О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 298
София 19.05.2015 г.
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение в закрито заседание , в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ : ДИЯНА ЦЕНЕВА
БОНКА ДЕЧЕВА
разгледа докладваното от съдията Д. Ценева гр.д. № 833/2015 г. по описа на ВКС, І г.о. и за да се произнесе, взе предвид :
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба, подадена от И. Л. Г. чрез нейния пълномощник адв. Д. Х., против въззивно решение № 407 от 17.10.2014 г. по гр.д. № 538/2014 г. на Окръжен съд- Враца. С него е потвърдено решението на Районен съд – Враца, постановено на 02.07.2014 г. по гр.д. № 3646/2013 г., с което са отхвърлени обективно съединените искове с правно основание чл. 108 ЗС, чл. 73, ал.1 ЗС и чл. 86 ЗЗД, предявените от И. Г. против М. Д. Г., за установяване, че ищцата е собственик на сграда с идентификатор 12259.1023.128.4 по кадастралната карта и кадастралните регистри на [населено място], разположена в имот с идентификатор 12259.1023.128, със застроена площ 120 кв.м, на един етаж, с предназначение: промишлена сграда, и за осъждане на ответника да й предаде владението върху този имот, за осъждане на ответника да й заплати сумата 5 000 лв., представляваща обезщетение за лишаване от ползване на имота за периода от 08.09.2009 г. до 10.09.2013 г., ведно с обезщетение по чл. 86 ЗЗД за забава в размер на 500 лв., както и законна лихва върху главницата от предявяване на иска до окончателното й заплащане.
В касационната жалба са изложени доводи за неправилност на въззивното решение поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, нарушение на материалния закон и необоснованост. Жалбоподателката подържа, че въззивният съд неправилно е приел, че споразумението по чл. 99, ал.3 СК/ отм./ не е годен титул за собственост на спорната сграда и не е породило вещноправно действие поради това, че не било доказано същата да е била в режим на съпружеска имуществена общност, без да вземе предвид, че с доклада по делото съдът не й е дал указания за установяване на това обстоятелство и на законността на строежа.
Искането за допускане на въззивното решение до касационно обжалване е мотивирано с твърдението, че с него въззивният съд се е произнесъл по съществени материалноправни и процесуалноправни въпроси, част от които са разрешени в противоречие с практиката на ВКС, а други са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Поставени са следните въпроси: 1/ За характера и правното действие на споразумението по чл. 99, ал.3 СК/ отм./, одобрено с решението на съда по бракоразводното дело, относно извършената делба на семейна имуществена общност; 2/ Има ли вещнопрехвърлителен ефект съдебното решение, с което е прекратен бракът и е одобрено споразумение по чл. 99, ал.3 СК/ отм./; 3/ Споразумението по чл. 99, ал.3 СК/ отм./ представлява ли способ за придобиване на право на собственост и годно ли е да легитимира съделителя като собственик; 4/ Съдебното решение, с което е прекратен бракът и е одобрено споразумението по чл. 99, ал.3 СК/ отм./ с което е извършена делба на недвижими имоти между съпрузи, може ли да се ползва като годен документ за собственост относно придобитото при делбата имущество; 5/ Допустимо ли е сграда, която е обособена като самостоятелен обект и е била предмет на делба между съпрузите, да бъде определена като подобрение в имот, без да бъде индивидуализирана като обособена сграда с конкретно предназначение; 6/ При възлагане на имот, изнесен на публична продан, допустимо ли е разширително тълкуване на обектите, предмет на публичната продан, извън конкретно описаните в дворно място и сгради; 7/ Допустимо ли е при възлагане на имот, изнесен на публична продан, да се приеме, че е придобит и имот, който не е изрично описан, по презумпцията, че представлява подобрение в имота. По въпроси № 1 – 4 жалбоподателката поддържа наличие на основание за касационно обжалване по чл. 280, ал.1,т.1 ГПК, а по останалите въпроси- това по чл. 280, ал.1, т.3 ГПК.
В писмен отговор на касационната жалба, подаден от ответника М. Д. Г. е изразено становище, че не са налице предпоставките на чл. 280, ал.1,т.1 и 3 ГПК за допускане на касационно обжалване. Освен това същият счита, че касационната жалба е подадена не по правилата на добросъвестната практика, тъй като била изпратена чрез куриерска фирма на 21.11.2014 г. в 23.57 ч., т.е.три минути преди изтичане на срока за касационно обжалване, но при направена справка ответникът установил, че тази фирма няма офис, който да работи след 20 ч.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, за да се произнесе, взе предвид следното:
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК и е процесуално допустима. Въззивното решение е съобщено на касаторката на 21.10.2014 г. Срокът за касационно обжалване е едномесечен и съгласно правилата за броене на сроковете – чл. 60, ал.3 и изтича на 21.11.2014 г. Според чл. 62 ГПК последният ден на срока продължава до края на двадесет и четвъртия час. Касационната жалба е изпратена чрез куриерска фирма и е предадена на служител на фирмата в 23.57 ч. на 21.11.2014 г. Следователно, същата е подадена в рамките на законоустановения едномесечен срок по чл. 283 ГПК.
По делото е установено от фактическа страна, че ищцата И. Л. Г. е бивша съпруга на Т. Д. Х.. Бракът им е бил сключен на 22.08.1982 г. и е прекратен с развод с решение от 01.10.2001 г. по гр.д. № 1647/01 г. на Районен съд- Враца, което е влязло в сила на 17.10.2001 г. С това решение съдът е одобрил постигнатото между страните споразумение по чл. 99, ал.3 СК/ отм./, по силата на което съпрузите си поделят придобитото през време на брака недвижимо имущество, като в дял и изключителна собственост на съпругата И. Л. се поставят втори и трети жилищни етажи от триетажната жилищна сграда, построена в парцел ХV- 4344 в кв. 222 по плана на [населено място], целият с площ 440 кв.м, ведно със съответните идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж, както и построената в описаното дворно място масивна работилница за мебели, заедно с правото на строеж. За да обоснове претендираното право на собственост върху стопанската сграда- работилница за мебели, ищцата се е позовала на споразумението по чл. 99, ал.3 СК/ отм./ и на влязлото в сила решение за прекратяване на брака, с което то е одобрено от съда. Пред въззивната инстанция е представила и препис от решение № 125 от 26.03.2004 г. по ч.гр.д. № 1102/2003 г. на Врачанския окръжен съд, с което по нейна жалба са отменени действията на съдебния изпълнител по изп. д. № 363/2001 г. , свързани с извършен опис и насрочване на публична продан на втори и трети етаж от триетажната жилищна сграда и масивна работилница за мебели, находящи се в парцел ХV- 4344 в кв. 222 по плана на [населено място].
Ответникът М. Д. Г. е придобил от публична продан, извършена по изп.д. № 363/2001 г. недвижим имот, принадлежащ на длъжника Т. Д. Х., описан в постановлението за възлагане от 25.01.2005 г. на ЧСИ като ”УПИ ХV, пл.№ 4344 в кв. 222 по плана на [населено място], с площ 440 кв.м, заедно със сутерен с площ 80.16 кв.м от триетажната жилищна сграда, построена в имота, и първи жилищен етаж от същата жилищна сграда с площ от 117.5 кв.м, гараж с площ 24.50 кв.м и направените подобрения, ведно със съответните идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж”.
С гласни доказателства по делото е установено, че стопанската сграда е построена в периода 1992-1993 г., т.е. през време на брака на ищцата и длъжника по изпълнителното дело Т. Х..
За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел, че ищцата не е доказала по категоричен начин, че е собственик на спорната сграда. Мотивирал се е с това, че споразумението по чл. 99, ал.3 СК/ отм./, с което се предоставят определени вещи в собственост на единия съпруг, поражда вещнопрехвърлително действие само по отношение на вещи, придобити през време на брака и съставляващи съпружеска имуществена общност. Затова, за да се ползва от споразумението по чл. 99, ал.3 СК/ отм./ ищцата е следвало да установи, че сградата е придобита през време на брака в режим на съпружеска имуществена общност, че е изграден в съответствие с действащите строителни правила и норми, със съответни строителни книжа, че е приета и въведена в експлоатация по предвидения за това ред и представлява годен обект на правото на собственост. Приел е, че доказателства в тази насока не са били ангажирани, и тъй като по делото има данни, че дворното място е било индивидуална собственост на съпруга, то спорната пристройка по приращение също е била негова индивидуална собственост, а след като това е така прехвърлянето й е следвало да се извърши по реда на чл. 18 ЗЗД. Тъй като споразумението по чл. 99, ал.3 СК/ отм./, на което се позовава ищцата, не годно да прехвърли собствеността, постройката е останала собственост на съпруга, и на основание постановлението за възлагане, с което на ответника се възлага цялото дворно място, е възложена и работилницата за мебели като приращение към земята.
В представената от жалбоподателката съдебна практика относно вещноправното действие на споразумението по чл. 99, ал.3 СК/ отм./ е застъпено разбирането, че брачното споразумение има договорен характер и чрез него съпрузите могат да уредят имуществените си отношения, че вещният ефект на споразумението може да бъде зачетен само и доколкото е спазена формата за действителност, че със споразумението страните могат прекратят съсобствеността си върху придобитото през време на брака имущество и в този случай то поражда прехвърлително действие от момента влизане в сила на решението по допускане на развода, но ако споразумението урежда отношения по повод недвижими имоти, придобити преди брака или по някой от способите, посочени в чл. 20, ал.1 СК/ отм./, същото би представлявало разпореждане с вещни права върху недвижим имот по смисъла на чл. 18 ЗЗД / решение № 124 от 22.06.2010 г. по гр.д. № 792/09 г., решение № 205 от 19.07.2012 г. по гр.д. № 215/2012 г., решение № 296 от 15.06.2010 г. по гр.д. № 422/09 г., всички на ІІ г.о. на ВКС/. Макар при постановяване на обжалваното решение въззивният съд формално да е изхождал от тази съдебна практика, то предвид данните по делото, че дворното място, в което се намира сградата, е било лична собственост на съпруга, но сградата е построена през време на брака му със жалбоподателката, се налага извод, че цитираната практика е приложена неточно поради несъобразяване на постановките на ППВС № 5/ 31.10.1972 г. Поради това настоящият състав намира, че въззивното решение следва да се допусне до касационно обжалване на основание чл. 280, ал.1, т.1 ГПК по въпроса за вещноправното действие на споразумението по чл. 99, ал.3 СК/ отм./ и дали решението за развода, с което същото е одобрено, може да се ползва като годен титул са собственост относно придобитото при делбата имущество. Този въпрос обобщава поставените в изложението касационна жалба въпроси №№ 1-4.
Останалите въпроси, поставени от жалбоподателката, нямат самостоятелно значение за изхода на делото, и при необходимост съдът ще вземе становище по тях с решението.
Водим от гореизложеното съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 407 от 17.10.2014 г. по гр.д. № 538/2014 г. на Окръжен съд- Враца.
УКАЗВА на жалбоподателката в едноседмичен срок от получаване на съобщението да внесе по сметка на ВКС държавна такса за касационно обжалване в размер на 95.45 лв. по иска за собственост по чл. 108 ЗС и в размер на 110 лв. по паричните искове, и в същия срок да представи доказателства за това, като при неизпълнение касационната жалба ще бъде върната.
След изпълнение на дадените указания делото да се докладва на председателя на първо гражданско отделение за насрочването му в открито съдебно заседание..
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ: