О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 367
София, 26.07.2013 г.
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение в закрито заседание , в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ : ДИЯНА ЦЕНЕВА
БОНКА ДЕЧЕВА
разгледа докладваното от съдията Д. Ценева ч.гр.д. № 3411/2013 г. по описа на ВКС, І г.о. и за да се произнесе, взе предвид :
Производството е по чл. 274, ал.2 ГПК.
Образувано е по частна жалба, подадена от адв. Е. К. като пълномощник на Л. Л. Х. и Д. Х. Х., против определение № 251 от 13.03.2013 г. по гр.д. № 1089/2012 г. на Русенския окръжен съд. С него е оставена без уважение молбата на Д. Х. за допълване на решение № 736 от 11.12.2012 г. по делото в частта за разноските, като направените във въззивната инстанция разноски бъдат възложени върху М. С. А. и Н. И. Д..
В частната жалба са изложени подробни доводи за неправилност на обжалваното определение и се иска неговата отмяна.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, за да се произнесе по частната жалба, взе предвид следното:
За да постанови обжалваното определение въззивният съд е приел, че молителката Д. Х. Х. и Л. Л. Х. са били представлявани по делото във въззивната инстанция от адв. К., упълномощена за това с Договор за правна помощ, сключен на 01.11.2012 г. В него е уговорено възнаграждение за осъществяваното по делото представителство в размер на 800 лв., платими по банков път в деня на сключване на договора по посочената в него банкова сметка. Приел е, че представеното банково бордеро от 08.11.2012 г., с което по тази сметка е внесена сумата 800 лв., не доказва плащане на възнаграждението от молителката, тъй като в същото като вносител е посочена Е. К., поради което молбата за допълване на разноските се явява неоснователна. Като допълнителен аргумент е посочил и това, че няма основание разноските за въззивното производство да се възлагат изцяло на М. А. и Н. Д., тъй като делото е било образувано и по въззивна жалба, подадена от [община].
Частната жалба е частично основателна. Настоящият състав не споделя изложените в обжалваното определение съображения относно липсата на доказателства за платено от молителката Д. Х. и Л. Х. адвокатско възнаграждение. Вярно е, че в представеното банково бордеро като вносител на сумата е посочен техния пълномощник Е. К., но от съдържанието на същото безспорно се установява, че сумата е внесена като хонорар по в.гр.д. № 1089/2012 г. по описа на Русенския районен съд. В производството по това дело адв. К. не е участвала в лично качество, а като пълномощник, при това само на посочените лица.
Няма основание обаче тези разноски да бъдат възложени изцяло в тежест на М. А. и Н. Д.. Производството по в.гр.д. № 1089/2012 г. на Русенския окръжен съд е образувано по две въззивни жалби – едната, подадена от [община], с която се атакува първоинстанционното решение в частта, с която искът за собственост против нея е уважен, и въззивна жалба от М. С. А. и Н. И. Д., с която се обжалва първоинстанционното решение в частта му с характер на определение, с което двете са осъдени да заплатят на Д. Х. и Л. Х. разноски за първата инстанция. При тези данни не може да се приеме, че уговореното и заплатено по договора за правна помощ от 01.11.2012 г. адвокатско възнаграждение в размер на 800 лв. е за защита против подадената от А. и С. въззивна жалба. Като се има предвид обаче материалния интерес по двете въззивни жалби и разпоредбите на чл. 7, ал.2 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, следва да се приеме, че за защитата по въззивната жалба, подадена от М. С. А. и Н. И. Д., уговореното адвокатско възнаграждение е в размер на 100 лв. С оглед изхода на делото във въззивната инстанция по тази жалба, на основание чл. 78, ал.2 ГПК, М. А. и Н. Д. следва да бъдат осъдени да заплатят на Д. Х. Х. разноски за въззивната инстанция в размер на 100 лв.
Водим от гореизложеното съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ОТМЕНЯ определение № 251 от 13.03.2013 г. по гр.д. № 1089/2012 г. на Русенския окръжен съд, вместо което ПОСТАНОВЯВА:
ДОПЪЛВА на основание чл. 248, ал.1 ГПК решение № 736 от 11.12.2012 г. по в.гр.д. № 1089/2012 г. на Русенския окръжен съд, като ОСЪЖДА М. С. А. и Н. И. Д. да заплатят на Д. Х. Х. разноски за делото за адвокатски хонорар за защита пред въззивната инстанция в размер на 100 лв.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ: