О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 404
София, 15.07.2013 г.
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение в закрито заседание , в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ : ДИЯНА ЦЕНЕВА
БОНКА ДЕЧЕВА
разгледа докладваното от съдията Д. Ценева гр.д. № 2229/2013 г. по описа на ВКС, І г.о. и за да се произнесе, взе предвид :
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба, подадена от П. В. М. чрез нейния пълномощник адв. Л. И., против решение № 253 от 13.12.2012 г. по гр.д. № 403/2012 г. на Видинския окръжен съд, в частта, с която П. В. М. е осъдена да заплати на К. Г. И. обезщетение по чл. 31, ал.2 ЗС в размер на 3 823.33 лв. за ползване на съсобствени на страните движими вещи за периода 15.07.2006 г. до 07.11.2011 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 07.11.2011 г. до окончателното й изплащане.
В касационната жалба са изложени доводи за неправилност на въззивното решение в обжалваната част поради необоснованост, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и на материалния закон.
Правните въпроси, формулирани от жалбоподателката, по които иска да се допусне касационно обжалване, са следните:1/ допустимо ли е вещото лице да даде заключение за реалната пазарна оценка на движимите вещи, без да ги е видял и без да са разпитани свидетели, които да установят тяхното състояние; 2/ допустимо ли е да се определи обезщетение за ползване на вещ, която според вещото лице е напълно амортизирана по счетоводни стандарти и възможно ли е определеното на тази основа обезщетение да се прилага и за периода, след като вещта е напълно амортизирана по счетоводни стандарти. Сочи, че тези въпроси са разрешени от въззивния съд в противоречие с практиката на ВКС, както и че са от съществено значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото- основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал.1,т.1 и 3 ГПК.
В писмен отговор на касационната жалба ответникът по касация К. Г. И. изразява становище, че няма основания за допускане на касационно обжалване, тъй като въззивното решение е съобразено със съдебната практика.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, за да се произнесе, взе предвид следното:
С решение от 10.01.2007 г. по гр.д. № 1186/06 г. е допуснато да се извърши съдебна делба между К. Г. И., П. В. М. и Ц. В. Д. по отношение на движими вещи, останали в наследство от общия им наследодател М. П. Н., при права 4/6 ид. части за К. И. и по 1/6 ид. част за П. М. и за Ц. Д..
В първото съдебно заседание след влизане в сила на решението по допускане на делбата съделителят К. И. е заявил за разглеждане по реда на чл. 346 ГПК претенция по сметки против П. М. за заплащане на обезщетение за лишаването му от правото да ползва част от движимите вещи за периода от 15.07.2006 г. до 07.11.2011 г. Назначена е била съдебно – счетоводна експертиза, която е дала заключение, че за този период наемната пазарна цена за павилион метален, тип ” Кюстендил” с площ 15 кв.м възлиза общо на сумата 4 725 лв., на навес метален пред павилиона с разгърната търговска площ – 977 лв., на охладител за напитки с вместимост 200 л- 402 лв., на кожух за печене на месо на скара – 120 лв. По отношение на последните две вещи вещото лице е заявило, че поради рядката практика за отдаване под наем на такова оборудване, при определяне размера на средния пазарен наем се позовава на разпоредбата на чл. 15 ЗСч, според който всяко предприятие начислява амортизации на дълготрайните материални активи в съответствие със счетоводните стандарти. На подобни вещи амортизационните отчисления са за срок от 4 години, поради което е приел че за месец амортизационните отчисления за процесните вещи са в размер на 3.19 % от стойността им. На тази база е определил и пазарния наем.
Ищецът е заявил претенция за заплащане на обезщетение за лишаването му от ползване и на още две движими вещи, допуснати до делба: охладителна витрина с вместимост 300 л и кафе – машина “К.”. Разпитано в съдебно заседание вещото лице е посочило, че не е видяло тези вещи. Ищецът е оттеглил исковете се по отношение на тях.
За да постанови обжалваното въззивният съд е приел, че са налице предпоставките на чл. 31, ал.2 ЗС за уважаване на претенцията на К. И. и въз основа на заключението на съдебно- счетоводната експертиза е осъдил съделителката П. М. да му заплати сумата 3 823.33 лв. обезщетение за лишаването му от ползване на павилиона, навеса, охладителната витрина с вместимост 200 л, кожух за печене на скара, 4 бр. маси и 14 бр. столове за периода от поканата – 15.07.2006 г. до 07.11.2011 г., съобразно дела му в съсобствеността.
Не са налице предпоставките на чл. 280, ал.1, т.1 и 3 ГПК за допускане на въззивното решение до касационно обжалване по поставените в изложението материалноправни и процесуално правни въпроси. Въпросът допустимо ли е вещото лице да даде заключение за реалната пазарна оценка на движимите вещи, без да ги е видял и без да са разпитани свидетели, които да установят тяхното състояние, не е относим към изложените от въззивния съд съображение за уважаване на претенцията по чл. 31, ал.2 ЗС, тъй като обезщетение за ползването на вещите, които вещото лице не е видяло, не е присъдено – ищецът се е отказал от претенцията си в тази част и с нарочно определение производството в тази част е било прекратено.
Въпросите допустимо ли е да се определи обезщетение за ползване на вещ, която според вещото лице е напълно амортизирана по счетоводни стандарти и възможно ли е определеното на тази основа обезщетение да се прилага и за периода, след като вещта е напълно амортизирана по счетоводни стандарти, се основават на превратно интерпретиране на заключението на съдебно техническата експертиза. Вещото лице изрично е посочило, че тъй като няма обективни данни за отдаване под наем на такъв тип търговско оборудване /охладителна витрина, кожух за печене на скара, маси и столове/ и тъй няма друга методика за определяне на средния пазарен наем, взема за база амортизационните отчисления, които се начисляват за този вид вещи. Това обаче не означава, че дори и да е изтекъл амортизационният срок, вещите автоматично стават негодни за употреба по предназначение. В тази смисъл, за да се освободи от отговорност по чл. 31, ал.2 ЗС жалбоподателката е следвало да установи, че през процесния период не е ползвала вещите, тъй като те обективно не са били годни за употреба. Такива доказателства по делото не са ангажирани.
По тези съображения въззивното решение не следва да се допуска до касационно обжалване.
Водим от гореизложеното съдът
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 253 от 13.12.2012 г. по гр.д. № 403/2012 г. на Видинския окръжен съд, в частта, с която П. В. М. е осъдена да заплати на К. Г. И. обезщетение по чл. 31, ал.2 ЗС в размер на 3 823.33 лв.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ: