О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 427
София, 26.07.2013 г.
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение в закрито заседание , в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ : ДИЯНА ЦЕНЕВА
БОНКА ДЕЧЕВА
разгледа докладваното от съдията Д. Ценева гр.д. № 3412/2013 г. по описа на ВКС, І г.о. и за да се произнесе, взе предвид :
Производството е по чл. 288 ГПК.
С решение № 736 от 11.12.2012 г. по в.гр.д. № 1089/2012 г. на Русенския окръжен съд е обезсилено решение № 955 от 22.05.2012 г. по г.д. № 4306/2011 г. на Русенския районен съд в частта, с която по отношение на [община] е признато правото на собственост на Л. Л. Х. и Д. Х. Х. върху ПИ № 1107 с площ 790 кв.м и в тази част производството по делото е прекратено. В останалата част, с която е признато за установено по отношение на П. Г. А., Д. А. Д., Г. А. Д., П. С. А., Д. П. А. – Ц., М. С. А. и Н. И. Д., че Л. Л. Х. и Д. Х. Х. са собственици на ПИ № 1107 в площ 790 кв.м в[жк]по плана на [населено място], първоинстанционното решение влязло в сила като необжалвано.
В срока по чл. 283 ГПК въззивното решение в частта му, с която се уважава предявения установителен иск за собственост, е обжалвано с касационна жалба от М. С. А. и Н. И. Д. чрез техния пълномощник адв. Вл. В.. В жалбата са навадени доводи за недопустимост на въззивното решение.
В частта, с която е обезсилено първоинстанционното решение и е прекратено производството по делото по отношение на [община], въззивното решение е обжалвано с касационна жалба от Л. Л. Х. и Д. Х. Х. чрез техния пълномощник адв. Е. К.. Жалбоподателите считат, че в тази част въззивното решение е неправилно, тъй като изводът за недопустимост на иска е направен в противоречие със събраните по делото доказателства и без да се вземе предвид процесуалното поведение на този ответник.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, за да се произнесе, взе предвид следното:
От фактическа страна по делото е установено, че ищците Л. Л. Х. и Д. Х. Х. са наследници на Х. П. Х., поч. на 12.05.2010 г. По силата на съдебна делба-спогодба по гр.д. № 228/2001 г. по описа на Русенския районен съд наследодателят им получил в дял поземлени имоти №№ 1107 и 1108 по одобрения през 2003 г. от [община] проект за делба. С помощта на съдебно- техническа експертиза по делото е установено, че двата имота са част от имот пл.№ 188 по плана на [населено място] от 1923 г., който имот е бил записан в разписния лист към този план на името на П. Х. Б.. С крепостен акт № 288 от 28.10.1905 г. П. Б. закупил на публична продан нива с площ 3 ? дюлюма в м. ” К. нива”, която местност е в близост до м.” Х. Г. чешма”. След смъртта на П. Б. притежаваните от него имоти били поделени между неговите наследници с договор за делба от 1958 г., като от имот от 9 дка – лозе и овощна градина в м.” Х. Г. чешма”, 3 дка бил дадени в дял на Х. П. / П./ В.. Дялове от по 3 дка от този имот получили и наследниците Е. П. Х. и Г. П. В.. Вещото лице е посочило, че в следващия план на [населено място] имотът от 9 дка бил заснет с пл.№ 188, записан на името на наследници на Г. Х., Е. и Е. П. и Х. петров Х.. Част от имот пл.№ 188 е бил отчужден през 1976 г. за изграждане на пътна връзка Р.- Н.. Отчуждени са 1864 кв.м, като отчуждената част разделила имота на две. На останалите неотчуждени части не е бил даден нов кадастрален номер. За отчуждената част е съставен през 1978 г. Акт за държавна собственост, в който е посочена площ от 1864 кв.м. Мероприятието е осъществено. Във връзка с делото за делба на имот пл.№ 188, през 2003 г. [община] е одобрила проект за обособяване на четири нови поземлени имота съответно с номера 1106, 1107,1108 и 1109. Със заповед № 3081 от 08.08.2003 г. на [община] е допълнен кадастрастралния план, като са нанесени границите на тези имоти.
По делото е безспорно установено, че ПИ № 1107 попада в границите на имот с идентификатор 63427.146.191 по кадастралната карта на [населено място]. По отношение на този имот вещото лице е констатирало следното: Н. част от имот пл.№ 188, попадаща от северната страна на пътя Р.- Н. не е била отразена като самостоятелен имот в плана за земеразделяне, одобрен през 1997 г., а е включена с цялата си площ в имот № 000574 по този план. Партидата на имота е открита през 1998 г. и в нея като собственик е записана [община]. За имот № 000574 с площ 23.218 дка, е съставен Акт за частна общинска собственост през 1999 г. В него като основание за придобиване на собствеността е посочено “чл.2, ал.1,т.1, чл. 57, т.2 ЗОбС и чл.30, ал.2 от ППЗОбС”. С договор за замяна от 04.09.2001 г., сключен между [община] и наследниците на Д. А. Д.- А. Д. А., М. С. А., М. И. Д. и Н. И. Д., [община] е заменила недвижим имот, представляващ източната част от имот № 000574 в м.” К. нива” с площ от 15.060 дка, срещу което придобила недвижим имот – нива в землището на [населено място] с площ 22.975 дка, предоставен от наследниците на Д. Д.. През 2002 г. е била извършена делба на имот № 000574, като от него са обособени два нови имота- 000800 с площ 15.060 дка, който става собственост на наследниците на Д. Д., и имот № 000801, който става собственост на [община]. Н. част от б. имот пл.№ 188 от северната страна на пътя, е включена в имот № 000800, който впоследствие бил нанесен в кадастралната карта на [населено място] с идентификатор 63427.146.191.
При така установените факти по делото въззивният съд е приел, че [община] не е била собственик на имот № 1107, тъй като неотчуждената част от б. имот пл.№ 188 не е била общинска собственост. Имотът не е имал земеделски характер, бил е включен в околовръстния полигон и за него няма друго отреждане. [община] не е доказала на какво придобивно основание е актувала имота като общинска собственост. Оттук въззивният съд е направил извод, че договорът за замяна не е произвел вещноправно действие, тъй като е заменен чужд имот, поради което ответниците на основание този договор не придобили собствеността върху него.
За да обезсили решението на русенския районен съд в частта по отношение на [община], въззивният съд е приел, че ищците нямат правен интерес от воденето на този иск, тъй като общината се е разпоредила с имота в полза на ответниците- физически лица, след което е деактувала имота.
По касационната жалба от Д. Х. Х. и Л. Л. Х..
В изложението по чл. 284, ал.3, т.1 ГПК към касационната жалба на ищците Л. Л. Х. и Д. Х. Х. се сочи, че въпросът налице ли е правен интерес от водене на установителен иск за собственост срещу лицето, което е прехвърлило правата си с договор, при положение, че по същото дело вещнопрехвърлителното действие на договора е отречено поради това, че е прехвърлен чужд имот, е от значение за изхода на спора в обжалваната част и за точното прилагане на закона. По преценка на настоящия състав, с оглед спецификата на казуса, поставеният процесуален въпрос налага допускане на касационно обжалване на въззивното решение в тази му част на основание чл. 280, ал.1, т.3 ГПК.
По касационната жалба от М. С. А. и Н. И. Д..
Подадената от тях касационна жалба е процесуално недопустима и следва да бъде оставена без разглеждане. Това е така, тъй като първоинстанционното решение в частта, с която е уважен прдявеният против тях установителен иск за собственост е влязло в сила като необжалвано.
Водим от гореизложеното съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 736 от 11.12.2012 г. по в.гр.д. № 1089/2012 г. на Русенския окръжен съд, в частта, с която е обезсилено решение № 955 от 22.05.2012 г. по г.д. № 4306/2011 г. на Русенския районен съд и е прекратено производството по делото по отношение на [община].
УКАЗВА на жалбоподателите Л. Л. Х. и Д. Х. Х. в едноседмичен срок от получаване на съобщението да внесат по сметка на ВКС държавна такса за касационно обжалване в размер на 64.30 лв. и в същия срок да представят доказателства за това в деловодството на съда, като в противен случай касационната им жалба ще бъде върната.
След изпълнение на дадените указания делото да се докладва на председателя на първо гражданско отделение за насрочване в открито съдебно заседание.
ПРЕКРАТЯВА производството по делото по подадената от М. С. А. и Н. Д. И. касационна жалба.
В частта относно прекратяване на производството определението може да се обжалва с частна жалба пред друг тричленен състав на ВКС в едноседмичен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: