О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 426
София, 26.07.2013 г.
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение в закрито заседание , в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ : ДИЯНА ЦЕНЕВА
БОНКА ДЕЧЕВА
разгледа докладваното от съдията Д. Ценева гр.д. № 3296/2013 г. по описа на ВКС, І г.о. и за да се произнесе, взе предвид :
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба, подадена от В. П. Б. чрез нейния пълномощник адв. Кр. С., против решение № 550 от 10.12.2012 г. по гр.д. № 735/2012 г. на Софийски окръжен съд. В жалбата са изложени доводи за неправилност на решението поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, необоснованост и нарушение на материалния закон.
В изложението по чл. 284, ал.3, т.1 ГПК към касационната жалба са формулирани няколко правни въпроса, които жалбоподателката счита, че са обусловили изхода на спора и по които се иска допускане на касационно обжалване: 1/ Следва ли да се приеме, че препис- извлечението от емлячен регистър е достатъчно доказателство за установяване принадлежността на правото на собственост върху земеделски имот преди образуване на ТКЗС, ДЗС и други, образувани въз основа на тях селскостопански организации, ако липсват други доказателства, които да опровергават установената с регистъра собственост; 2/ Имат ли декларациите от емлячния регистър характер на “друг писмен документ” по смисъла на разпоредбата на чл. 12, ал.7 ЗСПЗЗ; 3/ Има ли конститутивно действие решението по чл. 14, ал.1, т.1 ЗСПЗЗ, издадено при условията на чл. 10, ал.7 ЗСПЗЗ и легитимира ли лицата, в чиято полза е издадено, като собственици на възстановените земи в отношенията им с трети лица, които не заявяват права върху имотите към момента на обобществяването им; 4/ Какви следва да бъдат предметните предели на косвения съдебен контрол за законосъобразност върху решенията на административния орган по възстановяване на собствеността /ОСЗ/ при предявен иск за собственост, основан на земеделска реституция и допустимо ли е съдът по свой почин на събира доказателства за правото на собственост на ищеца или неговите наследодатели към момента на образуване на ТКЗС, без да е налице оспорване на този факт от страна на ответника и при положение, че ответникът не заявява свои права към този минал момент. Твърди, че даденото от въззивния съд разрешение на тези въпроси е в противоречие с практиката на ВКС, което съставлява основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал.1, т.1 ГПК.
В писмен отговор на касационната жалба ответникът [фирма] чрез адв. Б. Н. изразява становище, че не са налице предпоставките на чл. 280, ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.
Същото е и становището на ответницата по касация З. П. Ц., изразено в подадения от нея чрез адв. И. С. писмен отговор.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, за да се произнесе по допускане на касационното обжалване, взе предвид следното:
С обжалваното въззивно решение е потвърдено решение № 150 от 10.07.2012 г. по гр.д. № 1221/2011 г. на Ботевградския районен съд, с което са отхвърлени исковете с правно основание чл. 108 ЗС, предявени от В. П. Б. при условията на обективно и пасивно субективно съединяване: против Е. Т. Т. и С. М. Т. – за ревандикация на поземлен имот от 1659 кв.м, находящ се в [населено място], който е включен в УПИ ІІ- ремонтна база и административна дейност, в кв. 2 по плана на [населено място]; против Министерство на земеделието и храните – за ревандикация на поземлен имот от 185 кв.м, включен в УПИ VІ- център за настаняване от семеен тип и на поземлен имот с площ 1340 кв.м, който е включен в УПИ Х- производствена, търговска и складова дейност; против Здравка П. Ц. – за ревандикация на недвижим имот с площ 1104 кв.м, който е включен в УПИ ІХ- производствена, търговска и складова дейност; против [фирма]- за ревандикация на поземлен имот с площ 2488 кв.м, който е включен в УПИ ХІ- промишлена и търговска дейност.
За да намери предявените искове за неоснователни, въззивният съд е приел, че решение № 3972 от 15.11.2005 г. на Общинска служба “Земеделие”- [населено място], на което ищцата основава претендираното право на собственост, не я легитимира като собственик на процесните недвижими имоти. Изложените от въззивния съд съображения, с които е обосновал този извод, са в няколко насоки. На първо място е приел, че решението по чл. 14, ал.1, т.1 ЗСПЗЗ и придружаващата го скица, нямат силата на констативен нотариален акт за собственост в случаите, когато възстановените имоти се намират в регулация. На следващо място е приел, че и решението по гр.д. № 445/2004 г. на Ботевградския районен съд, постановено в производство по чл. 14, ал.3 ЗСПЗЗ, с което е отменен отказът на поземлената комисия да възстанови реално собствеността и спорът е решен по същество, като на наследниците на В. И. В. е възстановена собствеността върху нива от 6.898 дка в строителните граници на [населено място], съставляваща част от имот пл.№ 154 от помощния кадастрален план за м.” Полето”, одобрен през 2003 г., който имот попада в процесните парцели, също не легитимира ищцата като техен собственик, тъй като тя не доказва, че към момента на образуване на ТКЗС възстановеният имот е принадлежал на нейния наследодател, а освен това възстановеният имот е част от бившия стопански двор, застроен със сгради или представлява прилежаща площ към такива сгради, поради което по аргумент от чл. 10, ал.12 ЗСПЗЗ не е подлежал на възстановяване.
Изложените от въззивния съд съображения за отхвърляне на иска очертават като решаващ за изхода на спора поставеният в изложението по чл. 284, ал.3, т.1 ГПК правен въпрос относно предметните предели на косвения съдебен контрол за законосъобразност върху решенията на административния орган по възстановяване на собствеността/ ОСЗ/ при предявен иск за собственост, основан на земеделска реституция и възможността съдът по свой почин на събира доказателства за правото на собственост на ищеца или неговите наследодатели към момента на образуване на ТКЗС, без да е налице оспорване на този факт от страна на ответника, който не заявява свои права към този минал момент. Даденото от въззивния съд разрешение на този въпрос е в противоречие с практиката на ВКС, обективирана в посочените в изложението съдебни решения № 102 от 09.04.2012 г. по гр.д. № 735/2011 г. на ВКС, ІІ г.о. и решение № 595 от 04.12.2009 г. по гр.д. № 3474/08 г на ВКС, ІІ г.о., постановени по реда на чл. 290 и сл. ГПК, поради което касационното обжалване следва да се допусне на основание чл. 280, ал.1, т.1 ГПК.
Значението за изхода на спора за собственост на останалите правни въпроси, поставени в изложението, е предпоставено от отговора на посочения по- горе правен въпрос, поради което по тях съдът ще се произнесе с решението.
Водим от гореизложеното съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 550 от 10.12.2012 г. по гр.д. № 735/2012 г. на софийски окръжен съд.
УКАЗВА на жалбоподателката в едноседмичен срок от получаване на съобщението да внесе по сметка на ВКС държавна такса за касационно обжалване в размер на 200 лв. и в същия срок да представи доказателства за това в деловодството на съда, като в противен случай касационната й жалба ще бъде върната.
След изпълнение на дадените указания делото да се докладва на председателя на първо гражданско отделение за насрочване в открито съдебно заседание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ: