О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 255
София, 09.10.2013 г.
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение в закрито заседание , в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ : ДИЯНА ЦЕНЕВА
БОНКА ДЕЧЕВА
разгледа докладваното от съдията Д. Ценева гр.д. № 563/2012г. по описа на ВКС, І г.о. и за да се произнесе, взе предвид :
Производството е по чл. 248 ГПК.
Подадена е молба от адв. И. Д. в качеството на пълномощник на Е. З. Д. за допълване на поставеното по делото определение с присъждане на направените от доверителката му пред ВКС разноски.
В срока по чл. 248, ал.2 ГПК насрещната страна А. П. Б., представляван от адв. Ст. Д., е изразил становище, че молбата е неоснователна.
М. П. П. не е взел становище по молбата.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, за да се произнесе, взе предвид:
Производството по делото пред ВКС е образувано по две касационни жалби, подадени съответно от адв. Ст. Д. като процесуален представител на А. П. Б. и от адв. С. като процесуален представител на М. П. П., против решение № 387 от 01.03.2012 г. по в.гр.д. № 2248/2011 г. на Варненския окръжен съд, постановено във фазата по допускане на съдебна делба. Срещу всяка от касационните жалби Е. З. Д. е подала отговор, изготвен от нейния пълномощник адв. И. Д., като е направила и искане за присъждане на направените за касационната инстанция разноски за адвокатско възнаграждение. Приложени са и два договора за правна защита и съдействие, сключени съответно на 04.05.2012 г. и на 17.05.2012 г. между Е. Д. и адв. И. Д., видно от които за изготвяне на отговор по всяка от касационните жалби Е. Д. е заплатила адвокатско възнаграждение в размер на 500 лв.
С определение № 146 от 21.03.2013 г., постановено в производство по чл. 288 ГПК, въззивното решение не е допуснато до касационно обжалване, но съдът е пропуснал да се произнесе по искането за присъждане на разноски.
Молбата за допълване на определението в частта за разноските е подадена в едномесечния срок по чл. 248, ал.1 ГПК. С оглед изхода на делото, налице са основанията, визирани в чл. 78, ал. 3 ГПК, поради което молбата следва да бъде уважена. Неоснователно е възражението на А. Б., че разноски за това производство не следва да се присъждат с оглед разпоредбата на чл. 355 ГПК. Направените пред касационната инстанция разноски се дължат на общо основание по реда на чл. 78 ГПК, тъй като са във връзка с повдигнат спор за законосъобразността на постановения от въззивната инстанция съдебен акт. Правилото на чл. 355 ГПК намира приложение в случаите, когато не е налице спор между страните относно обектите, които следва да се допуснат до делба, наличието на съсобственост и правата им, поради което и решението по допускане на делбата не е било предмет на последващ инстанционен контрол от въззивния, съответно от касационния съд.
По тези съображения всеки от касаторите А. П. Б. и М. П. П. следва да бъде осъден да заплати на Е. З. Д. по 500 лв., представляващи направените от нея разноски за адвокатска защита пред ВКС.
Водим от гореизложеното съдът
О П Р Е Д Е Л И :
На основание чл. 248, ал.1 ГПК ДОПЪЛВА определение № 146 от 21.03.2013 г. по гр.д. № 563/2012 г. по описа на ВКС, І г.о., като ОСЪЖДА А. П. Б. и М. П. П. да заплатят на Е. З. Д. по 500/ петстотин/ лв. всеки от тях, представляващи направени от нея разноски по делото пред ВКС за адвокатска защита.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ: