О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 81
София, 19.02.2013 г.
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение в закрито заседание , в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ : ДИЯНА ЦЕНЕВА
БОНКА ДЕЧЕВА
разгледа докладваното от съдията Д. Ценева ч.гр.д. № 594/2012 г. по описа на ВКС, І г.о. и за да се произнесе, взе предвид :
Производството е по чл. 274, ал.2 ГПк.
Подадена е частна жалба от адв. П. Г. в качеството на процесуален представител на [фирма] със седалище и адрес на управление в [населено място], против определение № 573 от 13.09.2012 г. по ч.гр.д. № 440/2012 г. по описа на ВКС, ІІІ г.о. Изложени са доводи за неправилност на определението и се иска неговата отмяна.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, за да се произнесе по частната жалба, взе предвид следното:
С обжалваното определение е оставена без разглеждане подадената от [фирма]- [населено място] частна жалба против определение № 1877 от 09.04.2012 г. по в.т.д. № 361/12 г. на Варненския окръжен съд и е прекратено производството по делото. Прието е, че правният интерес на жалбоподателя от обжалване на определението на Варненския окръжен съд, с което е оставено без уважение възражението му по чл. 15 ГПК за неподведомственост на делото, е отпаднал с постановяване на решение по съществото на спора, което е влязло в сила.
Определението е правилно.
Съгласно чл. 15, ал.2 ГПК въпросът дали заведеното дело е подведомствено на съда може да бъде повдигнат от страните или служебно от съда във всяко положение на делото. По този въпрос съдът, пред който делото е висящо, се произнася с определение, което по изрично разпореждане на закона- чл. 15, ал.2 ГПК, подлежи на обжалване. Проверката на подведомствеността се осъществява в рамките на висящ исков процес и има за цел да разреши спор относно съществуването или несъществуването на една абсолютна процесуална предпоставка за разглеждане на делото и постановяване на валидно и допустимо решение по същество. Всички въпроси, свързани с допустимостта на процеса, се разрешават в рамките на исковото производство /т. нар. процес относно процеса/. Оттук следва, че правилността на определението по чл. 15, ал.2 ГПК може да бъде проверявана по реда на инстанционния контрол най – късно до влизане в сила на постановеното по делото решение, което слага край на исковото производство.
В случая въззивното решение като необжалваемо /по аргумент от чл. 280, ал.2 ГПК/ е влязло в сила на 19.04.2012 г., а частната жалба срещу определението по чл. 15, ал.2 ГПК е подадена на 27.04.2012 г. Поради това правилно същата е оставена без разглеждане.
По изложените съображения обжалваното определение следва да бъде потвърдено.
Водим от гореизложеното съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение № 573 от 13.09.2012 г. по ч.гр.д. № 440/2012 г. по описа на ВКС, ІІІ г.о.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ: