О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 396
С. 26.04.2011
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение в закрито заседание , в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ : ДИЯНА ЦЕНЕВА
БОНКА ДЕЧЕВА
разгледа докладваното от съдията Д. Ценева гр.д. № 239/ 2010 г. по описа на ВКС, І г.о. и за да се произнесе, взе предвид :
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба, подадена от Т. Б. Ш., представлявана от адв. Т. С., против въззивно решение № ІІІ- 163 от 23.11.2009 г. по в.гр.д. № 756/08 г. на Б. окръжен съд. Жалбоподателката поддържа, че решението е постановено в нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и е необосновано – касационни основания по чл. 281, т.3 ГПК. Обосновава допустимостта на касационното обжалване с твърдението, че въззивният съд се е произнесъл по материалноправни и процесуалноправни въпроси, които е разрешил в противоречие с практиката на ВКС. Поставени са въпросите обсъдил ли е съда всички доказателства по делото и доводи на страните, обвързана ли е жалбоподателката от действието на влязлото в сила решение по гр.д. № 98/01 г., страна по което е бил праводателя на нейния праводател и кой следва да участвува като главна страна в делбеното производство- праводателят или третото лице, което е закупило имота.
В отговор на касационната жалба ответникът по касация В. Г. В., представляван от адв. И. С., изразява становище, че жалбата не следва да се допуска до разглеждане по същество, тъй като произнасянето на въззивния съд по формулираните в изложението към нея по чл. 284, ал.3, т.1 ГПК правни въпроси не е в противоречие с практиката на ВКС.
Ответниците по касация М. А. К., П. И. К. и З. И. К. също изразяват становище, че не са налице предпоставките на чл. 280, ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, за да се произнесе по допускане на въззивното решение до касационно обжалване, взе предвид следното:
С въззивното решение е оставено в сила решение № 72 от 23.06.2008 г. по гр.д. № 215/ 07 г. на Районен съд Царево в частта му, с която е допуснато извършването на съдебна делба между съделителите М. А. К., П. И. К., З. И. К., Д. П. М., В. Г. В., Х. Славчева Г., С. Д. Г., Т. Б. Ш., С. С. М., Б. С. М. и Д. Е. М., по отношение на следните недвижими имоти в[населено място]: УПИ ІІ – 50 в кв. 24 , с площ 2408 кв.м., УПИ І- 30 в кв. 24 с площ 1191 кв.м. и УПИ ІІІ- 30 в кв. 24 с площ 1191 кв.м. /по отношение на този парцел първоинстанционното решение е обезсилено за разликата над 1191 кв.м. до 2408 кв.м. /, при следните квоти: ? ид. част общо за М. К., П. К. и З. К., ? ид. част за Д. М., ? ид. част на Т. Ш., 1/8 ид. част общо за В. В., Х. Г. и С. Г. и 1/8 ид. част общо за С. М., Б. М. и Д. М., последните двама в режим на СИО.
Прието е за установено от фактическа страна, че допуснатите до делба имоти са идентични с имота в м.” Стамополу с площ 5 000 кв.м., закупен през 1943 г. при равни права от П. Т. П. и Д. П. Б., представляващ градина с построените в нея мелнична сграда на два етажа, склад и обор. През 1947 г. П. Т. П. продал на [община] своята 1/2 ид. част от този имот.
С нотариален акт № 157/92 г. наследниците на другия собственик- Д. П. Б. били признати за собственици по давностно владение и наследство на имоти пл.№ 6 и 7 извън регулацията на[населено място], с обща площ 4 737 кв.м., ведно с построените в тях двуетажна масивна валцова мелница, склад и обор. През 1997 г. З. Д. Г. като наследник на Д. П. Б. дарила на синовете си Д. Г. Г. и В. Г. В. при равни права 1/2 ид. част от имоти пл.№ 6 и 7. Също през 1997 г. Я. Д. Б. – наследник на Д. Б., дарил на сина си Д. Я. Б. другата 1/2 ид. част от тези имоти. С договор за доброволна делба от 1999 г. В. Г. В., наследниците на Д. Г. Г. – Х. Славчева Г. и С. Д. Г., и Д. Я. Б., си поделили имоти пл.№ 6 и 7, като Д. Б. получил в дял собствеността върху новообразуван имот пл.№ 483 с площ 2 408 кв.м., а В. В., Х. Г. и С. Г. – имот пл.№ 7 с площ също 2 408 кв.м. През 2002 г. Д. Б. продал на В. С. И. получения при делбата имот, съставляващ към момента на продажбата УПИ ІІ- 50 в кв. 24 с площ 2 422 кв.м. От своя страна В. И. продал имота на Т. Ш.. В. В., Х. Г. и С. Г. продали ? от получения от тях имот, съставляващ към момента на продажбата УПИ І- 30 в кв. 24 с площ 2 382 кв.м., на С. М. и Б. М., по време на брака на втория купувач[населено място] М.. През 2004 г. с договор за доброволна делба съсобствениците на УПИ І- 30 си поделили имота, като В. В., Х. Г. и С. Г. получили в общ дял новообразуван УПИ ІІІ- 30 с площ 1191 км.м., а С. М., Б. М. и Д. М.- новообразуван УПИ І – 30 с площ 1191 кв.м.
Установено е също, че с решение по гр.д. № 98/2001 г. на Районен съд – Царево, по иск, предявен от Д. М., М. А. К., П. И. К. и З. И. К., е бил унижощен договорът от 1947 г., с който техният наследодател П. Т. К. е продал на [община] притежаваната от него ? ид. част от недвижимия имот – градина в м.” Стамополу” ведно с построените в нея сгради. Със същото решение е било признато за установено по отношение на ищците, че главно встъпилите лица Д. Я. Б., В. Г. В., С. Д. Г. и Х. Славчева Г., са собственици на 1/2 ид. част от имот пл.№ 483 с площ 2 408 кв.м. и от имот пл.№ 7 с площ 2408 кв.м., представляващи парцели І-30 и ІІ- 50 в кв. 24 по плана на[населено място], като за разликата над ? ид. част от тези имоти искът на наследниците на Д. Б. е отхвърлен като неоснователен. Това решение е влязло в сила на 10.06.2005 г.
При така установените факти по делото въззивният съд е направил извод, че недвижимите имоти, предмет на иска за делба, са съсобствени на страните при посочените в диспозитива на решението права. Извършените от наследниците на Д. Б. разпоредителни сделки с имотите след 1992 г. между тях и в полза на трети лица, са произвели вещнопрехвърлително действие само до размер на 1/2 ид. част от съответния обем прехвърлени права, колкото са били правата на наследодателя.
Първият от поставените в изложението правни въпроси относно задължението на съда да обсъди всички доказателства по делото и доводи на страните, не е разрешен от въззивния съд в противоречие с практиката на ВКС по приложението на чл. 188 ГПК/ отм./, поради което по този въпрос не е налице соченото основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал.1, т.1 ГПК. Въззивният съд е проследил регулационния и вещноправния статут на недвижимите имоти, предмет на иска за делба, като е обсъдил всички събрани доказателства от значение за изясняване на тези обстоятелства. Доводът на жалбоподателката, че нейният праводател бил собственик на 203 кв.м. от УПИ ІІ- 50 на собствено основание- покупка, не кореспондира със събраните по делото доказателства. Обратно, установено е, че тези 203 км.м. са придадени по регулация към парцел ІІ- 50 в кв. 24 по плана на[населено място]. Придаваемото място следва собствеността върху парцела, към който е придадено. След като парцел ІІ- 50 е бил съсобствен при равни права между праводателя на жалбоподателката и наследниците на П. Т. П., то и придаваемото място е станало съсобствено между тях при същите права.
Не са налице предпоставките на чл. 280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване и по втория въпрос – дали приобретателят, който е придобил спорното право от страна по делото в хода на процеса, е обвързан от постановеното решение. На този въпрос въззивният съд е дал положителен отговор, като се е позовал на разпоредбата на чл. 121 ГПК / отм./, която предвижда, че когато спорното право бъде прехвърлено в течение на производството, делото продължава своя ход между първоначалните страни, като постановеното решение във всички случаи съставлява пресъдено нещо и спрямо приобратетеля, с изключение на действието на вписването когато се касае за недвижим имот. Жалбоподателката не сочи и не представя решения на ВКС или влезли в сила решения на други съдилища, в които са в противен смисъл.
Не се установява противоречие между даденото от въззивния съд разрешение и практиката на ВКС по въпроса за надлежните страни в делбеното производство. Съгласно постановките на т.2 от ТР № 1/ 2004 г. на ОСГК сънаследникът прехвърлител следва да участвува в делбата като главна страна, наред с приобретателя, но само при релевирано възражение по чл. 76 ЗН. В случая такова няма заявено от някой от наследниците, поради което производството се е развило между първоначалните страни и делбата е допусната между лицата, легитимиращи се като съсобственици на имотите при зачитане действието на извършени от отделни сънаследници разпоредителни сделки. Жалбоподателката не е сънаследник и поради това не може да се позовава на разпоредбата на чл. 76 ЗН, която е установена само в полза на сънаследник, който не е извършил разпореждането и който желае в делбата да участват само сънаследниците, а не и на трети лица.
По изложените съображения въззивното решение не следва да се допуска до касационно обжалване.
Водим от гореизложеното съдът
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № ІІІ- 163 от 23.11.2009 г. по в.гр.д. № 756/08 г. на Б. окръжен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ: