О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1150
София, 28.11.2011 г.
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение в закрито заседание , в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ : ДИЯНА ЦЕНЕВА
БОНКА ДЕЧЕВА
разгледа докладваното от съдията Д. Ценева гр.д. № 92/2010 г. по описа на ВКС, І г.о. и за да се произнесе, взе предвид :
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба, подадена от адв. Н. Н. като пълномощник на Н. С. С. против решението на Софийски градски съд, постановено на 25.07.2008 г. по гр.д. № 3942805 г. С него е отменено решението на Софийски районен съд/ без дата/ по гр.д. № 1426/05 г. и е постановено друго, с което е признато за установено по отношение на Н. С. С., че ТПК ”Ф.” [населено място] е собственик на недвижим имот, представляващ УПИ І- 1035 в кв. 14 по плана на [населено място], м.”О.- М.”, с площ 1569 кв.м., заедно с построената в него едноетажна сграда на 56 кв.м. и ответникът е осъден да предаде на кооперацията владението върху този имот.
В касационната жалба са изложени доводи за неправилност на решението като постановено в нарушение на материалния закон и на съдопроизводствените правила. Касаторът сочи, че са налице предпоставките на чл. 280, ал.1, т.3 ГПК за допускане на въззивното решение до касационно обжалване по разрешения с него правен въпрос относно това дали е имал качеството на владелец или държател на процесния имот.
В писмен отговор на касационната жалба ответникът по касация ТПК ”Ф.” [населено място] чрез своя процесуален представител адв. М. А. изразява становище, че не е налице соченото основание за допускане на касационното обжалване.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, за да се произнесе по допускане на въззивното решение до проверка по същество, взе предвид следното:
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че ищецът се легитимира като собственик на процесния имот, представляващ УПИ І – 1035 в кв. 14 по плана на [населено място], м.”О.-М.” с представения по делото констативен нотариален акт № 102, т.І, дело № 88/02 г. Имотът е бил включен в активите на ДПП ”М.”, чийто частен правоприемник след извършените реорганизации от 1975 г. е ТПК ”Ф.”. Приел е, че в средата на 50- те години в имота са били настанени бащата на касатора- С. С. и съпругата му Т., които били работници в леярната на промкомбинат “М.”, които заплащали минимален наем, тъй като същевременно и пазели имота, защото нямало пазач. Оттук въззивният съд е направил извод, че ответника и неговите родители са имали качеството на държатели, а не на владелци и за да придобият имота по давност е следвало да обърнат държането във владение, като обективират промяната на намерението си по отношение на собственика и да владеят имота за себе си в продължение на 10 години. След преценка на събраните по делото доказателства е намерил, че такава промяна на намерението, която да е манифестирана и да е отблъснато владението на собственика, не е доказана.
Въпросът дали касаторът е бил владелец или държател на процесния имот не е правен, а фактически, тъй като отговорът му зависи от установените по делото факти, доказващи наличието на обективния и субективния елемент владението. В съответствие с трайно установената съдебна практика въззивният съд е приел, че лицето, което установява фактическа власт върху имота на правно основание, е държател, а не владелец на същия. Когато фактическата власт върху имота е била установена като държане, в тежест на този, който твърди, че е променил намерението си и е започнал да владее за себе си, е да докаже упражняването на действия, за които е оправомощен носителят на правото на собственост, както и че тези действия са били изявени по отношение на собственика. Намерението да се свои имота за себе си може да бъде обективирано по различни начини, но във всички случаи владелецът трябва да манифестира поведение, което недвусмислено сочи, че упражнява фактическата власт за себе си. Това е прието и в представените към изложението по чл. 284, ал.3,т 1 ГПК решения на ВКС. Доколкото в касационната жалба и в изложението към нея не се обосновава необходимост тази практика да бъде променена като неправилна, следва да се приеме, че не е налице поддържаното основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
Водим от гореизложеното съдът
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решението на Софийски градски съд, постановено на 25.07.2008 г. по гр.д. № 3942/05 г.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ: