О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 312
София, 24.09.2012 г.
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение в закрито заседание , в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ : ДИЯНА ЦЕНЕВА
БОНКА ДЕЧЕВА
разгледа докладваното от съдията Д. Ценева гр.д. № 249/2012 г. по описа на ВКС, І г.о. и за да се произнесе, взе предвид :
Производството е по чл. 248, ал.3 ГПК.
Б. З. Т. е подала частна жалба /наречена касационна жалба/ от 16.12.2011 г. против решение № 447 от 28.10.2011 г. по гр.д. № 375/2011 г. на Благоевградския окръжен съд, с характер на определение, с което е допълнено решение № 299 от 24.06.2011 г. по същото гражданско дело в частта му за разноските, като Г. Р. Т. е осъден да заплати на Б. Т. разноски по делото в размер на 160 лв., а за разликата до претендирания размер от 4 240 лв. искането е отхвърлено като неоснователно.
Жалбоподателката счита, че в отхвърлителната част обжалваното решение е неправилно и моли същото да бъде отменено, като бъдат присъдени допълнително и направените от нея разноски в производството по обезпечаване на иска в размер на 4080 лв.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, за да се произнесе, взе предвид следното:
За да постанови решението си с характер на определение, въззивният съд е приел, че предмет на делото са били два обективно съединени иска, единият от които /по чл. 26, ал.2 СК/ е бил уважен, а другият/ по чл. 28, ал.3 СК-отм./- отхвърлен, поради което на ищцата следва да бъдат присъдени разноски в размер на половината от доказаните, а именно 160 лв. Намерил е за неоснователно искането й за присъждане на разноски в размер на 4080 лв., представляващи заплатено от ищцата възнаграждение за пазач на един от леките автомобили, предмет на делото, който пазач е бил назначен от ЧСИ във връзка с допуснатото по делото обезпечение на иска по чл. 26, ал.2 СК, като е посочил, че на първо място те не са направени в хода на исковото производство, а освен това ищцата не е доказала, че тези разходи са действително направени.
Основателен е направеният от жалбоподателката довод, че сторените във връзка с допускането на обезпечение на иска и налагане на обезпечителната мярка разноски подлежат на присъждане с решението по иска, чието обезпечение е допуснато, в зависимост от изхода по него. В този смисъл е и практиката на ВКС/ напр. определение № 173 от 15.03.2010 г. по ч.гр.д. № 749/09 на ІV г.о., определение № 98 от 05.02.2010 г. по ч.т.д. № 8/2010 г. на ІІ т.о./.
В случая обаче правилно, в съответствие с доказателствата по делото, въззивният съд е приел, че тези разноски не са доказани. Представените две удостоверения от търговското дружество, назначено за пазач, с което удостоверява получаване на възнаграждение за пазене на автомобила, не са годно доказателство за сторените разноски. По характера се тези удостоверения представляват частни свидетелстващи документи, установяващи изгодни за представилата ги страна факти, поради което не се ползват с доказателствена сила. Разноските подлежат на доказване с платежния документ, с който са направени.
По тези съображеня обжалваното решение следва да бъде оставено в сила.
Водим от гореизложеното съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 447 от 28.10.2011 г. по гр.д. № 375/2011 г. на Благоевградския окръжен съд, с характер на определение, с което е допълнено решение № 299 от 24.06.2011 г. по същото гражданско дело в частта му за разноските, в обжалваната му част, с която е отхвърлено искането на Б. Т. за присъждане на сторените в производството по обезпечение на иска разноски в размер на 4080 лв.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ: