О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 495
София, 21.06.2012 г.
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение в закрито заседание деветнадесети юни две хиляди и дванадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ : ДИЯНА ЦЕНЕВА
БОНКА ДЕЧЕВА
разгледа докладваното от съдията Д. Ценева гр.д. № 1139/2011 г. по описа на ВКС, І г.о. и за да се произнесе, взе предвид :
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба, подадена от адв. И. М. като пълномощник на К. Б. Ц. и Н. Б. Ц. против решението на Софийски градски съд, постановено на 16.05.2011 г. по гр.д. № 14 017/2010 г. С него е потвърдено решение № І-47-82 от 19.07.2010 г. по гр.д. № 14149/2009 г. на Софийски районен съд, с което са отхвърлени предявените от К. Ц. и Н. Ц. против С. и Държавата чрез МРРБ установителни искове за собственост на недвижим имот пл.№ 257 в кв. 38 по плана на [населено място], м. “М. предградие”, за който е отреден УПИ V-257 в кв. 38 с площ 314 кв.м. В касационната жалба са изложени доводи за неправилност на въззивното решение като постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и на материалния закон. Касаторите поддържат, че въззивният съд неправилно е възложил върху тях тежестта да установят, че с оглед посочения период на владение, процесният имот е бил собственост на частно лице и не е бил изключен от действието на придобивната давност предвид разпоредбата на чл. 86 ЗС.
В изложението по чл. 284, ал.3, т.1 ГПК се сочи, че са налице предпоставките на чл. 280, ал.1 ГПК за допускане на решението до касационно обжалване по въпроса “за действието на придобивната давност и конкуренцията й с актове за държавна и общинска собственост”.
Ответниците по касация С. и М. като представител на Държавата не са взели становище по касационната жалба.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, като извърши проверка относно наличието на основания за допускане на въззивното решение до касационно обжалване, установи следното:
Предявен е установителен иск за собственост на недвижим имот. Твърдението на ищците е било, че техният наследодател е закупил имота с писмен договор с нотариална заверка на подписите от физическо лице през 1948 г., оградил го е и построил в него сграда и го е владял до смъртта си, а след това имотът се владее от ищците – негови наследници. По повод предприетите от тях действия за снабдяване с нотариален акт за собственост по пътя на обстоятелствената проверка им станало известно, че за имота има съставен Акт за държавна собственост от 01.11.1966 г. и Акт за частна общинска собственост от 21.02.1997 г., в които като основание за актуването било посочено ”стар общински имот”.
За да намери предявеният установителен иск за неоснователен въззивният съд е приел на първо място, че ищците не са доказали идентичността на процесния имот с този, описан в Договор за продажба на недвижим имот от 15.10.1948 г. На следващо място е посочил, че този договор не е сключен в предвидената от закона нотариална форма, поради което не е произвел вещно – прехвърлително действие и не легитимира наследодателят им като собственик на основание покупко – продажба. Намерил е за неоснователно твърдението на ищците, че наследодателят им е придобил правото на собственост на основание придобивна давност, като изложил съображения, че от 1948 г. до влизане в сила на ЗС през 1951 г. не е изтекъл необходимият давностен срок. През 1966 г. процесният имот е бил актуван за държавен като стар общински имот. При това положение в тежест на ищците е било да установят, че през периода на владение имотът е бил собственост на частно лице, тъй като при действието на разпоредбата на чл. 86 ЗС преди изменението в ДВ бр. 31/ 1990 г. е съществувала забрана за придобиване по давност на имоти – държавна собственост. При липса на такива доказателства съдът е приел за недоказано осъществяването и на този придобивен способ.
Съображенията на въззивния съд за отхвърляне на иска сочат като обуславящ изхода на делото формулирания от касаторите в изложението по чл. 284, ал.3, т.1 ГПК правен въпрос, който с оглед наведените от тях доводи следва да се конкретизира по следния начин: при наличието на акт за държавна / общинска/ собственост, следва ли държавата / общината/ да докаже основанието за актуване на имота като държавен, за да се изключи действието на придобивната давност предвид разпоредбите на чл. 86 ЗС и § 1 ЗДЗС. Този въпрос е разрешаван противоречиво от съдилищата, видно от представеното от касаторите решение от 21.11.1996 г. по гр.д. № 1056/96 г. на Софийски районен съд, постановено по сходен правен спор, поради което е налице основанието на чл. 280, ал.1, т.2 ГПК за допускане на въззивното решение до касационно обжалване.
Водим от гореизложеното съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на решението на Софийски градски съд, постановено на 16.05.2011 г. по гр.д. № 14 017/2010 г.
УКАЗВА на касаторите в едноседмичен срок от получаване на съобщението да внесат по сметка на ВКС държавна такса в размер на 42 лв. и представят доказателства за това, като в противен случай касационната им жалба ще бъде върната.
След изпълнение на дадените указания делото да се докладва на председателя на първо гражданско отделение за насрочване в открито съдебно заседание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ: