О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 235
София, 15.04.2014 г.
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение в закрито заседание , в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ : ДИЯНА ЦЕНЕВА
БОНКА ДЕЧЕВА
разгледа докладваното от съдията Д. Ценева гр.д. № 6706/2013 г. по описа на ВКС, І г.о. и за да се произнесе, взе предвид :
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба, подадена от адв. А. Ж. като пълномощник на В. И. П., против решение № 364 от 08.07.2013 г. по гр.д. № 621/2013 г. на Пловдивския апелативен съд. Изложени са доводи за недопустимост на въззивното решение, като се твърди, че съдът се е произнесъл по непредявени искове, както и че единият от исковете – за обявяване нищожност на саморъчно завещание, бил недопустим поради липса на правен интерес, тъй като ищцата имала на разположение осъдителния иск по чл. 108 ЗС, чрез който да защити правата си. На следващо място се поддържат доводи за неправилност на въззивното решение като постановено в противоречие с материалния закон – чл. 25 ЗН.
В изложението по чл. 284, ал.3, т.1 ГПК касаторът е формулирал няколко правни въпроса, по които иска въззивното решение да бъде допуснато до касационно обжалване: 1/ Процесуално допустимо ли е съдът да се произнася с решение по искове, каквито не е приел за предявени в доклада по чл. 146, ал.1 ГПК. Съставлява ли произнасянето по такива искове основание за обезсилване на съдебното решение. 2/ Когато въззивният съд приеме, че е бил предявен иск, различен от приетия в доклада по чл. 146, ал.1 ГПК, следва ли да направи нов доклад и да реши спора по същество или следва да обезсили решението на първата инстанция и да върне делото за произнасяне по действително предявения иск. Неизпълнението на това правомощия от въззивния съд съставлява ли основание за обезсилване на въззивното решение. 3/ Налице ли е порок във формата на саморъчното завещание, наложена в чл. 25, ал.1 ЗН, когато означението на датата е положено вляво от подписа. Какъв е критерият, при такова разполагане, да се определи дали датата е поставена след положения подпис или преди него – доколко е допустимо отклонение във вертикална посока, за да се приеме изписване на датата преди или след подписа. 4/ Може ли да се обяви за нищожно саморъчно завещание поради поставяне на датата след подписа на завещателя, ако страните в правния спор не спорят, че завещанието е изготвено от конкретния завещател на посочената в него конкретна датата. 5/ Означението на датата в саморъчното завещание съставлява ли завещателно разпореждане” по смисъла на чл. 25, ал.1 ЗН или е самостоятелен реквизит/ елемент от завещанието.
В писмен отговор на касационната жалба ответницата по касация К. Г. К. изразява становище, че не са налице сочените от жалбоподателката основания за допускане на касационно обжалване.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, за да се произнесе по допускане на касационно обжалване на въззивното решение, взе предвид следното:
С обжалваното въззивно решение е потвърдено решение № 134 от 21.03.2013 г. по гр.д. № 1176/2012 г. на Окръжен съд- Стара Загора в частта, с която е прогласено за нищожно саморъчно завещание от 15.12.2011 г., и е признато за установено по отношение на В. И. П., че К. Г. К. е собственик въз основа на наследявяне по закон от Л. И. К. на недвижим имот – апартамент № 8, представляващ самостоятелен обект в сграда с предназначение- жилище, апартамент, с идентификатор 68850.515.198.1.8 по кадастралната карта и кадастралните регистри, с административен адрес: [населено място], [улица], ет.4, ап.8, с площ 95.74 кв.м, ведно с таванско помещение с площ 8 кв.м. Със същото решение е отменено решението на първоинстанционния съд в частта, с която В. И. П. е осъдена да предаде на К. Г. К. владението върху описания недвижим имот и в тази част е постановено друго, с което искът за предаване на владението е отхвърлен като неоснователен.
От фактическа страна по делото е установено, че Л. И. К. е починала на 02.10.2012 г. и е оставила за свой единствен наследник по закон ищцата К. Г. К.. Със саморъчно завещание от 15.12.2011 г. Л. К. завещала на В. И. П. апартамента в [населено място], както и сумите, които има в Първа инвестиционна банка и в Пощенска банка. Ищцата е твърдяла, че това завещание е нищожно и не е годно да породи правно действие поради неспазване на изискването на чл. 25, ал.1 ЗН – датата на завещанието била изписана след подписа на завещателката. Сезирала е съда с искане да обяви завещанието за нищожно на основание чл. 42, б.”б”, изр.2 във вр. с чл. 25, ал.1 ЗН и да признае за установено по отношение на ответницата В. И. П., че тя е собственик на завещания недвижим имот и да я осъди да й предаде владението върху него.
С доклада по чл. 146, ал.1 ГПК и в решението по делото първоинстанционният съд е квалифицирал претенцията като такава по чл. 108 ЗС във връзка с чл. 25, ал.1 и чл. 42, б. ”б” ЗН. Постановил е решение, което съдържа два отделни диспозитива: за обявяване на саморъчното завещание за нищожно на основание чл. 42, б. ”б” във връзка с чл. 25, ал.1 ЗН, и диспозитив, съответстващ на иск по чл. 108 ЗС, с който е признал за установено по отношение на ответницата, че на основание наследяване по закон ищцата е собственик на жилището и е осъдил ответницата да й предаде владението върху него.
Във въззивната жалба срещу първоинстанционното решение ответницата е навела довод, че същото е недопустимо в частта, с която се обявява за нищожно саморъчното завещание и се признава за установено по отношение на нея, че ищцата е собственик на завещания имот.
Въззивният съд е приел, че с исковата молба ищцата е предявила два обективно кумулативно съединени иска: единият с правно основание чл. 124, ал.1 ГПК във връзка с чл. 42, б.”б”, изр.2, във вр. с чл. 25, ал.1 ЗН и вторият – с правно основание чл. 108 ЗС. Намерил е за неоснователни доводите на жалбоподателката за недопустимост на иска за обявяване нищожност на завещанието, като е посочил, че по своя характер това е установителен иск, но не за собственост, поради което правният интерес от предявяването му не се изключва от търсената с ревандикационния иск защита.
По съществото на спора е приел, че датата, посочена в обсъжданото саморъчно завещание, е поставена след подписа на завещателката. Поради това то е нищожно, тъй като не отговаря на установеното в чл. 25, ал.1 ЗН изискване за форма по отношение на един от задължителните й елементи, и следователно не е годно да породи правно действие. Оттук е направил извод, че собствеността върху жилището е придобито от ищцата като наследник по закон на Л. К..
Настоящият състав намира, че не са налице основания за допускане на въззивното решение до касационно обжалване.
На първо място, от данните по делото не може да се направи извод за вероятна недопустимост на решението като постановено по непредявени искове. Видно от исковата молба, ищцата К. К. сезирала съда с искане да признае за установено по отношение на ответницата В. П., че саморъчното завещание от 15.12.2011 г, с съставено от Л. К. в полза на ответницата, е нищожно на основание чл. 42, б.”б”, изр. 2 ЗН във вр. с чл. 25, ал.1, изр.2 ЗН поради това, че датата в завещанието е поставена след подписа на завещателката, както и да признае за установено, че на основание наследяване по закон ищцата е собственик на апартамент № 8, с идентификатор 68850.515.198.1.8 по кадастралната карта и кадастралните регистри, с административен адрес: [населено място], [улица], ет.4, ап.8, с площ 95.74 кв.м. и да осъди ответницата да й предаде владението върху този имот. Така формулираният петитум категорично сочи, че с исковата молба са предявени при условията на обективно кумулативно съединяване два иска: първият- за обявяване нищожност на саморъчното завещание на основание чл. 42, б.”б” ЗН във връзка с чл. 25, ал.1 ЗН – поради липса на форма и иск за ревандикация на недвижимия имот, предмет на завещателното разпореждане, като двата иска са в съотношение на обуславящ/ първият/ и обусловен/ вторият/. Искът по чл. 108 ЗС, който е осъдителен по своя характер, импцитно включва и искане за съдебно установяване и признаване, че ищецът е собственик на вещта, чието връщане се търси, тъй като положителното установяване на активната легитимация на ищеца е една от предпоставките за уважаване на ревандикационния иск. С решението си по делото първоинстанционният съд се е произнесъл с отделен диспозитив, съответстващ на предмета на всеки от исковете, независимо, че в доклада и в решението е приел, че е сезиран с иск “по чл. 108 ЗС във вр. с чл. 42, б.4б” ЗН във вр. с чл. 25, ал.1 ЗН”. Предмет на делото е спорното материално право, което се индивидуализира от ищеца чрез изложените в исковата молба обстоятелства и петитум. Въз основа на тях съдът следва да определи правната квалификация на иска. Когато съдът се е произнесъл по заявените от ищеца обстоятелства и искания, но е дал неправилна правна квалификация на спорното право, то допуснатото нарушение е на материалния закон и не е основание за обезсилване на решението и връщането му за ново разглеждане. Въззивният съд, като съд по съществото на спора, следва да определи вярното правно основание на исковите претенции в съответствие с изложените в исковата молба обстоятелства и заявения петитум, и въз основа на това да реши спора. Съгласно приетото в т.2 на ТР № 1/ 2013 г. по тълк.д. № 1/ 2013 г. на ОСГТК на ВКС, извършването на неточен или непълен доклад от първата инстанция представлява процесуално нарушение, което обаче не обуславя нито нищожност, нито недопустимост на постановения съдебен акт, тъй като докладът не е насочен към обезпечаване валидността на решението, нито е свързан с наличието на процесуални предпоставки относно съществуването и надлежното упражняване на правото на иск. Когато въззивната инстанция констатира допуснати нарушения във връзка с доклада, тя не извършва нов доклад по смисъла и в съдържанието на чл. 146, ал.1 ГПК, а дължи единствено даване на указания на страните относно възможността да предприемат тези процесуални действия, които са пропуснали да извършат пред първата инстанция, включително и посочат относими доказателства, които не са били представени. В случая въззивният съд е процедирал по този начин. Доколкото спорът по делото не е бил относно авторството на завещанието, а за това дали същото е нищожно на основание чл. 42, б ”б” във връзка с чл. 25, ал.1 ЗН с оглед мястото, на което е изписана датата, т.е. спорният въпрос е бил чисто правен, неточният доклад на първата инстанция не се е отразил на възможността на страните да попълнят делото с доказателства относно това обстоятелство. Поради това няма основание за допускане на касационно обжалване по поставените в изложението първи и втори въпрос.
Не са налице предпоставките на чл. 280, ал.1 ГПК за допускане на решението до касационно обжалване по поставените в изложението по чл. 284, ал.3, т.1 ГПК материалноправни въпроси. Тези въпроси, макар и обуславящи изхода на делото, не са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото, тъй като по тях има установена трайна съдебна практика, която приема, че датата е един от съществените елементи на саморъчното завещание и може да бъде поставена в началото на завещанието, да бъде част от текста му или да бъде написана в края, но не може да бъде поставена след подписа, независимо дали това е сторено умишлено, поради незнание или грешка, както и че когато датата е поставена след подписа, завещанието е недействително/ напр. решение № 343 от 01.11.2011 г. по гр.д. № 1147/2010 г. на І г.о., решение № 65 от 21.03.2013 г. по гр.д. № 906/2012 г. на ІІ г.о., решение № 821 от 19.11.2010 г. по гр.д. № 1906/2009 г. на І г.о. на ВКС/. Приема се, че завещанието не е недействително, ако датата и подписът са на една линия. В този смисъл е и решение № 122 от 18.03.2009 г. по гр.д. № 1076/08 г. на ВКС, ІІ г.о., на което се позовава жалбоподателката, но то не може да обоснове допускане на касационно обжалване в хипотезата на чл. 280, ал.1, т.1 или 2 ГПК поради това, че е постановено при друга фактическа обстановка – датата е била поставена отляво на подписа, но двата елемента са били изпълнени на един и същи ред, докато в случая е очевидно, че датата е поставена след подписа на завещателката.
По тези съображения въззивното решение не следва да се допуска до касационно обжалване.
Водим от гореизложеното съдът
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 364 от 08.07.2013 г. по гр.д. № 621/2013 г. на Пловдивския апелативен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ: