О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 339
София, 15.07.2013 г.
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение в закрито заседание , в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ : ДИЯНА ЦЕНЕВА
БОНКА ДЕЧЕВА
разгледа докладваното от съдията Д. Ценева ч.гр.д. № 3561/2013 г. по описа на ВКС, І г.о. и за да се произнесе, взе предвид :
Производството е по чл. 274, ал.3 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба, подадена от Р. Н. Н. чрез нейния пълномощник адв. А. Д., против определение № 1178 от 17.04.2013 г. по ч.гр.д. № 1194/2013 г. на Варненския окръжен съд. В частната жалба са изложени доводи за неправилност на определението поради нарушение на материалния и процесуалния закон и се иска неговата отмяна.
Жалбоподателката сочи, че са налице предпоставките на чл. 280, ал.1, т.1 и 2 ГПК за допускане на касационно обжалване по разрешения с въззивното определение съществен за изхода на спора правен въпрос дължат ли се разноски от работника, в какъв размер и по какъв начин се определят при трудови спорове в хипотезата на чл. 78, ал.3 и ал.4 ГПК. Твърди, че този въпрос е разрешен от въззивния съд в противоречие с практиката на ВКС и е разрешаван противоречиво от съдилищата.
Ответникът [фирма] със седалище [населено място] в писмен отговор изразява становище, че не са налице сочените от жалбоподателката основания за допускане на касационно обжалване. Претендира заплащане на юрисконсултско възнаграждение за настоящото производство в размер на 150 лв.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, за да се произнесе, взе предвид следното:
С обжалваното въззивно определение е потвърдено определение № 3493 от 08.03.2013 г. по гр.д. № 9516/2011 г. на Варненския районен съд, постановено в производство по чл. 248 ГПК, с което е оставена без уважение молбата на Р. Н. за изменение на решение № 437 от 08.02.2013 г. по същото дело в частта му за разноските. За да постанови този резултат въззивният съд е взел предвид, че с решението по делото са отхвърлени предявените от Р. Н. иск за заплащане на парично обезщетение, дължимо по силата на сключен К., при прекратяване на трудово правоотношение и за заплащане на лихва за забава върху главницата, като ищцата е осъдена да заплати на ответника направените от него разноски в производството в размер на 200 лв., от които 150 лв. за юрисконсултско възнаграждение и 50 лв. депозит за вещо лице. Съдът е приел, че нормата на чл. 359 КТ освобождава работниците и служителите от заплащането само на тези разноски, които са дължими от тях в полза на съда, но не и от заплащане на разноските, които се дължат на ответниците съгласно чл. 78, ал.3 и ал.4 ГПК при отхвърляне на исковете и при прекратяване на делата. Приел е, че в тези хипотези работникът дължи на ответника направените от последния разноски на общо основание. По тези съображения е потвърдил определението на първоинстанционния съд.
Даденото от въззивния съд разрешение на поставения в изложението по чл. 284, ал.3, т.1 ГПК правен въпрос не противоречи на приетото в определение № 101 от 24.02.2011 г. на ВКС по ч.гр.д. № 555/2010 г. на ІV г.о. В него е посочено, че по силата на чл. 359 КТ производството по трудови дела е безплатно за работниците и служителите, независимо от това дали имат качеството на ищци или ответници, но това се отнася за дължимите от работника такси и разноски към съда. Разпоредбата на чл. 359 КТ не го освобождава при загубване на делото от заплащане на разноските, които е направила другата страна. Това е прието и в определението от 05.03.2013 г. по в.гр.д. № 714/2013 г. на Варненския окръжен съд, също приложено към частната касационна жалба.
Въззивният съд е разрешил съществения за изхода на спора правен въпрос в същия смисъл, като е приел, че при отхвърляне на предявените от нея искове, жалбоподателката дължи на ответната страна на общо основание заплащане на юрисконсултско възнаграждение в размер на 150 лв., определен съгласно чл. 7, ал.1, т.1 от Наредба № 1/ 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, както и направените от ответника разноски за вещо лице в размер на 50 лв. Поради това не са налице предпоставките на чл. 280, ал.1, т.1 и 2 ГПК за допускане на определението до касационно обжалване.
С оглед този изход на делото жалбоподателката следва да бъде осъдена да заплати на [фирма] на основание чл. 78, ал.8 във връзка с ал.3 ГПК юрисконсултско възнаграждение в размер на 150 лв.
Водим от гореизложеното съдът
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 1178 от 17.04.2013 г. по ч.гр.д. № 1194/2013 г. на Варненския окръжен съд.
ОСЪЖДА Р. Н. Н. да заплати на “П. Б.” юрисконсултско възнаграждение в размер на 150 лв.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ: