О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 274
София, 23.05.2017 г.
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение в закрито заседание , в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ : ДИЯНА ЦЕНЕВА
ВАНЯ АТАНАСОВА
разгледа докладваното от съдията Д. Ценева гр.д. № 3879/2017 г. по описа на ВКС, І г.о. и за да се произнесе, взе предвид :
Производството е по чл. 288 ГПК.
С решение от 13.07.2017 г. по гр.д. № 552/2017 г. на Софийски градски съд е потвърдено решение № 9324 от 23.06.2016 г. , поправено с решение от 02.11.2016 г. по гр.д. № 24881/2015 г. на Софийски районен съд, с което е отхвърлен предявеният от [фирма] със седалище и адрес на управление [населено място], против С. А. П. иск с правно основание чл. 108 ЗС за признаване правото на собственост на дружеството и осъждане на ответника да му предаде владението върху следния недвижим имот: поземлен имот с идентификатор 68134.8677.42 по кадастралната карта и кадастралните регистри на [населено място], одобрени през 2010 г., с адрес на поземления имот [населено място], [улица], с трайно предназначение на територията: земеделска, и начин на трайно ползване: за друг вид застрояване, целият с площ 665 кв.м, ведно с построените в него сграда с идентификатор 68134.8677.42.1 със застроена площ 78 кв.м; сграда с идентифакатор 68134.8677.42.2 със застроена площ 70 кв.м и сграда с идентификатор 68134.8677.42.3 със застроена площ 36 кв.м
В срока по чл. 283 ГПК въззивното решение е обжалвано с касационна жалба от ищеца [фирма] чрез процесуалния представител на дружеството адв. Ст. А.. В жалбата са наведени доводи за неправилност на решението поради необоснованост, нарушение на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Жалбоподателят поддържа, че въззивният съд не е изпълнил задължението си да извърши самостоятелна преценка на събраните по делото доказателства и да посочи кои обстоятелства приема за доказани въз основа на тях. На следващо място, не е изпълнил задължението си да мотивира постановения съдебен акт, като се е задоволил да посочи, че потвърждава първоинстанционното решение „поради съвпадение на изводите на двете съдебни инстанции”. Счита също, че в нарушение на материалния закон съдът е приел, че ответникът е придобил имота по давност, без да вземе предвид, че същият е бил негов наемател и по никакъв начин не е обективирал превръщането на държането във владение.
Иска се въззивното решение да бъде допуснато до касационно обжалване по следните правни въпроси: 1/ Предвидената в чл. 272 ГПК процесуална възможност въззивният съд да препрати към мотивите на първата инстанция в случаите, когато потвърждава нейното решение, дерогира ли изискването на чл. 236, ал.2 ГПК за мотивиране на въззивното решение и освободена ли е въззивната инстанция от задължението да изложи мотиви защо дава вяра на едни доказателства, а не на други, и да аргументира преценката си относно способността на свидетелите да възприемат фактите и обективността им при даване на показания. 2/ Налице ли е пълно доказване чрез косвено такова относно факт, който обуславя спорното право и когато е установена такава система от доказателствени факти, които създават сигурност, че фактът, индициран чрез съвкупността от доказателствени факти, наистина се е осъществил. Твърди се, че тези въпроси са разрешени от въззивния съд в явно противоречие със задължителната практика на ВКС.
Ответникът по касация С. А. П. не е взел становище по касационната жалба.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, за да се произнесе, взе предвид следното:
За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел, че от събраните по делото доказателства не се установява ищецът [фирма] да е придобил право на собственост върху процесния недвижим имот. В исковата молба същият е твърдял, че е придобил терена и сградите от ТКЗС ”Чепинци”, което е станало собственик на земята вследствие извършената колективизация, а по – късно е построило и сградите. Съгласно заповед № 268 от 30.09.1994 г. на министъра на земеделието и горите, ликвидационният съвет на ТКЗС „Чепинци” е предало на ищеца имота, ведно с построените сгради. В подкрепа на тези твърдения е представил посочената заповед на министъра на земеделието, с която се нарежда Ликвидационният съвет на ТКЗС ”Чепинци” да предаде на [фирма] установеното държавно имущество в активите на стопанството, като председателят на Ликвидационния съвет и управителят на дружеството да извършат предаването и приемането на това имущество по опис с двустранно подписан протокол, а управителят на дружеството да предприеме необходимите действия за вписване на промяната в капитала на дружеството. Представил е и доказателства за парцелиране на земята, върху която са построени жилищна сгради по Чепинско шосе, с определяне на необходимите прилежащи към сградите площи, и за извършена оценка на парцелите през 1995 г. по искане на Ликвидационния съвет на ТКЗС ”Чепинци”, както и Справка за дълготраен актив – жилище на [улица] видно от която същият е придобит през 2014 г. Въззивният съд е приел, че тези доказателства не установяват процесният имот да е бил отчужден и да е предоставен от държавата на ТКЗС ”Чепинци”, нито че този имот е бил сред предадените от ТКЗС на [фирма] и че е бил включен в активите на дружеството. Приел е, че тези обстоятелства не могат да бъдат доказани чрез представеното от ищеца съдебно решение по гр.д. № 2164/2006 г. по описа на Софийски градски съд, тъй като това дело е водено между други страни и има различен предмет. В обобщение въззивният съд е направил извод, че ищецът не доказва правопораждащите факти, на които основава претендираното право на собственост, и това е достатъчно основание предявеният ревандикационен иск да бъде отхвърлен като неоснователен, без да се обсъжда заявеното от ответника правоизключващо възражение за придобиване на имота по давност.
Не са налице предпоставките на чл. 280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение по повдигнатите от касатора правни въпроси. Първият въпрос – относно задължението на въззивната инстанция да мотивира решението си съгласно изискванията на чл. 236, ал.2 ГПК и в случаите, когато препраща по реда на чл. 272 ГПК към мотивите на първата инстанция, не кореспондира със съдържанието на обжалвания съдебен акт, защото в случая въззивният съд не се е възползвал от тази процесуална възможност. Извършил е самостоятелна преценка на събраните по делото писмени и гласни доказателства и е направил собствени изводи по съществото на спора, съвпадащи с тези на първоинстанционния съд, поради което първоинстанционното решение е потвърдено. В отговор на оплакването във въззивната жалба за допуснато процесуално нарушение, изразяващо се в необсъждане на представеното по делото решение по гр.д. № 2164/2006 г. на Софийски градски съд, въззивната инстанция е изложила съображения относно доказателственото значение на този документ за спора между страните, като е посочила, че направените в мотивите по друго дело между други страни фактически констатации не го обвързват и не освобождават ищеца от тежестта да докаже правопораждащите факти, на които основава претенцията си.
Във втората си част- относно задължението на съда да „ да аргументира преценката си относно способността на свидетелите да възприемат фактите и обективността им при даване на показания” въпросът също е неотносим към изхода на делото. Събраните по делото гласни доказателства са за установяване на фактите относно упражняваната от ответника фактическа власт върху спорния имот, които са във връзка със заявеното от него правоизключващо възражение за придобиване на имота по давност. Тъй като въззивният съд е приел, че ищецът не е доказал да е придобил правото на собственост на твърдяното от него придобивно основание, това възражение не е обсъждано по същество и не е обусловило отхвърляне на иска.
Вторият от поставените в изложението въпроси е заявен формално и отразява субективното разбиране на касатора, че по делото е налице такава съвкупност от доказателствени факти, която обосновава материалноправната му легитимация като собственик на процесния недвижим имот. Касаторът цитира практика на ВКС, в която се приема, че пълното доказване може да се осъществи както чрез преки, така и чрез косвени доказателства, които са несъмнено установени, достоверни и се намират в такава връзка с другите обстоятелства по делото, че да установяват без съмнение главния факт, но не сочи конкретни факти, установени по настоящото дело, които в своята съвкупност са достатъчни да обосноват извод, че касаторът се легитимира като собственик на имота. В заповедта на министъра на земеделието за предаване на държавното имущество от активите на ТКЗС ”Чепинци” на [фирма] това имущество не е конкретизирано, а по отношение на факта, че в изпълнение на посочената заповед спорният имот е бил предаден от стопанството на касатора и е бил включен в капитала на дружеството, не е проведено нито пряко, нито косвено доказване.
Предвид изложеното, настоящият състав намира, че повдигнатите от касатора правни въпроси не обуславят основание по чл. 280, ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване.
Водим от гореизложеното съдът
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 13.07.2017 г. по гр.д. № 552/2017 г. на Софийски градски съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ: