О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 977
София 01.11.2010
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение в закрито заседание на 26 октомври 2010 година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Жанин Силдарева
ЧЛЕНОВЕ : Дияна Ценева
Бонка Дечева
разгледа докладваното от съдията Д. Ц. гр.д. № 369/10 година по описа на ВКС, І г.о. и за да се произнесе, взе предвид :
Производството е по чл. 288 ГПК.
С решение № 1469 от 20.11.2009 г. по в.гр.д. № 1175/09 г. на Варненския окръжен съд е оставено в сила решение № 1161 от 16.04.2009 г. по гр.д. № 9777/07 г. на Варненския районен съд, с което е отхвърлен предявеният от В. П. Н. против Росица А. Г. и Л. А. Г. иск с правно основание чл. 108 ЗС за предаване на владението върху 600 кв.м. ид. части от ПИ № 607 по КП на м.”Траката” от 1987 г., при граници: път, ПИ № 604, ПИ № 605, ПИ № 606, ПИ № 610 и ПИ № 608.
Против въззивното решение в срока по чл. 283 ГПК е подадена касационна жалба от адв. Ст. С. като пълномощник на В. П. Н.. Доводите са за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон.
В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване се сочи, че въззивният съд в нарушение на практиката на ВКС е направил извод, че постройката в процесния имот отговаря на нормативните изисквания за сграда, поради което правото изкупуване по § 4а ПЗР на ЗСПЗЗ е било надлежно упражнено при наличие на законовите предпоставки и ответниците са придобили правото на собственост върху процесния имот. Позовават се на решение № 31/08 г. от 04.02.2008 г. по гр.д. № 910/07 г. на ІV г.о., определение № 811 от 31.07.2009 г. по гр.д. № 505/09 г. на І г.о., решение № 988 от 09.07.2007 г. по гр.д. № 1270/06 г. на V г.о. на ВКС и решение по гр.д. № 1595/2007 г., решение по гр.д. № 1760/ 08 г. и по гр.д. № 1240/06 г. на Варненския окръжен съд, които представят.
Ответниците по касация не са взели становище по касационната жалба.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, като извърши проверка относно наведените основания за допускане на касационно обжалване, приема следното:
За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел, че с влязло в сила решение на ПК – Варна на наследниците на Г. К. Къркаленджев, една от които е ищцата, е възстановено правото на собственост в съществуващи стари реални граници върху нива с площ 5.590 дка в землището на гр. Варна, кв. ”В.”, м.”Таушан тепе”, представляваща имот № 10499 по КП от 1956 г., част от който е процесният имот № 607 по КП на м.”Траката” от 1987 г. Приел е също, че спорният имот е идентичен със земеделската земя, предоставена за ползуване на наследодателя на ответниците А. И. Г. по реда на ПМС № 21/1963 г. Към 01.03.1991 г. в имота е имало изградена постройка за сезонно ползуване. След изпълнение на процедурата по § 4а ПЗР на ЗСПЗЗ през 1994 г. наследодателят на ответниците придобил правото на собственост върху 600 кв.м. от ПИ № 607.
Представените от жалбоподателката решение от 25.03.2009 г. по гр.д. № 1595/07 г., решение по в.гр.д. № 1760/08 г. и решение от 27.12.2006 г. по в.гр.д. № 1240/06 г., всички на Варненския окръжен съд, не могат да обосноват извод за противоречиво разрешаване на поставения в изложението по чл. 284, ал.3, т.1 ГПК правен въпрос, тъй като няма данни да са влезли в сила, поради което не следва да бъдат обсъждани в настоящото производство..
В решение № 988/07 г. по гр.д. № 1270/06 г. на ВКС, V г.о., е посочено, че при липса на легална дефиниция, до приемането на ал.3 на § 1в от ПЗР на ППЗСПЗЗ /ДВ бр.122/ 98 г./ при преценка за това дали построеното представлява “сграда” по смисъла на § 4а ПЗР на ЗСПЗЗ, даваща право на ползувателя да изкупи имота, следва да се изхожда от визираните в чл. 303б, ал.3 ППЗТСУ/ отм./ отрицателни характеристики на постройката, които изключват окачествяването й като сграда.
В решение № 31 от 04.02.2008 г. по гр.д. № 910/07 г. на ВКС, ІV г.о., е изразено разбирането, че постройка, която не отговаря на изискванията на чл. 177, ал.3 от Наредба № 5/ 77 г. за правила и норми по териториално и селищно устройство/ отм./, попада в хипотезата на § 1в, ал.3, т.1 от ДР на ППЗСПЗЗ, според която не са сгради по смисъла на § 4а от ПЗР на ЗСПЗЗ изградените стопански постройки за подслон и съхранение на инвентар и селскостопанска продукция, независимо от площта и вида на конструкцията им. Разглеждан е случай, в който в имота е било поставено дървено бунгало с покрив от дървен гредоред, пригодено за целогодишно обитаване, с площ 9.61 кв.м., до което е била разположена паянтова постройка от 5.58 кв.м.- навес, и е направен извод, че построеното не отговаря на чл. 177, ал.3 от Наредба № 5/ 77 г./ отм./ относно минималните изисквания за брой и вид на помещенията, които трябва да има сезонната постройка.
В касационната жалба и изложението към нея по чл. 284, ал.3, т.1 ГПК жалбоподателката не обосновава по какъв начин приетото от въззивния съд, че построеното в процесния имот представлява “сграда” по смисъла на § 4а от ПЗР на ЗСПЗЗ, влиза в противоречие с цитираните решения на ВКС. С помощта на съдебно- техническа експертиза по делото е било установено, че постройката е с общо застроена площ от 30.73 кв.м. и се състои от две стаи, килер, изба под цялата плоча, подпокривно пространство, служещо за склад. Основите са от каменна зидария; плочата е стоманобетонова; конструкцията е дървена, тип “сандвич” с дъсчена облицовка; таванът е оформен като склад, покривът е скатен, покрит с керемиди, има верандата с дървен парапет и външни стълби. Предназначена е за сезонно ползуване. От тези технически характеристики на сградата е видно, че тя отговаря на изискванията на чл.177 от Наредба № 5/ 77 г./ отм./ за сезонна постройка и не попада в нито една от хипотезите на § 1в, ал.3 от ДР на ППЗСПЗЗ. Даденото от въззивния съд разрешение на този въпрос не е в противоречие със създадената при действието на ГПК/ отм./ практика на ВКС, поради което не е налице основанието по чл. 280, ал.1, т.2 ГПК за достъп до касационно обжалване.
По тези съображения въззивното решение не следва да се допуска до касационно обжалване.
Водим от гореизложеното съдът
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 1469 от 20.11.2009 г. по в.гр.д. № 1175/09 г. на Варненския окръжен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ: