О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1074
София, 14.11.2011 г.
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение в закрито заседание , в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ : ДИЯНА ЦЕНЕВА
БОНКА ДЕЧЕВА
разгледа докладваното от съдията Д. Ценева гр.д. № 1150/2010 година по описа на ВКС, І г.о. и за да се произнесе, взе предвид :
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба, подадена от Б. С. П. чрез неговия пълномощник адв. Т. М. против решение № 98 от 05.05.2010 г. по в.гр.д. № 50/2010 г. на Смолянския окръжен съд. В жалбата са изложени доводи за неправилност на решението поради необоснованост и нарушение на материалния закон. Жалбоподателят поддържа, че въззивният съд неправилно е приел, че съсобствеността върху допуснатите до делба земеделски имоти следва да се прекрати чрез разпределянето им по реда на чл. 292 ГПК/ отм./ вместо чрез теглене на жребий, като се е съобразил единствено със стойността на имотите, а не с техния вид и предназначение. Счита, че въззивното решение следва да се допусне до касационно обжалване на основание чл. 280, ал.1, т.1 ГПК по въпроса за критериите за избор на способ за извършване на делбата. Позовава се на решение № 127 от 24.02.1987 г. по гр.д. № 12/87 г. на І г.о. и решение № 1270 от 20.12.1991 г. по гр.д. № 1055891 г. на І г.о. на ВС.
В писмен отговор на касационната жалба ответникът по касация И. Б. Т. чрез своя пълномощник адв. И. К. изразява становище, че не е налице соченото от касатора основание по чл. 280, ал.1, т.1 ГПК, тъй като въззивното решение е постановено в съответствие с практиката на ВКС, включително и тази по посочените решения.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, за да се произнесе по допускане на въззивното решение до касационно обжалване, взе предвид следното:
С обжалваното въззивно решение е оставено в сила решение № 91 от 22.12.2009 г. по гр.д. № 229/06 г. на Районен съд Чепеларе, постановено във фазата по извършване на съдебната делба, с което делбените имоти са разпределени между съделителите по реда на чл. 292 ГПК/ отм./. За да постанови този резултат въззивният съд е приел, че в случая тегленето на жребий се явява невъзможно, тъй като дяловете на съделителите не са равни, а недвижимите имоти, макар и надхвърлящи по брой броя на съделителите, се различават съществено по площ, обем и стойност. Изводът е обоснован с това, че е допусната съдебна делба на 37 земеделски имота от различен вид и с различно предназначение – ливади, посевни площи, горски трайни насаждения, с различни площи и съответно оценени от вещото лице на различна стойност, различни са и правата на съделителите. При това положение единствено чрез разпределение на имотите по реда на чл. 292 ГПК/ отм./ може да се обезпечи правото на всеки съделител да получи реален дял от имотите, съответствуващ на квотата му в съсобствеността, като при това във всеки дял се включат имоти от различен вид.
Даденото от въззивния съд разрешение на поставения правен въпрос е в съответствие с постановките на ППВС № 7/73 г., поради което не е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал.1,т.1 ГПК. В т.5 от същото са дадени указания по приложението на чл. 292 ГПК/ отм./ и е изяснено в кои случаи тегленето на жребий се явява невъзможно или много неудобно по смисъла на цитираната разпоредба. Посочено е, че тегленето на жребий невъзможно, когато до делба са допуснати имоти, съществено различаващи се един от друг по площ, обем или стойност, а същевременно частите на съделителите са различни. Такава е хипотезата и по настоящото дело и при избора на способ за извършване на делбата въззивният съд се е съобразил с цитираната задължителна съдебна практика.
Не обосновават извод за противоречиво разрешаване на правния въпрос и съответно за наличие на предпоставките по чл. 280, ал.1, т.2 ГПК представените от касатора две решения на ВКС, постановени по конкретни казуси. В решение № 127 от 24.02.1987 г. по гр.д. № 12/87 г. на І г.о. е посочено, че когато броят на допуснатите до делба имоти съответствува на броя на съделителите, поначало делбата се извършва чрез теглене на жребий, но по- натътък в мотивите е пояснено, че този способ е неприложим, когато едновременно са налице съществени различия в цените на допуснатите до делба имоти и разлики в частите на съделителите. В същия смисъл е и произнасянето на въззивния съд. Решение № 1270 от 20.12.1991 г. по гр.д. № 1055/91 г. не е по сходен с настоящия казус и не третира поставения от касатора правен въпрос.
По изложените съображения въззивното решение не следва да се допуска до касационно обжалване.
Водим от гореизложеното съдът
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 98 от 05.05.2010 г. по в.гр.д. № 50/2010 г. на Смолянския окръжен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ: