О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 339
София, 26.06.2018 г.
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение в закрито заседание , в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ : ДИЯНА ЦЕНЕВА
ВАНЯ АТАНАСОВА
разгледа докладваното от съдията Д. Ценева гр.д. № 3956/2017 г. по описа на ВКС, І г.о. и за да се произнесе, взе предвид :
Производството е по чл. 288 ГПК.
С решение № 1655 от 13.03.2017 г. по гр.д. № 2519/2016 г. на Софийски градски съд, постановено при повторно разглеждане на делото, е отменено решението на Софийски районен съд, постановено на 02.11.2007 г. по гр.д. № 1039/2005 г. в частта, с която е допусната съдебна делба между Т. Д. З., Я. Д. К., Н. В. А. и С. А. А. на недвижим имот, представляващ УПИ Х-164 в кв. 17 по плана на [населено място], м. ”Лагера”, [улица], с площ от 405 кв.м, при квоти: 4/8 ид. части за Н. А. и С. А. в режим на СИО, 2/8 ид. части за Н. В. А., 1/8 ид. част за Т. Д. З. и 1/8 ид. част за Я. Д. К., вместо което е постановено друго по същество на спора, с което е отхвърлен искът за делба на този имот, предявен от Т. Д. З., заместена в процеса от своя наследник по закон И. И. З..
В срока по чл. 283 ГПК въззивното решение е обжалвано с две касационни жалби, подадени съответно от Я. Д. К. чрез неговия процесуален представител адв. М. З., и от И. И. З. чрез адв. Л. Н..
В касационната жалба на Я. К. са изложени доводи за неправилност на въззивното решение поради необоснованост, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и на материалния закон. Жалбоподателят поддържа, че въззивният съд неправилно е отказал да обсъжда възражения за недействителност на извършената през 1977 г. делба, приемайки, че същите не са били въведени надлежно, без да вземе предвид молбата от 21.03.2013 г. , с която във въззивното производство били конкретизирани обстоятелствата, заявени с исковата молба. На следващо място поддържа, че въззивният съд е направил необоснован извод, че сключената съдебна спогодба по гр.д. № 7600/1976 г. не противоречи на чл. 38, ал.1 ЗЗД, без да обсъди всички относими към този спорен въпрос обстоятелства, установени по делото. Поддържа също, че неправилно е преценено преюдициалното значение и силата на пресъдено нещо на друго дело, водено между страните.
Правните въпроси, поставени от касатора Я. К. в изложението по чл. 284, ал.3, т.1 ГПК, по които се иска въззивното решение да се допусне до касационно обжалване, са следните: 1/ Даденото по някакъв начин съгласие за сключване на спогодба включва ли и съгласие и валидира ли такава, сключена с лице, което се представлява от същия адвокат, или подлежи на изследване и наличието или отсъствието на противоречие с интересите на другия представляван. 2/ Подписването на общо адвокатско пълномощно за осъществяване на процесуално представителство на няколко лица следва ли да се разбира за достатъчно съгласие по смисъла на чл. 38 ЗЗД. 3/ За задължението на съда да обсъди всички наведени основания за нищожност на оспорената спогодба. 4/ Дали при новото разглеждане на делото въззивният съд е ограничен само до отменителните указания, дадени от ВКС, или следва да разгледа обстоятелства, твърдения и възражения, които не са обсъдени в отменителното решение. 5/ Следва ли в производство по реда на ГПК / отм./ въззивният съд да обсъди представените доказателства и да обсъди обстоятелства от значение за изхода на делото. Твърди се, че по първите два въпроса не е налице категорична съдебна практика, поради което за тях е налице основанието за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал.1, т.3 ГПК. По отношение на останалите въпроси се поддържа да са разрешени в противоречие с практиката на ВКС – основание по чл. 280, ал.1, т.1 ГПК.
В касационната жалба на И. И. З. са изложени оплаквания за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила поради липса на произнасяне по заявените като евентуални основания за нищожност на спогодбата и поради необсъждане на всички събрани по делото доказателства.
Иска се въззивното решение да бъде допуснато до касационно обжалване по въпросите: 1/ В случай, че при повторно разглеждане на делото въззивният съд допусне същото процесуално нарушение, изразяващо се в необсъждане на искане и доказателства, приложими ли са постановките на ТР № 2 от 28.09.2011 г. по тълк.д. № 2/2010 г. на ОСГТК на ВКС. 2/ В случай, че отменителните указания на ВКС при връщане на делото за ново разглеждане не съдържат указания за всяко необходимо действие и по- специално за обсъждане на всички направени искания при условията на евентуалност, допустимо ли е касационно обжалване само на това основание. 3/ В случай, че в отменителните указания се съдържа принципно разрешение на правен въпрос, но не са определени всички необходими действия, длъжен ли е въззивният съд при новото разглеждане на делото да обсъди всички искания, данни и доказателства, или е ограничен само до изрично дадените указания. 4/ Частите от решението, съдържащи израза ”за пълнота на изложението”, следва ли да се считат като част от решението, определящи евентуална необоснованост.
Ответниците по касация не са подали отговор на касационните жалби.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, за да се произнесе, взе предвид следното:
От фактическа страна по делото е установено, че процесният недвижим имот е бил собственост на В. К. Г., който през 1972 г. дарил на двете си деца – С. В. К. и Н. В. А. по 1/2 ид. част от дворното място, без построените в него сгради. След смъртта на В. Г. дъщерята С. В. К. предявила против останалите наследници- преживялата съпруга С. Н. Г. и Н. В. А., иск за делба на дворното място и на сградите. Образувано е гр.д. № 7600/1976 г. по описа на Софийски районен съд, приключило със съдебна спогодба, по силата на която съделителката Н. В. А. е получила в дял жилищна сграда откъм улицата със застроена площ 30.70 кв.м, заедно с 1/2 ид. част от дворното място; съделителката С. Н. Г. е получила в дял жилищна сграда в средната част на имота със застроена площ от 37.80 кв.м, заедно с 1/2 ид. част от дворното място, а за съделителката С. В. К. е предвидено парично уравнение на дела.
Настоящото дело е образувано по иск за делба, предявен от Т. Д. З., която е наследник по закон на С. В. К., поч. през 1981 г. Твърдението на ищцата е било, че съдебната спогодба е нищожна на две основания: 1/ поради липса на съгласие на съделителката С. К. и липса на потвърждаване на извършените от нейно име действия от мнимия й представител адв. В. Р., и 2/ поради противоречие на спогодбата с чл. 38, ал.1 ЗЗД, тъй като адвокат Р. е била упълномощена по делото да представлява и другите две съделителки.
При първото разглеждане на делото от въззивната инстанция производството по делото е спряно до приключване на гр.д. № 7600/1976 г. по предявения от Т. Д. З. иск за прогласяване нищожност на спогодбата като сключена от лице без представителна власт /липса на съгласие/ по отношение на съделителката С. К..
С решение № 500/11 от 12.01.2012 г. по гр.д. № 1912/2010 г. по описа на ВКС, ІV г.о., този иск е отхвърлен.
След възобновяване на въззивното производство Софийски градски съд е постановил решение от 19.09.2014 г. по гр.д. № 727/2008 г., с което е отменил решението на Софийски районен съд от 02.11.2007 г. по гр.д. № 1039/05 г., и е отхвърлил иска за делба. Приел е, че с влизане в сила на решението по гр.д. № 1912/2010 г. на ВКС, ІV г.о., с което искът на Т. З. против Н. В. А. и Я. Д. К. за прогласяване за нищожен поради липса на съгласие на договора за съдебна спогодба от 19.04.1977 г., са преклудирани всички възражения за нищожност на договора.
С решение № 136/2015 г. от 22.02.2015 г. по гр.д. № 1872/2015 г. на ВКС, ІІ г.о., въззивното решение е отменено и делото върнато за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд. Съставът на ВКС е приел, че в предмета на приключилото гражданско дело № 1912/2010 г. на ВКС не е включено произнасяне на въпроса за валидността на спогодбата поради нарушаване на разпоредбата на чл. 38, ал.1 ГПК. Делото е върнато на въззивния съд за ново разглеждане с указания да бъдат обсъдени събраните по делото доказателства и доводи, касаещи възражението за нищожност поради нарушение на чл. 38, ал.1 ЗЗД.
При новото разглеждане на делото въззивният съд е обсъдил това възражение и го е намерил за неоснователно. Приел е, че действително адв. Р. е била упълномощена от всички съделители по гр.д. № 7600/1976 г. да ги представлява, но при сключване на съдебната спогодба е действала като представител само на съделителката С. К., а другите две съделителки са направили волеизявлението си лично. Този извод се основава на съдържанието на съдебния протокол, в който е отразена постигната спогодба.
При така изложените съображения на въззивния съд за неоснователност на възражението за нищожност на спогодбата поради нарушаване на забраната на чл. 38, ал.1 ЗЗД представителят да договаря сам със себе си или с друго лице, което също представлява, първите два въпроса, поставени в изложението по чл. 284, ал.3, т.1 ГПК към касационната жалба на Я. Д. К., не попадат в приложното поле на чл. 280, ал.1 ГПК. Въззивният съд е приел, че не е налице договор, сключен от едно и също лице в качеството на представител на повече на една от страните по него, каквато е едната от хипотезите, визирани в чл. 38, ал.1 ЗЗД, поради което въпросът дали упълномощаването на общ пълномощник, който да представлява страните по делото, може да се третира като съгласие за сключване на съдебна спогодба с лицата, които той представлява, не е от значение за изхода на делото. Данните по делото категорично сочат, че при сключване на съдебната спогодба адв. Р. е действала като представител само на съделителя С. К., а другите съделители – Стойка Г. и Н. А., са изявили волята си и са подписали спогодбата лично.
Не са налице предпоставките на чл. 280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на въззивното решение до касационно обжалване по следващите три процесуалноправни въпроси, повдигнати от касатора Я. К., относно задължението на съда да обсъди всички доводи за нищожност на съдебната спогодба, както и дали при новото разглеждане на делото въззивният съд е ограничен само до отменителните указания, дадени от ВКС, или следва да разгледа обстоятелства, твърдения и възражения, които не са обсъдени в отменителното решение. Значението им за изхода на делото се извежда от обстоятелството, че въззивният съд не е обсъдил доводите за нищожност на съдебната спогодба, релевирани при първото разглеждане на делото от въззивния съд с молба от 25.01.2013 г. Не се подкрепя от данните по делото твърдението, че с тази молба само се уточняват обстоятелствата, изложени в исковата молба, а не се навеждат нови основания за нищожност. С молбата от 25.01.2013 г. за пръв път се сочи, че протоколът, с който е одобрена спогодбата, е подписан от съдия, който към този момент не бил съдия в Софийски районен съд, и че подписът срещу името на С. К. видимо не бил от адвокат. Позоваването на факти и обстоятелства, обуславящи основания за нищожност, които не са били заявени с исковата молба, не съставлява уточняване на иска, а предявяване на нов иск с ново основание. Съгласно разясненията, дадени в т.9 от ТР № 1 от 04.01.2001 г. по тълк.д. № 1/2000 г. на ОСГК на ВКС, пред въззивния съд не са допустими тези форми на изменение на иска, които съчетават предявяване на нов иск чрез замяна или прибавяне на ново основание, петитум или страна. Ищецът не би могъл да изтъкне във въззивната инстанция нов юридически факт като ново основание на иска си в сравнение с този, посочен от него в исковата му молба. Затова като е приел, че не дължи произнасяне по основанията за нищожност, заявени с молбата от 25.01.2013 г. въззивният съд не е процедирал в противоречие с практиката на ВКС. Разясненията, дадени в т.15 от цитираното тълкувателно решение, на които се позовава касаторът, за да обоснове основание за касационно обжалване по чл. 280, ал.1, т.1 ГПК, относно задължението на въззивния съд да се произнесе по евентуалния иск, когато условието за разглеждането му се е сбъднало във въззивната инстанция, имат предвид евентуален иск, предявен надлежно пред първата инстанция, какъвто в случая не е налице.
При предходното разглеждане на делото от касационната инстанция оплакването на касатора за допуснато съществено процесуално нарушение, изразило се в необсъждане на основанията за нищожност на спогодбата, заявени с молбата от 25.01.2013 г., е намерено за неоснователно, като е прието, че с тази молба е предприето недопустимо разширяване на предмета на спора. След отмяна на въззивното решение делото е върнато на въззивния съд за разглеждане на заявеното при условията на евентуалност възражение за нищожност на спогодбата от 19.04.1977 г. поради нарушаване на забраната на чл. 38, ал.1 ЗЗД. При новото разглеждане на делото въззивният съд е съобразил дадените му указания и е изследвал релевантните за приложението на чл. 38, ал.1 ЗЗД обстоятелства – налице ли е било изрично упълномощаване на адв. Р. за сключване на съдебна спогодба по делбеното дело и действала ли е тя като пълномощник и на друг съделител при сключването й. При разрешаване на въпроса за действителността на съдебната делба – спогодба поради липса на съгласие, респ. липса на надлежно учредена представителна власт и потвърждаване от лицето, от името на което е сключен договорът, е зачел силата на пресъдено нещо на влязлото в сила решение по гр.д. № 7600/1976 г. на Софийски районен съд, с което предявеният от Т. Д. З. против Я. Д. З. и Н. В. А. иск с правно основание чл. 26, ал.2 във вр. с чл. 42, ал.2 ЗЗД иск е бил отхвърлен. Взел е предвид, че макар да са упълномощили адв. Р. да ги представлява по делото, съделителките С. Г. и Н. А. са извършили правните действия във връзка с прекратяване на съсобствеността лично. По този начин съдът е изпълнил задължението си да обсъди всички относими за спора доказателства, възражения и доводи на страните, в съответствие с трайно установената практика на ВКС.
Не са налице предпоставките на чл. 280, ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение и по въпросите, поставени от жалбоподателката И. И. З.. Първите два въпроса като насочени към изясняване на основанията за касационно обжалване и правомощията на касационната инстанция във връзка със селекцията на касационните жалби, са извън предмета на обжалваното въззивно решение. Третият въпрос – длъжен ли е въззивният съд при новото разглеждане на делото да обсъди всички искания, данни и доказателства, или е ограничен само до изрично дадените указания, е идентичен с поставения процесуален въпрос от касатора Я. К.. По вече изложените по- горе съображения, същият не осъществява хипотезата на чл. 280, ал.1, т.1 ГПК. Последният въпрос е абстрактен и хипотетичен, поради което също не може да послужи като основание за допускане на касационно обжалване.
По тези съображения въззивното решение не следва да се допуска до касационно обжалване.
Водим от гореизложеното съдът
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 1655 от 13.03.2017 г. по гр.д. № 2519/2016 г. на Софийски градски съд.,
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ: