Решение №1102 от 18.11.2011 по гр. дело №870/870 на 1-во гр. отделение, Гражданска колегия на ВКС

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 1102

София, 18.11.2011 г.

Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение в закрито заседание , в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ : ДИЯНА ЦЕНЕВА
БОНКА ДЕЧЕВА

разгледа докладваното от съдията Д. Ценева гр.д. № 870/2010 г. по описа на ВКС, І г.о. и за да се произнесе, взе предвид :

Производството е по чл. 288 ГПК.
С решение от 24.02.2010 г. по г.д. № 6405/09 г. на Софийски градски съд е отменено решението от 06.03.2009 г. по гр.д. № 30341/07 г. на Софийски районен съд в частта, с която е допусната съдебна делба между В. И. К., Я. П. , С. К., И. П., И. С. К., Й. С. К. и А. С. К. на следните недвижими имоти: ливада от 2025 кв.м, имот пл.№ 448 и пл.№ 450, вилна зона “Киноцентъра – І част”,[жк], м.”С.”; имот пл.№ 013051 в кв. ”Д., м. ”О.” – нива с площ 2 651 кв.м. и ливада от 760 кв.м.,[жк], м. ”Под село”- имот пл.№ 141, вместо което е постановено друго, с което искът за делба е отхвърлен.
В срока по чл. 283 ГПК против въззивното решение е подадена касационна жалба от В. И. К., действуващ чрез адв. С. Ч. и от адв. Р. Р. като пълномощник на С. К., Я. П. и И. П.. Двете касационни жалби са с идентично съдържание. Развити са доводи за неправилност на въззивното решение поради съществени нарушения на съдопроизводствените правила и на материалния закон. Касаторите считат, че е налице основанието на чл. 280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на въззивното решение до касационно обжалване по поставените в изложенията по чл. 284, ал.3, т.1 ГПК въпроси: процесуално допустимо ли е въззивният съд да отрече наличието на съсобственост върху делбените имоти по жалба, подадена от една от страните, ако това обстоятелство не е било оспорено от насрещната страна и по този начин да влоши положението на жалбоподателя; допустимо ли е решаващият съд да упражнява косвен съдебен контрол върху решенията на поземлените комисии, постановени по реда на чл. 14, ал.1 ЗСПЗЗ и да приеме, че те са нищожни и не обуславят възникване на право на собственост върху възстановените с тях имоти; решението на поземлената комисия като стабилен административен акт с конститутивно действие ползува ли се със сила на пресъдено нещо и задължително ли е за съда или друга юрисдикция. Твърдението е, че тези въпроси са разрешени в противоречие с практиката на ВКС, включително и такава, имаща задължителен характер – ТР № 1/ 04.01.2001 г./ т.4 /, ТР № 1/17.07.2001 г. /т.10/, ТР № 1/1997 г. на ОСГК на ВКС, както и че са от значение за точното прилагане на закона.
В писмен отговор ответниците по касация Й. С. К., И. С. К. и А. С. К. изразяват становище, че касационните жалби са частично основателни.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, за да се произнесе по допускане на въззивното решение в обжалваната му част до касационно обжалване, взе предвид следното:
За да направи извод, че страните по делото не са съсобственици на два от имотите, предмет на иска за делба, въззивният съд е приел, че решение № 1092 от 01.08.1992 г., на ПК- София, е нищожен административен акт и не е годен да породи конститутивно действие. Изводът е обоснован с това, че с решението е възстановено право на собственост на наследниците на И. П. К. и В. И. К. върху ливада от 2.025 дка, представляваща свободната площ от имоти пл.№ 448 и 450 с обща площ 4 100 кв.м., в регулационния план на вилна зона “Киноцентъра- І част” на [населено място], м. ”С.”, като в решението възстановеният имот не е индивидуализиран по начин, даващ възможност да се определи точното му местоположение в границите на по – големия имот, нито такава индивидуализация може да се направи въз основа на удостоверението и скицата по чл. 13, ал.5 и 6 ППЗСПЗЗ, към които решението препраща, доколкото в тях свободната за възстановяване площ не е означена. Аналогични изводи въззивният съд е направил и по отношение на другия имот – ливада с площ 760 кв.м., представляваща част от имот пл.№ 141 в[жк]на [населено място], м. ”Под село”. Производството пред въззивния съд е било образувано по въззивна жалба от В. И. К. и от Я. П., И. П. и С. К., които са обжалвали първоинстанционното решение в частта, с която е била допусната делба на тези имоти, като са твърдяли, че от възстановения по т.1 от решението на ПК имот с площ 2025 кв.м., представляващ част от имоти пл.№ 448 и 450 по кадастралния план от 1950 г., в м.”С.”, предмет на делба може да бъде само УПИ VІ в кв. 30 по сега действуващия подробен устройствен план, тъй като останалата част попадала в урегулирани поземлени имоти и в улици, видно от представената комбинирана скица. С подобни аргументи са поискали първоинстанционното решение да бъде отменено в частта, с която е допуснат до делба имот – ливада с площ 760 кв.м. в[жк], м.”Под село”, тъй като по действуващия план за този имот бил отреден имот пл.№ 2137 в кв. 148 на в.”Д.- Стадиона”, с площ 607 кв.м.
Налице са предпоставките на чл. 280, ал.1,т .3 ГПК за допускане на въззивното решение до касационно обжалване по поставения от касаторите правен въпрос относно правомощията на граждански съд, разглеждащ спор за собственост на имот, възстановен по реда на ЗСПЗЗ, да упражни косвен съдебен контрол за валидността на реституционното решение на поземлената комисия / сега общинската служба по земеделие/. Този въпрос е пряко свързан с изхода на делото в обжалваната част и е от съществено значение за точното прилагане на закона.
Въпросът дали е нарушена забраната на чл. 208, ал.2 ГПК/ отм./ за влошаване положението на жалбоподателя не може да обоснове достъп до касационно обжалване, тъй като зависи от конкретните обстоятелства по всяко дело. По този въпрос съдът ще се произнесе с решението.
Водим от гореизложеното съдът

О П Р Е Д Е Л И :

ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 24.02.2010 г. по г.д. № 6405/09 г. на Софийски градски съд в частта, с която е отхвърлен искът за делба.
УКАЗВА на жалбоподателите в едноседмичен срок от получаване на съобщението да внесат по сметка на ВКС държавна такса за касационно обжалване в размер на 40 лв. по всяка касационна жалба и представят доказателства за това в съда, като в противен случай касационната жалба ще бъде върната.
След изпълнение на дадените указания делото да се докладва на председателя на първо гражданско отделение за насрочване в открито съдебно заседание.

ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ:

Scroll to Top