О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 162
София, 27.03.2012 г.
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение в закрито заседание на двадесет и трети март две хиляди и дванадесета година , в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ : ДИЯНА ЦЕНЕВА
БОНКА ДЕЧЕВА
разгледа докладваното от съдията Д. Ценева ч.гр.д. № 55/2012 г. по описа на ВКС, І г.о. и за да се произнесе, взе предвид :
Производството е по чл. 274, ал.2 ГПК.
Образувано е по частна жалба, подадена от И. Б. Д. чрез неговия пълномощник адв. Д. К. против определение № 326 от 17.10.2011 г. по гр.д. № 377/2011 г. на ВКС, І г.о. С него е оставена без разглеждане касационна жалба вх. № 6615 от 23.11.2010 г., подадена от И. Б. Д. чрез адв. Д. К. срещу въззивно решение № 199 от 18.10.2010 г. по гр.д. № 455/2010 г. на Пернишкия окръжен съд в частта, с която решение № 136 от 19.04.2010 г. по гр.д. № 5421/2008 г. на Пернишкия районен съд е обезсилено и производството по делото прекратено. В частната жалба и допълнението към нея са изложени доводи за неправилност на определението и се иска неговата отмяна.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, за да се произнесе по частната жалба, взе предвид следното:
За да постанови обжалваното определение, съставът на ВКС е приел, че обжалваното въззивно решение е постановено по дело с обжалваем интерес под 1 000 лв. и съгласно чл. 280, ал.2 ГПК в редакцията до изменението в ДВ бр. 100/2010 г., не подлежи на касационно обжалване. Изводът е обоснован с това, че данъчната оценка на недвижимия имот, предмет на предявения иск за собственост, е 687 лв.
Обжалваното определение е правилно.
Съгласно разпоредбата на чл. 280, ал.2 ГПК / в редакция преди изм. ДВ бр.100/2010 г., не подлежаха на касационно обжалване въззивните решения, постановени по дела с обжалваем интерес под 1000 лв. Под “обжалваем интерес” в правната доктрина и в съдебната практика се разбира паричната оценка на предмета на делото във въззивната инстанция. Като се има предвид, че съгласно чл. 68 ГПК паричната оценка на предмета на делото представлява цена на иска, то следва, че обжалваемият интерес не може да бъде по- голям от цената на иска. За искове за собственост и други вещни права върху имот, съгласно чл. 69, ал.1, т.2 ГПК, цената на иска е в размер на данъчната оценка, а ако няма такава – на пазарната цена на вещното право.
Цената на иска се посочва от ищеца, а въпросът за нея може да бъде повдигнат от ответника или служебно от съда най- късно в първото заседание за разглеждане на делото. Веднъж определена, цената на иска не може да бъде изменяна в хода на производството по делото с оглед настъпилите в течение на процеса промени в данъчната или в пазарната оценка на спорното право, тъй като тя има определящо значение за дължимите по делото държавни такси и за родовата подсъдност на исковете. Поради това не може да бъде споделено изложеното в частната жалба разбиране, че обжалваемият интерес следва да бъде определян с оглед пазарната цена на имота към датата на постановяване на въззивното решение или датата на подаване на касационната жалба.
С оглед на изложеното изводът на тричленния състав, че обжалваемият интерес на делото във въззивната инстанция е бил под 1000 лв., поради което постановеното въззивно решение не подлежи на касационно обжалване, е обоснован и законосъобразен и обжалваното определение като постановено при правилно приложение на процесуалния закон следва да бъде оставено в сила.
Водим от гореизложеното съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение № 326 от 17.10.2011 г. по гр.д. № 377/2011 г. на ВКС, І г.о.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ: