О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 217
София 10.03.2011
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение в закрито заседание на 8 март 2011 година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ : ДИЯНА ЦЕНЕВА
БОНКА ДЕЧЕВА
разгледа докладваното от съдията Д. Ц. гр.д. № 45/2010 година
по описа на ВКС, І г.о. и за да се произнесе, взе предвид :
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба от Н. С. Т. и З. К. Т., приподписана от адв. Б. Т., против решение № 1 от 09.09.2009 г. по в.гр.д. № 977/08 г. на Б. окръжен съд. В жалбата са изложени доводи за неправилност на решението поради нарушение на съществени съдопроизводствени правила и на материалния закон.
Ответниците по касация О. служба по земеделие[населено място], Р. Б. и Д.[населено място] не са взели становище по касационната жалба.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, за да се произнесе относно допускане на касационната жалба до разглеждане по същество, взе предвид следното:
С обжалваното въззивно решение е оставено в сила решение № 91 от 13.06.2008 г. по гр.д. № 365/07 г. на Районен съд- Петрич, с което е отхвърлен предявеният от Н. С. Т. и З. К. Т. иск с правно основание чл.13, ал.2 ЗВСГЗГФ за признаване правото на наследниците на А. Н. Т. и Х. Н. Т. на възстановяване на собствеността върху гори в землището на[населено място] – дъбова курия от 100 дка в м. ”Виниш” и кестенова гора от 35 дка в м. ”Над село”. За да намери предявеният иск за неоснователен въззивният съд е приел, че ищците не са доказали техните наследодатели да са били собственици на процесните гори към момента на одържавяването им, както и че горите са били включени в Д.. Съдът е приел, че представеното по делото удостоверение от 04.03.1932 г. на Скръткското общинско управление, подписано от кмета и секретар – бирник, издадено въз основа на махленско свидетелство, че праводателите на ищците през м. април 1924 г. са закупили земеделски земи и гори, в това число и процесните, не е от категорията на писмените доказателства по чл. 13, ал.3 ЗВСГЗГФ, годни да установяват принадлежността на правото на собственост върху претендираните гори. В подкрепа на извода си, че не е доказано притежанието на претендираните гори от двамата наследодатели съдът и посочил и това, че същите са починали след 1949 г., но не са подали декларации съгласно Указ № 573 на П. на ВНС от 28.05.1949 г. за задължително пререгистриране на непокритите земеделски имоти, а такива са подадени от техните наследници, които са декларирали общо само 40 дка гора в м. ”Виниш” и 8 дка гора в м.”Над село”.
Формулираният в изложението по чл. 284, ал.3, т.1 ГПК правен въпрос, по който се иска да бъде допуснато касационно обжалване, е представлява ли представеното по делото удостоверение, издадено въз основа на махленско свидетелство, писмено доказателство по смисъла на чл. 13, ал.3 ЗВСГЗГФ за доказване на правото на собственост върху претендирани за възстановяване гори. Този въпрос е пряко свързан с изхода на делото и е от значение за точното прилагане на закона. Поради това въззивното решение следва да се допусне до касационно обжалване на соченото от касаторите основание по чл. 280, ал.1, т.3 ГПК.
Водим от гореизложеното съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 1 от 09.09.2009 г. по в.гр.д. № 977/08 г. на Б. окръжен съд.
Делото да се докладва на председателя на първо гражданско отделение за насрочване в открито съдебно заседание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ: