О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 133
София, 18.04.2012 г.
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение в закрито заседание на пети април две хиляди и дванадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ : ДИЯНА ЦЕНЕВА
БОНКА ДЕЧЕВА
разгледа докладваното от съдията Д. Ценева гр.д. № 256/2011 година по описа на ВКС, І г.о. и за да се произнесе, взе предвид :
Производството е по чл. 288 ГПК.
С решение / без дата/ по гр.д. № 4749/09 г. на Софийски градски съд е отменено решението от 03.12.2008 г. по гр.д. № 1163/08 г. на Софийски районен съд, 62- ри състав, допълнено с решение от 09.03.2009 г., в частта, с която на основание чл. 349, ал.2 ГПК е поставен в дял на съделителя В. П. К. недвижимият имот, предмет на делба, и същият е осъден да заплати на М. П. П. за уравнение на дела й сумата 40 500 лв. и в тази част е постановено друго, с което делбеният имот е изнесен на публична продан. Със същото въззивно решение е обезсилено решението на Софийски районен съд в частта, с която е отхвърлен предявеният от М. П. П. против В. П. К. иск с правно основание чл. 31, ал.2 ЗС за сумата 300 лв./ по 150 лв. месечно обезщетение/ за периода 15.10.2008 г. до 03.12.2008 г. и в тази част производството по делото е прекратено; отхвърлена е претенцията по чл. 344, ал.2 ГПК, предявена от М. П. за заплащане на сума от по 150 лв. месечно обезщетение за лишаването й от ползуване на делбения имот за периода от 15.10.2008 г. до ликвидиране на съсобствеността; оставено е в сила първоинстанционното решение в частта, с която е отхвърлен предявеният от М. П. П. против В. П. К. иск по чл. 31, ал.2 ЗС за сумата 700 лв., представляваща обезщетение за лишаване от ползуване на съсобствения имот за периода 26.05.2008 г. до 15.10.2008 г.
С определение от 05.10.2010 г. по гр.д. № 4749/09 г. на Софийски градски съд е оставена без уважение молбата на М. П. П. по чл. 248 ГПК за допълване на въззивното решение с присъждане на сторените пред първата инстанция разноски за адвокатско възнаграждение и за депозит за вещи лица.
М. П. П. е обжалвала с касационна жалба, подадена чрез нейния пълномощник адв. Н. Х., въззивното решение в частта, с която е оставено в сила първоинстанционното решение, с което е отхвърлен искът по чл. 31, ал.2 ЗС за сумата 700 лв. Поддържа, че в тази част решението на Софийски градски съд е постановено в нарушение на материалния закон и в противоречие със събраните по делото доказателства. Счита, че са налице предпоставките на чл. 280, ал.1, т.2 ГПК за допускането му до касационно обжалване по въпроса представлява ли формалното изявление на ответника по иск с правно основание чл. 31, ал.2 ЗС, че предоставя ползуването върху общата вещ на направилия искане за това съсобственик, достатъчно основание за освобождаването му от задължението да заплаща обезщетение за ползуване на съсобствената вещ. Твърди, че даденото от въззивния съд разрешение на този въпрос е в противоречие с константната практика на съдилищата.
М. П. П. подала касационна жалба /неправилно наречена частна жалба/ против въззивното решение/ неправилно посочено определение/ в частта, с която е обезсилено първоинстанционното решение по иска по чл. 31, ал.2 ЗС за сумата 300 лв. и е прекратено производството по делото. Наведени са доводи за неправилно тълкуване и прилагане на нормите на чл. 346 ГПК и чл. 235, ал.3 ГПК, като се поддържа, че ако до приключване на устните състезание настъпи изискуемостта на вземане, заявено с петитума на исковата молба, съдът следва да уважи претенцията, съгласно чл. 235, ал.3 ГПК.
М. П. П. е подала жалба и против определението на Софийски градски съд от 05.10.2010 г. по гр.д. № 4749/09 г., с което е оставена без уважение молбата й по чл. 248 ГПК за допълване на въззивното решение с присъждане на сторените пред първата инстанция разноски за адвокатско възнаграждение и за депозит за вещи лица. Сочи, че същото следва да се допусне до касационно обжалване на основание чл. 280, ал.1,т.2, евентуално по т.3 ГПК по въпросите представлява ли неизпълнение на задължението на страната за представяне на списък на разноските необходима предпоставка за уважаване на искането й за допълване на решението в тази му част; представлява ли неизпълнението на задължението по чл. 80, ал.1 ГПК основание за оставяне без уважение на молбата за допълване на решението в тази му част; представлява ли непредставянето на списък на разноските основание за съда да откаже тяхното присъждане.
В писмен отговор ответникът В. П. К. изразява становище, че касационната жалба е неоснователна.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, за да се произнесе, взе предвид следното:
В съдебно заседание на 15.10.2008 г., което се явява първото след допускане на съдебна делба на съсобствен недвижим имот между съделителите М. П. П. и В. П. К., П. е предявила по реда на чл. 346 ГПК претенция по чл. 31, ал.2 ЗС за заплащане на обезщетение за лишаването й от ползуване на съсобствения недвижим имот в размер на 150 лв. месечно, считано от датата, на която ответникът К. е получил препис от исковата молба, до датата на прекратяване на съсобствеността с влязло в сила съдебно решение. Общият размер на претенцията по чл. 31, ал.2 ЗС е 1 000 лв./ за периода 26.05.2008 г. до 15.10.2008 г. в размер на 700 лв. и от 15.10.2008 г. до 03.12.2008 г- 300 лв./.
Съгласно разпоредбата на чл. 280, ал.2 ГПК в действуващата към момента на подаване на касационните жалби редакция преди изменението в ДВ бр. 100/ 2010 г., не подлежат на касационно обжалване решенията по дела с обжалваем интерес до 1000 лв. С оглед на това настоящият състав намира, че касационната жалба против въззивното решение в частта, с която е оставено в сила първоинстанционното решение в частта, с която е отхвърлен предявеният от М. П. П. против В. П. К. иск по чл. 31, ал.2 ЗС за сумата 700 лв., представляваща обезщетение за лишаване от ползуване на съсобствения имот за периода 26.05.2008 г. до 15.10.2008 г., както и касационната жалба против решението в частта, с която е обезсилено решението на Софийски районен съд в частта, с която е отхвърлен предявеният от М. П. П. против В. П. К. иск с правно основание чл. 31, ал.2 ЗС за сумата 300 лв. обезщетение за периода 15.10.2008 г. до 03.12.2008 г. и в тази част производството по делото е прекратено, са процесуално недопустими и следва да бъдат оставени без разглеждане.
Съгласно чл. 248, ал.3 ГПК, определението, постановено по реда на чл. 248 ГПК може да се обжалва по реда, по който подлежи на обжалване решението. Тъй като в случая въззивното решение в обжалваната му част по иска по чл. 31, ал.2 ЗС по изложените съображения не подлежи на контрол от касационната инстанция, то и частната жалба от М. П. П. против определението на Софийски градски съд от 05.10.2010 г. по гр.д. № 4749/09 г., с което е оставена без уважение молбата й по чл. 248 ГПК за допълване на въззивното решение с присъждане на сторените пред първата инстанция разноски за адвокатско възнаграждение и за депозит за вещи лица, се явява недопустима.
По изложените съображения подадените касационна жалба вх. № 55696 от 28.07.2010 г./ наименована “Частна жалба”/, касационна жалба вх. № 59581 от 19.08.2010 г. и частна жалба вх. № 80033 от 15.11.2010 г./ наименована “Касационна жалба”/ като процесуално недопустими, следва да се оставят без разглеждане.
Водим от гореизложеното съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ подадените от М. П. П. чрез адв. Н. Х. касационна жалба вх. № 55696 от 28.07.2010 г./ наименована “Частна жалба”/, касационна жалба вх. № 59581 от 19.08.2010 г. и частна жалба вх. № 80033 от 15.11.2010 г./ наименована “Касационна жалба”/.
Определението може да се обжалва с частна жалба пред друг тричленен състав на ВКС в едноседмичен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ: