О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 282
София 17.06.2013 г.
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение в закрито заседание , в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ : ДИЯНА ЦЕНЕВА
БОНКА ДЕЧЕВА
разгледа докладваното от съдията Д. Ценева ч.гр.д. № 2206/2013 г. по описа на ВКС, І г.о. и за да се произнесе, взе предвид :
Производството е по чл. 274, ал.2 ГПК.
Образувано е по частна жалба, подадена от [фирма] със седалище и адрес на управление [населено място], представлявано от управителя Р. Г., против определение № 79 от 30.01.2013 г. по в.гр.д. № 94/2013 г. на Окръжен съд- Пазарджик, с което е оставена без разглеждане подадената от [фирма] въззивна жалба против решение № 160 от 11.05. 2012 г. по гр.д. № 311/2011 г. на Районен съд – Велинград и е прекратено производството пред въззивната инстанция.
В частната жалба са изложени доводи за неправилност на обжалваното определение поради нарушение на съдопроизводствените правила. Жалбоподателят поддържа, че решението на първоинстанционния съд не му е било съобщено по предвидения за това ред – чл. 50, ал.3 ГПК, тъй като преписът от него е бил връчен на лице, което не е служител на дружеството и е непознато за него.
Насрещните страни не взели становище по частната жалба.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, за да се произнесе, взе предвид следното:
За да постанови обжалваното определение въззивният съд е приел, че подадената от [фирма] въззивна жалба против решението на Районен съд- Велинград, постановено на 11.05.2012 г. по гр.д. № 311/2011 г. е процесуално недопустима, тъй като е подадена след изтичане на двуседмичния срок по чл. 259, ал.1 ГПК. Постановеното от първоинстанционния съд решение е било надлежно връчено на жалбоподателя на 15.05.2012 г., а въззивната жалба против него е постъпила в съда на 30.11.2012 г.
Видно от доказателствата по делото, препис от първоинстанционното решение е връчен на жалбоподателя [фирма] на 15.05.2012 г., като в съобщението връчителят е отбелязал, че преписът е връчен на Е. С. Н.- рецепционист.
Представените с частната жалба писмени доказателства установяват, че лицето Е. С. Н. е служител на [фирма], което дружество е различно от дружеството – жалбоподател. Това налага да се приеме, че връчването не е било осъществено съобразно изискванията на чл. 50, ал.3 ГПК, тъй като за да е редовно, законът изисква то да се извърши на работник или служител на търговеца.
След като е налице нередовно връчване на препис от първоинстанционното решение на жалбоподателя, срокът по чл. 259, ал.1 ГПК за обжалването пред въззивната инстанция не е започнал да тече, поради което неправилно е прието, че подадената от [фирма] въззивна жалба е просрочена.
По тези съображения обжалваното определение следва да бъде отменено и делото върнато на Окръжен съд – Пазарджик за продължаване на съдопроизводствените действия по него.
Водим от гореизлвоженото съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ОТМЕНЯ определение № 79 от 30.01.2013 г. по в.гр.д. № 94/2013 г. на Окръжен съд- Пазарджик.
ВРЪЩА делото на същия съд за продължаване на съдопроизводствените действия по него.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ: