О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1188
София, 07.12.2011 г.
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение в закрито заседание , в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ : ДИЯНА ЦЕНЕВА
БОНКА ДЕЧЕВА
разгледа докладваното от съдията Д. Ценева гр.д. № 1444/09 година по описа на ВКС, І г.о. и за да се произнесе, взе предвид :
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба, подадена от адв. Ст. М. като пълномощник на З. В. Ш. против решение № 472 от 17.04.2009 по в.гр.д. № 1538/08 г. на Варненския окръжен съд. В жалбата са изложени доводи за неправилност на решението поради необоснованост, нарушение на съдопроизводствените правила и на материалния закон.
В изложението към касационната жалба се сочи, че са налице предпоставките на чл. 280, ал.1, т.2 и 3 ГПК за допускане на решението до касационно обжалване.
Ответникът по касация Общинска служба земеделие [населено място] не е взел становище по касационната жалба.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, за да се произнесе, взе предвид следното:
С обжалваното въззивно решение е оставено в сила решение № 1731 от 23.05.2008 г. по гр.д. № 2671/07 г. на Варненския районен съд, с което е отхвърлен предявеният от З. В. Ш. иск с правно основание чл. 11, ал.2 ЗСПЗЗ за установяване по отношение на ответника на правото на наследниците на В. К. К. на възстановяване на собствеността върху недвижим имот в землището на [населено място], общ. А., представляващ дворно място с площ 3 497 кв.м, съставляващо парцели № VІІІ- 401 и ХV- 401 в кв. 39 по плана на селото. За да постанови този резултат въззивният съд е приел, че наследодателят на ищцата е бил собственик на процесния имот, но не било доказано, че имотът е отнет по някой от предвидените в ЗСПЗЗ способи и към момента на образуване на ТКЗС е имал характер на земеделска земя.
От фактическа страна по делото е било установено, че с нотариален акт № 39, т.І, дело № 69/1962 г. наследодателят на ищцата В. К. К. е бил признат за собственик на основание давностно владение на дворно място в [населено място], образуващо парцел ХІ- 215 от кв. 73 по плана на селото от 5 дка и на дворно място , образуващо парцели VІІІ-401 и ХV- 401 в кв. 39, с обща площ 3 497 кв.м. С помощта на съдебно- техническа експертиза е било установено, че имот пл.№ 401 по КП от 1927 г. е идентичен с имот № 004020 с площ 3 174 кв.м. по плана за земеразделяне на землище Близнаци, който понастоящем представлява нива и се намира в м.”М.”. Пред въззивнвата инстация ищцата е представила решение № БЛ-01 от 06.07.1999 г. на ПК- А., с което имот № 004020 в м.”М.” с площ 3 174 кв.м., е бил възстановен в съществуващи/ възстановими/ стари реални граници на наследниците на К. Г. М.. Представени са и доказателства, че във Варненския районен съд е образувано гр.д. № 9056/08 г. със страни: ищци З. В. Ш. и И. С. И. и ответници Г. К. П., А. К. М. и Т. В. И., по иск с правно основание чл. 14, а.4 ЗСПЗЗ за установяване, че имот № 004020 е съсобствен между всички страни.
При тези данни искането за допускане на въззивното решение до касационно обжалване на основание чл. 280, ал.1, т.3 ГПК е основателно. Поставеният в изложението към касационната жалба правен въпрос се свежда до това дали решението на Общинската служба по земеделие, с което даден имот се възстановява на друго лице, може да служи като доказателство, че имотът има земеделски характер и подлежи на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ в производство по чл. 11, ал.2 ЗСПЗЗ. По този въпрос няма формирана съдебна практика, поради следва да се приеме, че произнасянето на касационната инстанция ще допринесе за точното прилагане на закона.
Водим от гореизложеното съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 472 от 17.04.2009 по в.гр.д. № 1538/08 г. на Варненския окръжен съд.
ДЕЛОТО до се докладва на председателя на първо гражданско отделение за насрочване в открито съдебно заседание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ: