О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 517
София, 24.11.2015 г.
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение в закрито заседание , в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ : ДИЯНА ЦЕНЕВА
БОНКА ДЕЧЕВА
разгледа докладваното от съдията Д. Ценева ч.гр.д. № 5513/2015 г. по описа на ВКС, І г.о. и за да се произнесе, взе предвид :
Производството е по чл. 274, ал.3 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба, подадена от [фирма] със седалище и адрес на управление [населено място], район „Т.”,[жк], [жилищен адрес] чрез процесуалния представител на дружеството адв. М. И., срещу определение № 2329 от 08.12.2014 г. по ч.гр.д. № 1313/2014 г. на Пловдивския апелативен съд. С него е оставена без уважение подадената от [фирма] частна жалба вх. № 2817 от 15.04.2014 г. против разпореждане № 663 от 25.03.2014 г. по гр.д. № 112/2012 г. на Окръжен съд- Пазарджик, с което е върната подадената от дружеството частна жалба срещу определение № 42 от 14.01.2014 г. по същото дело, поради неотстраняване в срок на допуснатите нередовности – невнасяне на държавна такса.
В частната касационна жалба са изложени доводи за неправилност на въззивното определение и се иска неговата отмяна. К. счита, че изводът на въззивния съд за надлежно връчване на съобщението за оставяне на частната жалба без движение и за указанията на съда относно констатираните нередовности на частната жалба и срока за отстраняването им е неправилен, тъй като на адреса на дружеството, вписан в Търговския регистър, такова съобщение не е получавано.
В писмен отговор на частната касационна жалба, подаден от Г. И. Д. и К. Т. К., конституирани като трети лица- помагачи на страната на ищеца [фирма], се изразява становище, че не налице основания за допускане на въззивното определение до касационно обжалване, а по същество- че частната касационна жалба е неоснователна.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, за да се произнесе, взе предвид следното:
За да постанови обжалваното определение въззивният съд е приел, че жалбоподателят [фирма] е подал частна жалба вх. № 1007 от 11.02.2014 г. срещу определение № 42 от 14.01.2014 г. по гр.д. № 112/2012 г. по описа на Окръжен съд – Пазарджик, с което е приет за съвместно разглеждане по делото предявен инцидентен установителен иск. С разпореждане от 12.02.2014 г. частната жалба е оставена без движение и на жалбоподателя са дадени указания да представи доказателства за внесена по сметка на Пловдивския апелативен съд държавна такса в размер на 15 лв. Съобщение за тези указания е изпратено на адреса на дружеството, вписан в Търговския регистър, и е връчено на 21.03.2014 г. на лицето С. Г., което е получавало и други адресирани до дружеството книжа по делото на същия адрес. В определения от съда срок, който е изтекъл на 28.02.2014 г. , нередовностите не са били отстранени, поради което съдът е върнал частната жалба. При тези данни въззивният съд е приел, че разпореждане за връщане на частната жалба е законосъобразно и е потвърдил същото.
В частната касационна жалба и в приложеното към нея изложение на основанията за допускане на касационно обжалване няма изведен конкретен материалноправен или процесуалноправен въпрос, спрямо който да се преценява наличието на общото основание по смисъла на чл. 280, ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване – въпрос, който да е обуславящ правните изводи на съда и да е от значение за изхода на делото. В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване са възпроизведени твърденията в частната жалба, че съобщение за отстраняване на нередовности на частната жалба не е било връчвано на адреса на седалището на дружеството, вписан в Търговския регистър, без да се твърди и да се сочат доказателства, че съобщението е връчено на друг адрес или че е получено от лице, което не е от категорията на посочените в чл. 50, ал.3 ГПК, на които законът допуска да се извърши връчването на книжа и съобщения на търговски и юридически лица. Непосочването на правния въпрос, който е от значение за изхода по конкретното дело, е основание за недопускане на касационно обжалване – т. 1 от ТР № 1/ 2010 г. по тълк.д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС.
По тези съображение въззивното определение не следва да се допуска до касационно обжалване.
Водим от гореизложеното съдът
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 2329 от 08.12.2014 г. по ч.гр.д. № 1313/2014 г. на Пловдивския апелативен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ: