4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 353
София, 08.06.2016 г.
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение в закрито заседание , в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ : ДИЯНА ЦЕНЕВА
БОНКА ДЕЧЕВА
разгледа докладваното от съдията Д. Ценева гр.д. № 636/2016 г. по описа на ВКС, І г.о. и за да се произнесе, взе предвид :
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба, подадена от адв. Д. Р. като пълномощник на А. Г. Т. и Д. Т. Т. против решение № 379 от 29.09.2015 г. по в.гр.д. № 472/2015 г. на Окръжен съд- Хасково. Жалбоподателите поддържат, че въззивното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и е необосновано. Иска се да бъде допуснато до касационно обжалване на основание чл. 280, ал.1, т.3 ГПК по въпроса „ Дали при придобиване на имот или на идеални части от него чрез публична продан съсобствениците на имота, неуведомени и неучастващи в публичната продан, след като са пропуснали по независещи от тях причини да оспорват /публичната продан/, могат да оспорват правото си на собственици и да искат отмяна в исковото производство по установяване на правото на собственост”.
Ответниците по касация Ф. С. У., Н. С. У. и Ф. Х. С. чрез своя пълномощник адв. Л. С., изразяват становище, че не са налице предпоставките на чл. 280, ал.1, т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, за да се произнесе, взе предвид следното:
С обжалваното въззивно решение е потвърдено решение № 67 от 20.04.2015 г. по гр.д. № 135/2014 г. на Районен съд- Харманли, с което е признато за установено по отношение на Д. Ж. Д., А. Г. Т. и Д. Т. Т., че Ф. С. У., Н. С. У. и Ф. Х. С. са собственици на следните недвижими имоти, находящи се в землището на [населено място], общ. С.: 1/3 ид. част от нива с площ 10.286 кв.м, четвърта категория в м.”Скока”, съставляваща имот № 012019 по плана за земеразделяне, при граници: имот № 012018, имот № 012016, имот № 000039 и имот № 012020; 1/3 ид. част от нива с площ 13.701 дка, пета категория, в м. „Ю.”, съставляваща имот № 015035 по плана за земеразделяне, при граници: имот № 015040, имот № 015145 и имот № 015034; 1/3 ид. част от нива с площ 22.700 кв.м, пета категория, в м.” Дълбокото дере”, съставляваща имот № 018024 по плана за земеразделяне, при граници: имот № 018023, имот № 000424, имот № 028026 и имот № 018025.
От фактическа страна по делото е установено, че по 1/3 идеална част от посочените три имота е изнесена на публична продан по изпълнително дело № 20067710400165, като принадлежащи на длъжника по него Д. Ж. Д.. Взискатели по същото дело са ответниците Ф. У., Н. У. и Ф. С.. На обявената от 07.12.2007 г. до 07.01.2008 г. публична продан не са се явили купувачи, поради което същата е била обявена за нестанала. С молба от 11.02.2008 г. взискателите са поискали да бъдат обявени за купувачи при цена, равна на оценката и с Постановление от 10.03.2008 г. процесните идеални части, собственост на длъжника Д. Д., са били възложени върху тях. Постановлението за възлагане е влязло в сила на 30.05.2008 г. Същото е било съобщено на длъжника на 02.04.2008 г. С постановление от 23.12.2009 г. изпълнителното производство е прекратено на основание чл. 433, ал.1, т.2 ГПК и след влизането му в сила вписаната на 13.02.2007 г. възбрана върху тези имоти е вдигната. Заличаването на възбраната е извършено на 15.01.2010 г.
С нотариален акт № 54, т. І, дело № 42/2010 г. от 04.03.2010 г. жалбоподателката А. Т., в качеството си на пълномощник на Д. Ж. Д., продала на себе си притежаваните от Д. идеални части в размер на 1/3 от процесните имоти.
При така установените факти по делото въззивният съд е приел, че договорът за покупко- продажба, оформен с нотариален акт № 54, т.І, дело № 42 от 04.03.2010 г. не е произвел вещно-прехвърлително действие, тъй като към момента на сключването му праводателят Д. Ж. Ж. Д. не е бил собственик на продадените имоти. От деня на влизане в сила на постановлението за възлагане – 30.05.2008 г., правото на собственост, което той като длъжник по изпълнителното дело е имал върху имотите, е придобито от взискателите, и Д. Д. не е могъл валидно да се разпорежда с него.
Въззивният съд е обсъдил и възражението на касаторите, направено с отговора на исковата молба, за допуснати нарушения при извършване на публичната продан, изразяващи се в това, че като съсобственици на земята не са били уведомени за нея, и е намерил същото за неоснователно по съображения, че договорът за покупко- продажба, от който черпят права, е сключен след приключване на изпълнителното производство.
Не са налице предпоставките на чл. 280, ал.1, т.3 ГПК за допускане на въззивното решение до касационно обжалване по повдигнатия от касаторите правен въпрос, който се свежда до това дали когато за дълг от един от съсобствениците е изнесена на публична продан принадлежащата на длъжника идеална част от съсобствен недвижим имот и постановлението за възлагане не е било обжалвано, останалите съсобственици могат да оспорват действителността на публичната продан с възражение, че не са били уведомени за изпълнението върху съсобствената вещ. Така поставения въпрос не е от значение за изхода на спора, макар по делото да има данни, че на основание наследяване от Ж. Д. Б. и реституция по ЗСПЗЗ жалбоподателката А. Г. Т. като един от наследниците на общия й с Д. Д. наследодател се легитимира като съсобственик на процесните имоти към момента на насочване на принудителното изпълнение върху тях. Публичната продан на съсобствена вещ е регламентирана в чл. 500 ГПК, която предвижда, че когато изпълнението бъде насочено върху съсобствен имот за дълг на някой от съсобствениците, имотът се описва изцяло, но се продава само идеалната част на длъжника. Останалите съсобственици не стават длъжници и по аргумент от чл. 435, ал.3 ГПК, те биха могли да обжалват постановлението за възлагане само ако са взели участие в публичната продан като наддавачи, каквато хипотеза безспорно в случая не е налице. Законът не предвижда обикновените съсобственици – недлъжници да бъдат уведомявани, когато принудителното изпълнение се насочва върху съсобствена вещ, нито им признава самостоятелно право на обжалване и предимство при възлагане, с каквито разполага съпругът- недлъжник при насочване на принудително изпълнение върху вещи в режим на съпружеска имуществена общност / чл. 503, чл. 505 ГПК/. В този смисъл възражението за недействителност на публичната продан поради това, че касаторите като съсобственици на изнесения на публична продан имот не са били уведомени , не са взели участие в нея и са били лишени от възможността да обжалват постановлението за възлагане, не могат да обосноват извод, че постановлението за възлагане не е произвело вещнопрехвърлително действие, и че към 04.03.2010 г., когато са сключили договор с длъжника Д. Д., последният е бил собственик на продадените идеалните части от недвижимите имоти.
По тези съображения въззивното решение не следва да се допуска до касационно обжалване.
С оглед този изход на делото А. Г. Т. и Д. Т. Т. следва да бъдат осъдени на основание чл. 78, ал.3 ГПК да заплатят на Ф. С. У., Н. С. У. и Ф. Х. С. разноски за касационното производство в размер на 300 лв.
Водим от гореизложеното съдът
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 379 от 29.09.2015 г. по в.гр.д. № 472/2015 г. на Окръжен съд- Хасково.
ОСЪЖДА А. Г. Т. и Д. Т. Т. да заплатят на Ф. С. У., Н. С. У. и Ф. Х. С. разноски за касационното производство в размер на 300 лв.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ: