О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 58
София 16.02.2011
Върховният касационен съд на Р. България, първо гражданско отделение в закрито заседание на 10 февруари 2011 година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ : ДИЯНА ЦЕНЕВА
БОНКА ДЕЧЕВА
разгледа докладваното от съдията Д. Ц. ч.гр.д. № 490/2010 по описа на ВКС, І г.о. и за да се произнесе, взе предвид :
Производството е по чл. 274, ал.3 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба, подадена от Н. А. Б. против определение № 6986 от 25.06.2009 г. по ч.гр.д. № 5475/09 г. на Софийски градски съд, с което е оставена без уважение подадената от Н. Б. частна жалба против определението от 16.04.2009 г. по гр.д. № 5213/09 г. на Софийски районен съд, с което е прекратено производството по делото в частта по предявения от Бояджиева иск с правно основание чл. 32, ал.2 ЗС.
В частната касационна жалба са изложени доводи за неправилност на въззивното определение. Жалбоподателката обоснова наличието на предпоставки по чл. 280, ал.1, т.3 ГПК за допускането му до касационно обжалване с твърдението, че въззивният съд се е произнесъл в нарушение на материалния закон.
Насрещните страни не са взели становище по частната жалба.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, за да се произнесе по частната касационна жалба, взе предвид следното:
Частната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал.1 ГПК против въззивно определение от категорията на визираните в чл. 274, ал.3, т.1 ГПК и е процесуално допустима.
С обжалваното определение е потвърдено определението на Софийски районен съд, с което е прекратено производството по иск с правно основание чл. 32, ал.2 ЗС, предявен от Н. А. Бояджиева В. против Т. Б. Т. – управител на фондация “С.. Б.”. Въззивният съд е споделил изводите на първоинстанционния съд за недопустимост на иска като предявен против ненадлежна страна предвид заявените от ищцата твърдения, че фондацията не е съсобственик на имота, но извършва дейност в него и в този смисъл упражнява правата на съсобствениците.
В касационната жалба и изложението по чл. 284, ал.3, т.1 ГПК не е формулиран конкретен правен въпрос, по който се търси произнасяне на ВКС. Доводът, че въззивният съд неправилно е приложил материалния закон, не може да обоснове достъп до касационно обжалване. Основанията за допускане на касационно обжалване са визирани в чл. 280, ал.1 ГПК и са различни от основанията за касационно обжалване по смисъла на чл. 281 ГПК, представляващи пороци на въззивното решение.
Непосочването на конкретния правен въпрос, разрешен в обжалваното определение е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване. Касационният съд не е длъжен и не може да извежда правния въпрос от значение за изхода на конкретното дело от твърденията на касатора, както и от сочените от него факти и обстоятелства в касационната жалба. В този смисъл т.1 от ТР № 1/ 2010 г. по т.д. № 1/ 2009 г. на ОСГТК на ВКС.
С оглед изложеното следва да се приеме, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване и разглеждане на частната жалба по същество.
Водим от гореизложеното съдът
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 6986 от 25.06.2009 г. по ч.гр.д. № 5475/09 г. на Софийски градски съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ: