О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 773
София, 08.08.2011 г.
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение в закрито заседание на 22 февруари 2011 година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ : ДИЯНА ЦЕНЕВА
БОНКА ДЕЧЕВА
разгледа докладваното от съдията Д. Ценева гр.д. № 1945/09 г. по описа на ВКС, І г.о. и за да се произнесе, взе предвид :
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба, подадена от Д. А. Н. в качеството й на майка и законен представител на К. Г. К. и от Е. Г. Т., представлявани от адв. К. Б., против решение № 204 от 17.07.2008 г. по гр.д. № 1085/06 г. на Софийски градски съд. Жалбоподателите поддържат, че решението е нищожно, недопустимо и неправилно, тъй като съдът се е позовал на несъществуваща правна норма, тълкувал е стеснително заявеното с исковата молба искане, не е обсъдил всички събрани по делото доказателства в тяхната взаимна връзка, не е събрал относими към спора писмени доказателства, поискани от жалбоподателите и е постановил решение при неизяснена фактическа обстановка по делото.
С определение от 9.10.2008 г. на Софийски градски съд подадената от Е. Г. Т. касационна жалба против въззивното решение е върната като процесуално недопустима, подадена от лице, което не е имало качество на страна във въззивното производство, тъй като с влязло в сила определение по делото от 10.03.2008 г. въззивното производство по отношение на нея е било прекратено.
Против въззивното решение е подадена касационна жалба и от К. Г. К., приподписана от адв. Кр. Б.. В жалбата са наведени доводи за допуснати нарушения на процесуалните правила и на материалния закон.
Жалбоподателите считат, че са налице основания по чл. 280, ал.1,т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, тъй като с него е дадено разрешение на правни въпроси, които са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото.
Ответниците по делото не са взели становище по касационната жалба.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, за да се произнесе относно допускането на въззивното решение до касационно обжалване, взе предвид следното:
С обжалваното въззивно решение е оставено в сила решението на Софийски районен съд по гр.д. № 4438/2000 г., с което са отхвърлени предявените от К. Г. К. и К. Г. К., действуваща чрез своята майка и законен представител Д. А. Н., против П. Д. К. искове с правно основание чл. 108 ЗС за предаване владението върху апартамент № 27, находящ се в [населено място],[жк], [улица], вх. “Б”, ет. 3. Прието е за установено от фактическа страна, че с нотариален акт № 101, т.LLLLXXІІ, дело № 43 638897 г. на нотариус Е. Е., Е. Г. Т. е дарила на своите внуци К. Г. К. и К. Г. К. по ? ид. част от собствения си апартамент, като дарителката си запазила правото да ползува безвъзмездно една стая с общо ползуване на сервизните помещения до края на живота си. При сключване на договора за дарение децата, които към този момент са били малолетни, са представлявани от техния баща Г. К. К. – син на дарителката, действуващ чрез пълномощник.
С нотариален акт № 234, т.ІІ, дело № 192/99 г. К. Г. К. и К. Г. К., представлявани от своя баща Г. К., продали жилището на П. К. за сумата 15 000 лв., получена в брой от техния представител. За извършване на продажбата на апартамента по молба от бащата Г. К. е било дадена разрешение по чл. 73 СК/ отм./ от районния съд с определение от 13.12.1999 г.
Установено е също, че с влязло в сила решение от 22.11.1991 г. по гр.д. № 870/90 г. на Първи районен съд- София е прекратен бракът между Г. К. и Д. Т., като родителските права по отношение на роденото от брака дете К. Г. К. са предоставени за упражняване на майката. По делото няма данни родителските права по отношение на детето катерина колева да са били предоставени за упражняване от майката Д. Н..
При така установените по делото факти въззивният съд е приел, че К. К. не е станал собственик на 1/2 ид. част от процесния недвижим имот, тъй като съгласието за сключване на договора не било изразено от родителя, комуто са били предоставени за упражняване родителските права по отношение на представляваното дете. Според въззивният съд, макар решението за предоставяне на родителските права на единия родител да няма за последица лишаване от родителски права на другия родител, съгласието за извършване на правни сделки от името на малолетното дете, включително и такива, с които се придобиват вещни права върху недвижими имоти, следвало да бъде дадено от родителя, който упражнява родителските права.
Доколкото по делото не е имало данни родителските права по отношение на детето К. К. да са били предоставени за упражняване от майката, съдът е направил извод, че както договорът за дарение, така и договорът за продажба, по които тя е била страна, са действителни и са произвели вещноправно действие, тъй като всеки от родителите може сам да представлява малолетното си дете и да дава съгласие за сключването на договора, като при това отчуждителната сделка е била извършена с разрешение на районния съд, съгласно чл. 73, ал.2 СК/ отм./.
В касационната жалба и изложението към нея по чл. 284, ал.3, т.1 ГПК, включително и допълнително подаденото изложение, не е формулиран конкретен материалноправен или процесуалноправен въпрос, обусловил изхода по делото, по отношение на който да се преценяват предпоставките по чл. 280, ал.1 ГПК. Наведени са доводи за допуснати нарушения на процесуални правила и на материалния закон, но те не са предвидени като основания за достъп до касационно обжалване и не могат да бъдат обсъждани в тази фаза на касационното производство.
Съгласно разясненията, дадени в ТР № 1/ 2009 г. на ОСГТК на ВКС материалноправният или процесуалният въпрос, като обща предпоставка за достъп до касационното обжалване, е винаги конкретен, включен в предмета на делото и обуславя пряко или косвено решаващите изводи по спора. Касационната инстанция няма задължение да извлича въпрос от доводите в касационната жалба и изложението към нея. Посочването му е вменено в задължение на жалбоподателя, който, съгласно чл. 284, ал.3, т.1 ГПК следва да представи точно и мотивирано изложение на основанията за касационно обжалване. Непосочването на правния въпрос от значение за изхода на делото, по който въззивния съд се е произнесъл, както е в настоящия случай, е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване.
Водим от гореизложеното съдът
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 204 от 17.07.2008 г. по гр.д. № 1085/06 г. на Софийски градски съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ: