О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 121
София, 08.03.2013 г.
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение в закрито заседание , в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ : ДИЯНА ЦЕНЕВА
БОНКА ДЕЧЕВА
разгледа докладваното от съдията Д. Ценева ч.гр.д. № 6/2013 г. по описа на ВКС, І г.о. и за да се произнесе, взе предвид :
Производството е по чл. 274, ал.2 ГПК.
Образувано е по частна жалба, подадена от Адвокатско дружество “ Р., Й. и партньори”, представлявано от адв. М. Р. и С. Й. като пълномощници на Н. Н. Г., срещу определение № 319 от 01.11.2012 г. по гр.д. № 587/2012 г. на ВКС, ІІІ г.о. В жалбата са изложени оплаквания за неправилност на определението поради нарушение на процесуалния закон и се иска неговата отмяна.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, за да се произнесе по частната жалба, взе предвид следното:
С обжалваното определение е оставена без разглеждане като недопустима подадената касационна жалба от Н. Н. Г. против въззивното решение, постановено на 22.02.2010 г. по в.гр.д. № 2930/06 г. на Софийски градски съд и е прекратено производството по делото пред ВКС. Прието е, че въззивното решение е постановено по два обективно съединени иска, всеки от които с цена под 5 000 лв., поради което на основание чл. 280, ал.2 ГПК същото не подлежи на касационно обжалване.
Видно от данните по делото, жалбоподателят в настоящото производство е предявил против [фирма] със седалище и адрес на управление [населено място] при условията на обективно съединяване искове по чл. 128 КТ за неизплатено трудово възнаграждение за времето от м.юли до м. август 2004 г. в размер общо на 4 913 лв./ 2 000 лв. за м. юли и 2913 лв. за м. август/ и за заплащане на обезщетение за неползван годишен отпуск в размер на 4 913 лв.
Искът по чл. 128 КТ е бил уважен за сумата 1 019.68 лв. и е отхвърлен за разликата до пълния претендиран размер. Искът по чл. 224, ал.1 КТ е уважен за сумата 552.38 лв.
Производството пред въззивната инстанция е образувано по жалба от Н. Н. Г. срещу решението на Софийски районен съд в частта, с която исковете са били отхвърлени.
Касационната жалба против въззивното решение е подадена на 25.05.2010 г. Към този момент е била в сила разпоредбата на чл. 280, ал.2 ГПК, преди изменението й в ДВ бр. 100/ 2010 г., според която не подлежат на касационно обжалване въззивните решения по дела с обжалваем интерес 1 000 лв.
В случая обжалваемият интерес за касатора пред въззивната инстанция се съизмерва с неуважената част от претенциите му за парични вземания- 3 893.32 лв. за иска по чл. 128 КТ и 4 360.62 лв. за иска по чл. 224, ал.1 КК. Следователно, и по двата иска обжалваемият интерес е над 1 000 лв., поради касационната жалба е допустима.
Предвид датата на подаване на касационната жалба и с оглед разпоредбата на § 25 от ЗИД на ГПК, при преценка за допустимост на касационното обжалване в случая намира приложение чл. 280, ал.2 ГПК в редакция преди изменението в ДВ бр. 100/ 2010 г.
По изложените съображения обжалваното определение е неправилно и следва да бъде отменено, а делото върнато на състава на ВКС за произнасяне по реда на чл. 288 ГПК.
Водим от гореизложеното съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ОТМЕНЯ определение № 319 от 01.11.2012 г. по гр.д. № 587/2012 г. на ВКС, ІІІ г.о.
ВРЪЩА делото на състава на ВКС, ІІІ г.о., за произнасяне по реда на чл. 288 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ: