О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 413
София, 05.08.2011 г.
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение в закрито заседание , в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ : ДИЯНА ЦЕНЕВА
БОНКА ДЕЧЕВА
разгледа докладваното от съдията Д. Ценева ч.гр.д. № 219/2011 година по описа на ВКС, І г.о. и за да се произнесе, взе предвид :
Производството е по чл. 274, ал.3 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба, подадена от адв. А. Т. в качеството на процесуален представител на Ц. П. Т. против определение № 386 от 15.03.2011 г. по ч.гр.д. № 735/2011 г. на Софийския апелативен съд. В жалбата са изложени доводи за неправилност на определението поради нарушение на съдопроизводствените правила и се иска неговата отмяна. Жалбоподателката поддържа, че указанията на съда за отстраняване на нередовности на исковата молба са били неясни, тъй като съдът само е посочил текстовете от закона, на които не отговаря исковата молба, без да конкретизира в какво точно се изразява несъответствието. Счита, че въззивното определение следва да се допусне до касационно обжалване на основание чл. 280, ал.1, т.1 и 3 ГПК по въпроса за задължението на съда да извърши цялостна преценка на доказателствата съгласно чл. 235 ГПК, който е разрешен в противоречие с практиката на ВКС и по въпроса за задължението на съда да укаже на страната възможността да ползува правна помощ, който счита, че е от съществено значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото. Позовава се на определение от 11.12.2008 г. по ч.гр.д. № 1110/ 2008 г. на Великотърновския окръжен съд и определение № 250 от 21.05.2009 г. по ч.гр.д. № 161/2009 г. на ВКС, ІV г.о.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, за да се произнесе по частната касационна жалба, взе предвид следното:
С обжалваното определение, постановено от Софийски апелативен съд като въззивна инстанция, е оставена без уважение частната жалба на Ц. П. Т. против определение № 1233 от 27.01.2011 г. на Софийски градски съд, с което е върната подадената от Ц. П. Т., Д. П. Т. и К. П. Т. искова молба против кмета на район “В.” при Столична община и е прекратено производството по делото. Прието е, че искът е бил предявен против ответник, който не е процесуално правоспособен, тъй като няма качеството на юридическо лице и въпреки дадената на ищците възможност след оставяне на исковата им молба без движение да посочат надлежен ответник, като съобразят разпоредбите на ЗМСМА, тази нередовност не е била отстранена.
В изложението по чл. 284, ал.3, т.1 ГПК към частната касационна жалба жалбоподателката не е обосновала значението за изхода на настоящото дело на първия от формулираните процесуални въпроси, касаещ задължението на съда да извърши цялостна преценка на събраните доказателства. Този въпрос не се свързва и с изложените в частната касационна жалба доводи за неправилност на обжалваното определение, който са за това, че съдът не е указал ясно и точно в какво се състои нередовността на исковата молба, а се е задоволил само да посочи текстовете от закона, на които същата не отговаря и не е указал на страната възможността да ползува правна помощ. Не е ясно кои доказателства, относими към процесуалната дееспособност на ответника, не са били взети предвид. В исковата молба като ответник е посочен кмета на район “В.” при Столична община, е петитумът е за признаване за установено по отношение на район “В.”, че ищците са собственици на описания в исковата молба имот. С разпореждане от 12.01.2011 г. исковата молба е оставена без движение и на ищците са дадени указания да посочат срещу кой ответник предявяват иска си, като съобразят, че съгласно чл. 14 ЗМСМА юридическото лице е общината, а кметът е орган на изпълнителната власт. Препис от разпореждането е връчен на ищците, като в съобщението е указана и възможността с писмена молба да заявят желание да ползуват правна помощ при необходимост и право за това. При постановяване на своето определение въззивният съд е съобразил тези обстоятелства във връзка с извършените от съда и страната процесуални действия и е направил обоснован извод, че исковата молба не е отговаряла на изискванията на чл. 127, ал.1, т.2 във вр. с чл. 27, ал.1 ГПК и в определения от съда срок тази нередовност не е била отстранена. Поради това по първия формулиран в изложението по чл. 284, ал.3,т.1 ГПК процесуален въпрос не следва да се допуска касационно обжалване.
Не са налице предпоставките на чл. 280, ал.1, т.3 ГПК за допускане на въззивното определение до касационно обжалване и по втория въпрос – за задължението на съда да укаже на страната възможността да ползува правна помощ. По този въпрос вече има формирана еднозначна съдебна практика, която приема, че съгласно чл. 99 ГПК съдът е длъжен да информира страните за техните права във връзка с възможността да ползуват правна помощ, както и че неизпълнението на това задължение съставлява съществено процесуално нарушение. В този смисъл е и определението от 11.12.2008 г. по ч.гр.д. № 1110/08 г. на Великотърновския окръжен съд, на което жалбоподателката се е позовала. Настоящият състав споделя тази практика и не намира основание същата да бъде променена като се даде ново тълкуване на нормата на чл. 99 ГПК, заради което да се налага допускане на касационно обжалване по този въпрос.
Тъй като не са налице предпоставките на чл. 280, ал.1, т.1 и 3 ГПК, въззивното определение не следва да се допуска до касационно обжалване.
Водим от гореизложеното съдът
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 386 от 15.03.2011 г. по ч.гр.д. № 735/2011 г. на Софийския апелативен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ: