О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 334
София, 30.06.2015 год.
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение в закрито заседание , в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ : ДИЯНА ЦЕНЕВА
БОНКА ДЕЧЕВА
разгледа докладваното от съдията Д. Ценева ч.гр.д. № 859/2015 г. по описа на ВКС, І г.о. и за да се произнесе, взе предвид :
Производството е по чл. 274, ал.3 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба, подадена от адв. Хр. Н. в качеството й на процесуален представител на Сдружение ” Център за защита правата в здравеопазването” със седалище и адрес на управление в [населено място], против въззивно определение № 31.03.от 17.12.2014 г. по ч.гр.д. № 4392/2014 г. на Софийски апелативен съд. В жалбата са наведени оплаквания за неправилност на обжалваното разпореждане като постановено при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, нарушение на материалния закон и необоснованост.
В писмен отговор на частната касационна жалба ответната страна Министерство на здравеопазването изразява становище, че същата е неоснователна.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, за да се произнесе, взе предвид следното:
С обжалваното въззивно определение е потвърдено протоколно определение от 11.09.2014 г. по гр.д. № 6773/09 г. на Софийски градски съд, с което е прекратено производството по делото, образувано по предявен от Сдружение ” Център за защита правата в здравеопазването” против Министерство на здравеопазването колективен иск. За да постанови този резултат въззивният съд е приел, че с определение от 08.03.2010 г., влязло в сила като необжалвано, съдът е определил разгласяването на предявения колективен иск да бъде извършено чрез излъчване на съобщения в дневните новинарски емисии и сутрешни блокове на Б.- 6 съобщения, B.- 10 съобщения/ и Pro Bg – 6 съобщения, чрез публикуване на съобщения в редакционните страници на вестник ”Труд”- 4 съобщения, вестник”Монитор”- 4 съобщения и вестник”Сега”- 4 съобщения, както и чрез поместване на съобщенията на интернет страниците на електронните издания Bg. nes и Zdrave. net, като е определил и срок за това – от 22.03.2010 г. до 05.04.2010 г. Въпреки многократно даваните указания и продължаването на срока за разгласяване на предявения колективен иск по определения от съда начин, това не е било сторено. Въззивният съд е приел, че неизпълнението на определението на съда относно начина за разгласяване на предявяването на колективния иск съставлява пречка за разглеждане на делото, тъй като препятства възможността увредените лица да узнаят за предявяването му и да реализират правото си да вземат участие в процеса или да бъдат изключени, а това създава опасност от увреждане на интересите им предвид предвиденото в чл. 386, ал.1 ГПК действие на решението.
Поставените от жалбоподателя правни въпроси, по които се иска допускане на въззивното определение до касационно обжалване, са свързани с тълкуването на разпоредбата на чл. 382 ГПК- кой е длъжен да извърши разгласяване на предявяването на колективния иск – страната или съда, пред който е висящ спора; следва ли съдът да задължи определени медии да извършат разгласяването, без това да означава отпадане на задължението на ищеца да заплати стойността на обявленията; кой определя обема и начина на разгласяване; следва ли мотивите на съда относно избрания начин на разгласяване, включително и такива за целесъобразност, да са изложени писмено; могат ли тези мотиви да се обжалват отделно от останалата част на определението; следва ли да се формулира от съда точния текст на обявлението или е достатъчно да се посочат фактите в свободен текст. Така поставените въпроси не са от значение за изхода на процесуалноправния спор, предмет на въззивното определение, поради което не осъществяват общото изискване на чл. 280, ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване. Това са предварителни въпроси, които са предмет на определението по чл. 382, ал.2 ГПК. По тях съдът се произнася в условията на състезателност, след като призове страните в открито съдебно заседание и изслуша становищата им. Разпоредбата на чл. 382, ал.3 ГПК изрично предвижда обжалваемост на определението по ал.2.
В случая начинът на разгласяване на предявения колективен иск и сроковете, в които увредените лица следва да заявят искане за участие или за изключване от процеса, са определени с определението на Софийски градски съд от 08.03.2010 г., което не е било обжалвано с частна жалба и е влязло в сила. С него съдът е възприел като подходящ за разгласяване на иска начинът, предложен от ищеца. Фактът, че ищецът е изпълнил частично определението на съда, като е организирал излъчването на 6 съобщения в национални телевизии от общо определените 24, както и публикации в някои от печатните издания, сочи, че неразгласяването на иска по начина, посочен от съда, не е последица от липсата на мотиви или други неясноти относно изпълнението на определението по чл. 382, ал.2 ГПК, което изключва обусловеността на изхода на делото от поставените от касатора въпроси във връзка с тълкуването на чл. 382 ГПК.
По тези съображения въззивното определение не следва да се допуска до касационно обжалване.
Водим от гореизложеното съдът
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ Д. касационно обжалване на определение № 31.03.от 17.12.2014 г. по ч.гр.д. № 4392/2014 г. на Софийски апелативен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ: