О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 848
София, 30.10.2012 г.
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение в закрито заседание , в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ : ДИЯНА ЦЕНЕВА
БОНКА ДЕЧЕВА
разгледа докладваното от съдията Д. Ценева гр.д. № 342/2012 г. по описа на ВКС, І г.о. и за да се произнесе, взе предвид :
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба от С. И. С. и Д. Р. С., подадена чрез техните процесуални представители адв.А. И. и адв.К. И., срещу решение № 154 от 30.01.2012 г. по гр.д. № 1624/2011 г. на Варненския окръжен съд. В жалбата са изложени доводи за неправилност на въззивното решение като постановено в нарушение на съществени съдопроизводствени правила, изразяващо се в несъобразяване с доказателствата по делото и несъответствие с действителното фактическо положение.
В изложението по чл. 284, ал.3, т.1 ГПК се сочи, че въззивното решение следва да се допусне до касационно обжалване по съществените за изхода на спора правни въпроси: “следва ли да се допусне до делба и след влизане на решението за делба в сила, да бъдат изнесени на публична продан недвижими имоти, при положение, че същите не са в съсобственост, а са с посочени реални граници; редно ли е да се допусне делба при положение, че има решение на ВАС по адм. д. № 939/2000 г., с което е прието, че имоти пл.№ 597 и 598 са обособени като самостоятелни по утвърден кадастрален план”. Касаторите се позовават на основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал.1, т.1, 2 и 3 ГПК.
Ответницата по касация Д. К. А. не е взела становище по касационната жалба.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, за да се произнесе, взе предвид следното:
С обжалваното въззивно решение е потвърдено решение № 2903 от 04.07.2011 г. по гр.д. № 884/2011 г. на Варненския районен съд, с което е оставена без уважение молбата на С. И. С. и Д. Р. С. за поправка на очевидна фактическа грешка в решение № 2892 от 21.10.2008 г., постановено по същото дело, относно правилното изписване на административния адрес на имота, представляващ УПИ / парцел /ХХІІІ- 598 в кв. 50 по плана на [населено място] и на неговата площ, както и да бъде заличена в решението съделителката И. Н. А. с квота 258/458 ид. части.
От данните по делото се установява, че с влязло в сила решение от 01.06.2004 г. по гр.д. № 756/2003 г. на Варненския окръжен съд след частична отмяна на решението на Варненския районен съд по гр.д. № 884/01 г., е допуснато извършване на съдебна делба на дворно място в [населено място], [улица] площ 208 кв.м., за което е отреден парцел ХХІІІ- 598 в кв. 50 по плана на града, при квоти: 200/458 ид. части за съделителите С. С. и Д. С. в режим на СИО и 258/458 ид. части за съделителката И. Н. А.. С влязло в сила решение от 08.06.2006 г. по гр.д. № 996/05 г. на Варненския окръжен съд, след частична отмяна на решението на Варненския районен съд по гр.д. № 884/2011 г. е допуснато извършване на съдебна делба на дворно място на [улица], с площ 452.33 кв.м, за което е отреден парцел ХХІV- 597 в кв. 50 по плана на [населено място], при квоти: 101.75/460 ид. части за С. С. и Д. С. в режим на СИО, 12/460 ид. части за И Н. А., 14.75/460 ид. части за И. Г. Г., 116.50/460 ид. части за Д. И. Г., 215/460 ид. части за Д. К. Д. и М. В. Д. в режим на СИО.
С решение № 2892 от 21.10.2008 г. по гр.д. № 884/01 г. на Варненския районен съд е постановено изнасяне тези имоти на публична продан. Това решение е било обжалвано с въззивна жалба от С. С. и Д. С. в частта относно парцел ХХІІІ- 598 с площ 208 кв.м. и е потвърдено в тази част от въззивния съд. С определение № 141 от 15.02.2010 г. по гр.д. № 1159/09 г. на ВКС, ІІ г.о., не е допуснато касационно обжалване на въззивното решение и същото е влязло в сила.
На 19.05.2011 г. касаторите С. са подали до Варненския районен съд молба за изменение по реда на чл. 247 ГПК на влязлото решение по извършване на делбата, като са поддържали, че в него неправилно площта на парцел ХХІІІ- 598 е посочена в размер на 208 кв.м, докато в действителност била 200 кв.м, административният му адрес не бил вписан вярно, тъй като имотът се намирал на [улица], на който живеят касаторите, а не на № 3, както и че правата на съделителката Иванка А. били неправилно определени в размер на 258/458 ид. части, при положение, че площта на целия имот била 208 кв.м.
При тези данни първоинстанционният и въззивният съд са приели, че молбата за поправка на решението по реда на чл. 247 ГПК е неоснователна, тъй като под формата на искане за поправка на очевидна фактическа грешка касаторите целят изменение на влезли в сила съдебни актове, които според тях са незаконосъобразни. Прието е, че въпросите относно площта на парцел ХХІІІ- 598 в кв. 50 по плана на [населено място], както и относно лицата, между които следва да се допусне съдебна делба на този имот и техните квоти, са разрешени със сила на пресъдено нещо с влязло в сила решение по допускане на делбата.
Повдигнатите с касационната жалба и изложението към нея правни въпроси следва ли да се допусне до делба и след влизане на решението за делба в сила, да бъдат изнесени на публична продан недвижими имоти, при положение, че същите не са в съсобственост, а са с посочени реални граници и редно ли е да се допусне делба като съсобствени на недвижимите имоти при положение, че с решение на ВАС е установено, че същите са обособени като самостоятелни по утвърден кадастрален план, са неотносими към предмета на обжалваното пред настоящата инстанция въззивно решение и поради това не могат да обосноват допускането му до касационно обжалване. Както е посочено от въззивния съд, тези въпроси са обуславящ изхода на делото в първата фаза на делбения процес и не могат да бъдат пререшавани. Решението по допускане на делбата се ползува със сила на присъдено нещо както по отношение на имотите, за които е прието, че са съсобствени, така и по отношение на лицата, между които следва да се допусне делбата и техните квоти и доколкото в случая с решението по извършване на съдебната делба съдът се е придържал точно към към диспозитива на решенията, постановени в първата фаза, относно индивидуализацията на допуснатите до делба недвижими имоти, съделителите и техните права, не е налице несъответствие между действителната воля на съда и нейното външно изразяване в диспозитива на съдебния акт. Константната е съдебната практика, че грешките при формиране волята на съда не могат да се поправят по реда на чл. 247 ГПК/ чл. 192, ал.2 ГПК- отм./.
По тези съображения въззивното решение не следва да се допуска до касационно обжалване, тъй като не са налице изискванията на чл. 280, ал.1 ГПК.
Водим от гореизложеното съдът
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 154 от 30.01.2012 г. по гр.д. № 1624/2011 г. на Варненския окръжен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ: