О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 296
София 31.03.2011
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение в закрито заседание на 8 март 2011 година , в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ : ДИЯНА ЦЕНЕВА
БОНКА ДЕЧЕВА
разгледа докладваното от съдията Д. Ценева гр.д. № 134/2010 г. по описа на ВКС, І г.о. и за да се произнесе, взе предвид :
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба, подадена от П. Г. К., М. Г. П., Г. Й. К., А. С. К. и Н. С. Я. и приподписана от адв. Е. Я., против решение № 382 от 28.09.2009 г. по в.гр.д. № 361/09 г. на Благоевградския окръжен съд. С него е оставено в сила решение № 377 от 09.02.2009 г. по гр.д. № 1048/07 г. на Районен съд Разлог, с което е отхвърлен като неоснователен предявеният от П. Г. К., М. Г. П., Г. Й. К., А. С. К. и Н. С. Я. срещу [фирма] иск с правно основание чл. 109 ЗС за премахване на построената и използива от ответника постройка- трафопост, построена върху 20 кв.м. в югоизточната част на собствения на ищците поземлен имот с пл.№ 237 в кв. 26 по плана на[населено място], общ. Р., целият с площ 1938 кв.м. и обективно съединеният с него иск с правно основание чл. 55, ал.1 ЗЗД за заплащане на сумата 2 833.29 лв., представляващ обезщетение за ползуване на имота за времето от 22.06.2006 г. до 22.05.2007 г., ведно със законната лихва върху главницата до окончателното й изплащане.
В касационната жалба са развити подробно доводи за неправилност на въззивното решение поради нарушение на материалния закон и на съществени процесуални правила. Жалбоподателите считат, че неправилно въззивният съд е приел, че процесният трафопост е бил държавна собственост и на основание чл. 17 а ЗППДОбП/отм./ е преминал в партимониума на ответното дружество, тъй като представеният Акт за държавна собственост, съставен през 1987 г., е бил оспорен и при това положение ответникът е следвало да докаже наличието на валидно основание за възникване на правото на държавна собственост, което не е сторил. На следващо място поддържат, че трафопостът е незаконно изграден без необходимите строителни книжа, поради което не представлява “търпим строеж” по смисъла на § 16 от ПЗР на ЗУТ и за него не е възникнало предвиденото в чл. 64 ЗЕ сервитутно право, тъй като законодателят е имал предвид само законно изградени енергийни обекти. Считат също, че по отношение на тях е неприложимо ограничението за реституираните имоти по § 4, ал.9 от ПЗР на ЗЕ, тъй като техният имот не е бил обект на реституция, а на ревандикация. Въззивният съд не е обсъдил всички относими към спора доказателства, не е приложил разпоредбата на чл. 220 ГПК/ отм./, с което е допуснал нарушение на съществени процесуални правила, което е довело до опорочаване на фактическите и правните му изводи.
В изложение на основанията за допускане на въззивното решение до касационно обжалване са формулирани следните въпроси: предоставя ли Законът за енергетиката сервитутно право на незаконно изградените енергийни обекти или това право се предоставя независимо от характера на застрояването; приложима ли е разпоредбата на § 4, ал.9 ПЗР на ЗЕ към имоти, за които собствеността не е губена от техните собственици; формира ли сила на пресъдено нещо по въпроса относно статута на процесния недвижим имот влязлото в сила решение по гр.д. № 147/98 г. по описа на Благоевградския окръжен съд, в което е прието, че имотът е имал земеделски характер, принадлежал на техния наследодател и не е влизал в ТКЗС. По първите два въпроса жалбоподателите твърдят, че са налице предпоставките на чл. 280, ал.1, т.3 ГПК, тъй като тези въпроси са от съществено значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото, а по третия въпрос – основанието на чл. 280, ал.1, т.2 ГПК, тъй като същият е разрешаван противоречиво, в подкрепа на което представят решение № 987 от 22.11.1990 г. по гр.д. № 1030/90 г. на ВС, І г.о.; решение № 990 от 11.04.1957 г. по гр.д. № 2185/57 г. на ВС, ІV г.о. и решение № 1012 от 18.06.1956 г. по гр.д. № 3808/56 г. на ВС, І г.о.
Ответникът по касация [фирма] в писмен отговор изразява становище, че не са налице сочените от жалбоподателите основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, за да се произнесе относно наличието на основания по чл. 280, ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, взе предвид следното:
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел за установено, че процесният трафопост е бил актуван за държавен с А. № 1379/ 25.08.1987 г. Посочил е, че този акт няма правопораждащо юридическо действие, но има доказателствена сила относно отразените в него обстоятелства до доказване на противното. Актът за държавна собственост не легитимира държавата, респ. ответното дружество като собственици на трафопоста, но доказва построяването на същия с държавни средства и предоставянето му за оперативно управление на държавна организация – Е., район Р.. Съдът е приел, че трафопостът е бил държавна собственост по аргумент от чл.2 от Закона за електростопанството / отм./, съгласно който енергийните източници и всички съоръжения за производство, пренос и разпределение на енергията са държавна общонародна собственост. Като предоставен за ползуване на държавно предприятие, по силата на чл.1, ал.1 от ПМС № 201/ 1993 г. за прехвърляне на вещни права при образуването, преобразуването и приватизирането на държавни предприятия и чл. 17а от ЗППДОбП / отм./ трафопостът е станал собственост на ответното дружество като включен в капитала на преобразуваното държавно предприятие.
Благоевградският окръжен съд е споделил изводите на първоинстанционния съд, че трафопостът представлява енергиен обект по смисъла на §1, т.17 от ДР на ЗЕЕЕ/ отм./ и по силата на закона – чл. 60, ал.2 ЗЕЕЕ/ отм./ за него като съществуващ обект е възникнало сервитутно право в полза на ответното дружество, а съгласно § 26, ал.1 ЗЕ това право запазва действието си и при новата правна уредба. Жалбоподателите като собственици на имота са длъжни да търпят произтичащите от това сервитутно право ограничения при упражняване на правото си на собственост. Съдът е намерил за неоснователни доводите на жалбоподателите, че след като трафопостът е изграден без строителни книжа, не може да намери приложение разпоредбата на § 4, ал.9 ПЗР на ЗЕ, като е посочил, че в нея не е проведено разграничение с оглед на това дали енергийният обект е законно или незаконно изграден.
Формулираният в изложението по чл. 284, ал.3, т.1 ГПК правен въпрос дали по силата на ЗЕЕЕ/ отм./ възниква сервитутно право и за незаконно изградените енергийни обекти или характерът на застрояването е без значение, не обосновава наличието на основание за касационно обжалване по чл. 280, ал.1, т.3 ГПК. Разпоредбата на чл. 60, ал.2, т.1 ЗЕЕЕ/ отм./ е ясна и не се нуждае от тълкуване – единствената предпоставка за възникване на сервитутното право за енергийния обект пряко, по силата на закона, е той да е съществуващ, т.е. да е заварен при влизане на закона в сила. Други изисквания и по – конкретно – обектът да е законно изграден, законът не поставя. В тази връзка следва да се има предвид и това, че с представеният А. № 1379 от 25.08.1987 г. са актувани като държавни два трафопоста в[населено място], за които е отразено, че са построени през 1947 г./ възможно е да е била допусната грешка и годината на прострояването да е 1974 г./, единият от които е процесния, а съгласно § 16 от ПР на ЗУТ строежи, изградени до 7 април 1987 г., за които няма строителни книжа, но са били допустими по действащите подробни градоустройствени планове и по правилата и нормативите, действали по време на извършването им или съгласно този закон, са търпими строежи и не подлежат на премахване и забрана за ползване. В Акта е посочено, че трафопостовете са предоставени за оперативно управление на Е.- район Р., което сочи, че са приети и въведени в експлоатация, а това предполага, че е било установено изпълнението им съобразно техническите проекти и сметни документации, доказана е функционалната им пригодност и са спазени изискванията на нормативните актове- чл. 67 от ПКС/ отм./.
Не следва да се допуска касационно обжалване и по втория повдигнат въпрос, касаещ приложението на § 4, ал.9 от ПЗР на ЗЕ по отношение на имоти, собствеността върху които не е била изгубена. Този въпрос не се явява обуславящ изхода на делото, тъй като разпоредбата на § 4, ал.9 от ПР на ЗЕ урежда частен случай на общото правило на чл. 64, ал.2, т.6 от ЗЕ, според което собственикът на служещия имот няма право да премества сервитута. С други думи, законът не създава за собствениците на реституирани имоти по- тежки ограничения при упражняване на правото им на собственост във връзка с възникналото сервитутно право в полза на енергийното предприятие в сравнение със собствениците на имоти, които не са били обект на реституция.
Въпросът формира ли сила на пресъдено нещо относно статута на процесния имот решението по гр.д. № 147/98 г. по описа на Благоевградския окръжен съд, с което след отмяна на първоинстанционното решение е признато за установено по отношение на Н. АД, че жалбоподателите са собственици на процесния недвижим имот и следвало ли е въззивния съд да се съобрази с него на основание чл. 220 ГПК/ отм./ при постановяване на обжалваното решение, също е неотносим към спора, тъй като исковете по чл. 109 ЗС и по чл. 55 ЗЗД не са отхвърлени поради това, че жалбоподателите не се легитимират като собственици на имота, а поради това, че не е налице неправомерно действие по смисъла на чл. 109 ЗС, тъй като имотът им обременен със сервитутно право в полза на ответника като енергийно предприятие и те не могат да искат неговото премахване, а са длъжни да търпят произтичащите от това ограничения на собствеността.
По изложените съображения въззивното решение не следва да се допуска до касационно обжалване.
Водим от гореизложеното съдът
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 382 от 28.09.2009 г. по в.гр.д. № 361/09 г. на Благоевградския окръжен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ: