7
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 635
София, 12.12.2013 г.
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение в закрито заседание , в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ : ДИЯНА ЦЕНЕВА
БОНКА ДЕЧЕВА
разгледа докладваното от съдията Д. Ценева гр.д. № 4397/2013 г. по описа на ВКС, І г.о. и за да се произнесе, взе предвид :
Производството е по чл. 288 ГПК.
С решение № ІІ- 23 от 15.04.2013 г. по гр.д. № 171/2013 г. на Бургаския окръжен съд е потвърдено решение № 1952 от 18.12.2012 г. по гр.д. № 22/04 г. на Бургаския районен съд, с което е признато за установено на основание чл. с 33, ал.3 ЗС, че решение № 1294 от 07.10.2010 г. по гр.д. № 2200/04 г. в частта му, с която е допуснато изкупуване в полза на Ж. Г. Т. по иска й с правно основание чл. 66 във вр. с чл. 33, ал.2 ЗС, предявен срещу [фирма], Г. П. Т. и С. С. Т., на описаната в решението едноетажна сграда със застроена площ 161 кв.м, ведно с отстъпеното за нея право на строеж, срещу заплащане на продажна цена в раззмер на 17 500 лв., е обезсилено по право.
В срока по чл. 283 ГПК против въззивното решение е подадена касационна жалба от адв. В. Градинарска като пълномощник на Ж. Г. Т.. В жалбата са изложени доводи за неправилност на решението поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, необоснованост и нарушение на материалния закон.
В изложението по чл. 284, ал.3, т.1 ГПК са формулирани следните правни въпроси:
1. Какви са предпоставките за приложение на чл. 95 и чл. 96 ЗЗД и кога кредиторът по чл. 33, ал.2 и 3 ЗС изпада в забава, ако с поведението си е препятствал длъжника да изпълни задължението си.
2. От кой момент започва да тече едномесечният срок за плащане на цената при изкупуване по чл. 33, ал.2 ЗС, в случаите, когато с решението, с което се допуска изкупуване, длъжникът е осъден да заплати цената на имота.
3. От кой момент влиза в сила въззивното решение, ако подадената против него касационна жалба е оставена без разглеждане на основание чл. 280, ал.2 ГПК.
4. Каква е правната квалификация на паричните пощенски преводи като средство за изпълнение на парично задължение.
5. Какви са условията за откриване на банкова сметка на името на трето лице, съгласно Наредба № 3 от 16.07.2009 г. за условията и реда за изпълнение на платежните операции.
6. Следва ли длъжникът да издирва адреса на кредитора, ако последният го е променил и е укрил това обстоятелство от съда и от длъжника, носи ли последният отговорност, ако при укриване на кредитора не може да намери точния му адрес
7. Освобождава ли се кредиторът от забавата и нейните последици по смисъла на чл. 95 ЗЗД, в случай, че не изпълни поетото обещания да окаже съдействие на длъжника за изпълнение на задължението му.
8. Какви процесуални действия би следвало да извърши длъжника, съгласно чл. 97 ЗЗД.
9. Допустимо ли е да се приеме, че реалното неполучаване на дължимата сума от кредитора може да се третира като извинително закъснение / за длъжника/ и да не се взема предвид като основание за обезсилване на решението по чл. 33, ал.3 ЗС.
В писмен отговор на касационната жалба ответниците по касация Г. Т. и С. Т. чрез своя процесуален представител адв. Й. К. изразяват становище, че касационната жалба е недопустима на основание чл. 280, ал.2 ГПК, евентуално – че същата не следва да бъде допусната до разглеждане по същество, тъй като не са налице сочените от жалбоподателката основания по чл. 280, ал.1 ГПК.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, за се произнесе, взе предвид следното:
От фактическа страна по делото е установено, че с решение № 1294 от 07.10.2010 г. по гр.д. № 2200/2004 т. по описа на Бургаския районен съд е уважен предявеният от Ж. Г. Т. иск с правно основание чл. 66 във вр. с чл. 33, ал.2 ЗС, като е допуснато ищцата да изкупи продадения с нотариален акт № 54, т.ІІ, дело № 231/2004 г. от [фирма] на Г. П. Т. и С. С. Т. недвижим имот: едноетажна масивна сграда със застроена площ 156 кв.м, съставляваща” еспериментална сграда”, ведно с отстъпеното право на строеж за нея, изградена в поземлен имот № 1176 по плана на промишлена зона “Победа” в [населено място], индивидуализирана съобразно одобрената кадастрална карта като имот с идентификатор № 07979.660.450.2, при уговорената в нотариалния акт цена, като Ж. Г. Т. встъпи в правата на купувачите по сделката Г. Т. и С. Т.. Със съшото решение съдът е осъдил Ж. Г. Т. да заплати на Г. Т. и С. Т., двамата с адрес [населено място], [улица], дължимата за изкупуването сума от 17 500 лв./ без ДДС/, като е указано на ищцата, че на основание чл. 33, ал.2 ЗС, следва да заплати тази сума в месечен срок от влизане на решението в сила, като в противен случай същото ще се счита за обезсилено по право.
Решението на първоинстанционния съд е потвърдено с решение № VІ- 23 от 21.04.2011 г. по гр.д. № 2064/2010 г. на Бургаския окръжен съд, обявено на 01.06.2011 г. Въззивното решение е било обжалвано с касационна жалба от Г. Т. и С. Т.. С определение № 353 от 07.10.2011 г. по гр.д. № 910/2011 г. на ВКС, ІІ г.о., касационната жалба е оставена без разглеждане като процесуално недопустима, съгласно чл. 280, ал.2 ГПК- прието е, че въззивното решение е постановено по гражданско дело с цена до 5 000 лв. Това определение е било обжалвано с частна жалба от Г. Т. и С. Т. пред друг тричленен състав на ВКС и с определение № 575 от 13.12.2011 г. по ч.гр.д. № 537/2011 г. на ВКС, ІІ г.о., е било потвърдено.
Установено е също, че на 21.06.2011 г. Ж. Г. Т. е отправила до купувачите по договора Г. Т. и С. Т. нотариална покана, с която ги е поканила да се явят на 27.06.2011 г. в посочената нотариална кантора, за да посочат банковата сметка, по която им бъдат преведени дължимите суми. На посочената дата – 27.06.2011 г. в кантората на нотариуса се е явила С. С. Т., която е завила, че към този момент няма да посочи банкова сметка, тъй като делото все още продължава. Установено е също, че с четири телеграфни записа от 04.07.2011 г. Ж. Т. изпратила на Г. Т. и С. Т. общо сумата 17 500 лв. Като непотърсени в определените срокове от получателите, записите са били върнати и на 18.08.2011 г. сумите изплатени на подателя Ж. Т..
При така установените факти по делото въззивният съд е направил извод, че Ж. Т. не е изпълнила своето задължение да заплати в едномесечен срок на купувачите по договора дължимата сума за изкупуване на имота, поради което на основание чл. 33, ал.3 ЗС решението за изкупуване е обезсилено по право. Намерил е за неоснователно възражението на жалбоподателката, че Г. Т. и С. Т. в качеството си на кредитори не са оказали необходимото съдействие за изпълнение на паричното задължение. Посочил е, че паричното задължение е носимо, а не търсимо, поради което жалбоподателката е следвало да престира дължимата сума по начин, който да достигне до кредиторите, включително и като се възползва от предвидената в чл. 97, ал.1 ЗЗД възможност да остави парите за пазене в банка по местоизпълнението и без разрешение на съда, като уведоми кредиторите. Приел е, че въззивното решение е влязло в сила на 14.12.2011 г., когато е бил потвърден съдебният акт, с който е върната подадената от Г. Т. и С. Т. касационна жалба поради нейната недопустимост, и в едномесечния срок от тази дата до 14.01.2012 г. жалбоподателката Ж. Т. не е направила никакви усилия да заплати на купувачите по договора дължимата сума.
Поставеният в изложението по чл. 284, ал.3, т.1 ГПК процесуалноправен въпрос от кой момент влиза в сила въззивното решение, ако подадената против него касационна жалба е оставена без разглеждане на основание чл. 280, ал.2 ГПК, действително е разрешен от въззивния съд в противоречие с практиката на ВКС, което се установява от приложените към жалбата съдебни актове. В тях е прието, че въззивните решения, постановени по граждански дела с цена на иска до 5 000 лв., които са изключени от приложното поле на касационното обжалване с разпоредбата на чл. 280, ал.2 ГПК, влизат в сила при условията на чл. 296, т. 1 ГПК – от датата на постановяването им. В случая по делото не е било спорно, че въззивното решение, с което е уважен искът на Ж. Т. по чл. 33, ал.2 ЗС, е било обявено на 01.06.2011 г. и това е датата, на която същото, като неподлежащо на касационно обжалване, е влязло в сила. Макар в противоречие с цитираната съдебна практика въззивният съд да е приел, че решението е влязло в сила на 14.12.2011 г., когато е постановено определението по ч.гр.д. № 537/2011 г. на ВКС, ІІ г.о., с което е потвърдено определение № 353 от 07.10.2011 г. по гр.д. № 910/2011 г. на ВКС, ІІ г.о., с което подадената от Г. Т. и С. Т. касационната жалба е оставена без разглеждане като процесуално недопустима поради необжалваемост на въззивното решение, то произнасянето му по този въпрос няма обуславящо значение за изхода на делото. Това е така, тъй като въззивният съд не е придал решаващо значение на липсата на изпълнение на задължението на жалбоподателката след 14.12.2011 г., а е изследвал кога и какви действия са били предприети от нея за изпълнение на паричното й задължение след постановяване на въззивното решение, дали кредиторите са изпаднали в забава и какви действия е следвало да извърши жалбоподателката, за да се освободи от паричното задължение. Поради това по посочения по- горе процесуален въпрос не следва да се допуска касационно обжалване.
Не следва да се допуска касационно обжалване и по въпроса от кой момент започва да тече едномесечният срок за плащане на цената при изкупуване по чл. 33, ал.2 ЗС, в случаите, когато с решението, с което се допуска изкупуване, длъжникът е осъден да заплати цената на имота. Този въпрос не е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото, както се поддържа от касаторката. Нормата на чл. 33, ал.3 ЗС ясно сочи, че дължимата поради изкупуването сума следва да бъде платена от съсобственика в месечен срок от влизане на решението в сила. В диспозива на потвърденото от въззивния съд първоинстанционно решение, с което е уважен предявеният от Ж. Т. иск с правно основание чл. 33, ал.2 ЗС, са дадени ясни, точни и конкретни указания на ищцата относно срока, в който следва да плати сумата, началния момент на този срок и последиците от неизпълнение на задължението в срок. Искането си за допускане на касационно обжалване по този въпрос на основание чл. 280, ал.1, т.3 ГПК жалбоподателката аргументира с разпоредбата на чл. 404, ал.1 ГПК и възможността за принудително изпълнение на осъдително въззивно решение, както и с предвидените в чл. 282 ГПК специални предпоставки за спиране изпълнението на /невлязло в сила/ осъдително въззивно решение, които разпоредби, по преценка на настоящия състав, нямат отношение към въпроса за началния момент на месечния срок по чл. 33, ал.3 ЗС, още повече, че делото няма и данни въз основа на постановения от първоинстанционния съд осъдителен диспозитив да е бил издаден изпълнителен лист за дължимата поради изкупуването сума от 17 500 лв.
Не следва да се допуска касационно обжалване и по въпросите каква е правната квалификация на паричните пощенски преводи като средство за изпълнение на парично задължение и допустимо ли е да се приеме, че реалното неполучаване на дължимата сума от кредитора може да се третира като извинително закъснение и да не се взема предвид като основание за обезсилване на решението на основание чл. 33, ал.3 ЗС. Тези въпроси биха имали самостоятелно значение за изхода на настоящото дело, ако пощенските записи са изпратени в срока по чл. 33, ал.3 ЗС. В случая това условие не е налице – изпращането на дължимата за изкупуването сума чрез пощенски записи е направено на 04.07.2011 г., а въззивното решение е влязло в сила на 01.06.2011 г. Съобразно правилото на чл. 60, ал.3 ГПК, месечният срок по чл. 33, ал.3 ЗС е изтекъл на 01.07.2011 г., петък, работен ден, т.е. сумите са изпратени по пощата след едномесечния срок. В хипотезата на чл. 33, ал.3 ЗС неплащането на дължимата поради изкупуването сума в месечен срок от влизане на решението в сила води до обезсилване на решението по право. Тази правна последица настъпва по силата на закона, а не по волята кредитора, поради което представената с касационната жалба съдебна практика по приложението на чл. 288, ал.7 ГПК/ отм./ в редакция преди изменението в ДВ бр. 64/1999 г./ обезсилване на възлагателно решение по искане на заинтересованата страна/, в която се придава правно значение на поведението на кредитора след изтичане на 6 – месечния срок по чл. 288, ал.6 ГПК/ отм./ , е неприложима към настоящия казус и не може да обоснове наличие на основание за касационно обжалване по чл. 280, ал.1, т.2 ГПК.
Въпросът какви са условията за откриване на банкова сметка на името на трето лице, съгласно Наредба № 3 от 16.07.2009 г. за условията и реда за изпълнение на платежните операции, е изцяло неотносим към спора. По делото няма каквито и да било доказателства жалбоподателката да е приедприела действия да се освободи от задължението си по начина, указан в чл. 97 ЗЗД- да остави дължимата сума за пазене в банка по местоизпълнението. Субективното убеждение на жалбоподателката, че е била в невъзможност да процедира по реда на чл. 97 ЗЗД предвид поставените в чл. 5, ал.2 от Наредба № 3/ 2009 г. изисквания за откриване на сметка от физическо лице, като посочи личните данни на кредиторите по документи за самоличност без тяхно съгласие и осигури полагането на подписите им пред упълномощен банков служител или да представи нотариално заверени техни подписи, не е основание за допускане на касационно обжалване по поставения въпрос.
Същественият за изхода на спора въпрос е този, формулиран в т.1 от изложението по чл. 284, ал.3, т.1 ГПК- дали в случаите на чл. 33, ал.2 ЗС кредиторът изпада в забава, ако с поведението си е препятствал длъжника да изпълни задължението си. При съпоставка на въззивното решение и съдебната практика, на която се позовава жалбоподателката, не се установява въпросът да е разрешаван противоречиво по смисъла на чл. 280, ал.1, т.1 или т.2 ГПК. В решение № 799 от 24.09.1994 г. по гр.д. № 681/94 г. на ВС, І г.о., е разгледан казус, при който в срока по чл. 288, ал.6 ГПК/ отм./ съделителят, на когото е било възложено жилището, е изпратил с пощенски запис остатъка от дължимата сума на кредитора, но последният е отказал да я получи. Направен е извод, че в този случай кредиторът неоправдано не е приел предложеното му своевременно изпълнение и е изпаднал в забава по смисъла на чл. 95 ЗЗД, поради което длъжникът не следва да понесе санкцията на чл. 288, ал.7 ГПК/ отм./- обезсилване на възлагателното решение/ има се предвид редакцията на чл. 288, ал.7 ГПК- отм., преди изменението в ДВ бр. 64/1999 г./. Този извод не може да бъде пренесен механично към настоящото дело, предвид данните по него, че жалбоподателката е изпратила дължимата поради изкупуването цена на имота с пощенски записи след изтичане на месечния срок по чл. 33, ал.3 ЗС. Поддържаната от нея теза е, че кредиторите Т. са се поставили в забава с отказа си да предоставят номер на банкова сметка, по която тя да им преведе дължимата сума. В решение № 1061 от 12.01.2001 г. по гр.д. № 5173/2007 г. на ВКС, ІV г.о., е прието, че длъжникът по изпълнението може да се освободи от отговорност, само когато забавата на кредитора е от такова естество, че без неговото съдействие длъжникът не би могъл да изпълни задължението си. При паричните задължения, които са носими, съдействието на кредитора не е от такова значение, тъй като и без него длъжникът може да се освободи от задължението си по реда на чл. 97, ал.1 ЗЗД, като вложи сумите за пазене в банка по местоизпълнението. В решение № 28 от 14.03.2009 г. по т.д. № 497/2008 г. на ВКС, ТК, І т.о., постановено по реда на чл. 290 ГПК / към касационната жалба е представено определението по чл. 288 ГПК за допускане на касационно обжалване по същото дело/ е прието, че когато дължимата от длъжника престация е парична, кредиторът изпада в забава, когато е отказал получаването й, но длъжникът може да се освободи от задължението си само ако е депозирал сумата в банка по местоизпълнението и е уведомил кредитора за това. В същия смисъл е и даденото от въззивния съд разрешение на съществения за изхода на спора въпрос, поради което по отношение на него не са налице предпоставките на чл. 280, ал.1 и 2 ГПК за допускане на касационно обжалване.
По тези съображение въззивното решение не следва да се допуска до касационно обжалване по поставените в изложението по чл. 284, ал.3, т.1 ГПК правни въпроси.
Водим от гореизложеното съдът
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № ІІ- 23 от 15.04.2013 г. по гр.д. № 171/2013 г. на Бургаския окръжен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ: