О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 162
София, 26.09.2018 год.
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение в закрито заседание , в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ : ДИЯНА ЦЕНЕВА
ВАНЯ АТАНАСОВА
разгледа докладваното от съдията Д. Ценева ч.гр.д. № 2697/2018 г. по описа на ВКС, І г.о. и за да се произнесе, взе предвид :
Производството е по чл. 274, ал.3 ГПК.
Подадена е частна касационна жалба от Министерството на отбраната, представлявано от министъра на отбраната чрез процесуален представител В. П. – държавен експерт – юрист, против определение № 784 от 25.04.2018 г. по ч.гр.д. № 470/2018 г. на Бургаския окръжен съд. В жалбата са изложени доводи за неправилност на същото поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и на материалния закон- чл. 7, ал.4 ЗДС. Жалбоподателят твърди, че недвижимия имот, предмет на предявения от него отрицателен установителен иск за собственост, е със статут на публична държавна собственост, поради което не е подлежал на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ. На следващо място поддържа, че неправилно въззивният съд е приел, че постановеното в производството по чл. 14, ал.3 ЗСПЗЗ решение го обвързва, тъй като в това производство държавата не е била надлежно представлявана. Счита също, че изводът за недопустимост на предявения иск е направен в нарушение на съдопроизводствените правила, без на жалбоподателя- ищец по отрицателния установителен иск за собственост, да е дадена възможност да вземе становище по доводите и възраженията, заявени с отговора на исковата молба.
Искането за допускане на касационно обжалване на въззивното определение е обосновано с твърдение, че същото противоречи на практиката на ВКС, обективирана в решение № 142 от 06.01.2015 г. по гр.д. № 3121/2014 г. на ВКС, ІІ г.о., в което е даден отговор на въпроса подлежат ли на възстановяване имоти, които са станали публична собственост на държавата или общините, с оглед разпоредбите на чл. 7, ал.4 ЗОбС и чл. 7, ал.4 ЗДС, както и на определение № 625 от 18.12.2013 г. по ч.гр.д. № 7304/2013 г. на ВКС, І г.о. и чл. 447 от 24.09.2010 г. по ч.гр.д. № 416/2010 г. на ВКС, ІІІ г.о. относно правомощията на съда във връзка с преценката за допустимост на предявения иск.
В писмен отговор на частната касационна жалба ответникът С. П. Д. изразява становище, че частната жалба е недопустима, тъй като жалбоподателят няма правен интерес от обжалване на въззивното определение, както и че определението не е постановено в противоречие с практиката на ВКС.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, за да се произнесе, взе предвид следното:
С обжалваното въззивно определение е потвърдено определение № 44 от 03.01.2018 г. по гр.д. № 7132/2017 г. на Бургаския районен съд, с което е прекратено като недопустимо производството по делото по предявения от Министерство на отбраната на Република България против С. П. Д. отрицателен установителен иск за собственост на недвижим имот, бивша нива с площ 1 520 кв.м в м.”А.” /„Ч.”/ в землището на [населено място], представляващ имот с проектен идентификатор 81178.7.135, попадащ в имот с идентификатор 81178.7.28. За да постанови този резултат въззивният съд е приел, че с влязло в сила решение по гр.д. № 6948/2010 г. на Бургаския районен съд, постановено в производство по чл. 14, ал.3 ЗСПЗЗ, след частична отмяна на решението на ОС ”Земеделие”- [населено място], на наследниците на П. Д. Г. е било възстановено в стари реални граници правото на собственост върху процесния имот. Като се е позовал на ТР № 5/ 2011 от 14.01.2013 г. по тълк. д. № 5/2011 г. на ОСГК на ВКС, въззивният съд е приел, че Държавата, в лицето на всички нейни органи, в това число и Министерство на отбраната, е обвързана от това решение, и е недопустимо в последващ исков процес да оспорва наличието на предпоставките за реституция на имота.
Не са налице предпоставките на чл. 280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на въззивното определение до касационно обжалване. Изводите на въззивния съд за недопустимост на предявения отрицателен установителен иск за собственост са в съответствие с указанията, дадени в т.2 от ТР № 5/2011 по тълк.д. № 5/2011 г. на ОСГК на ВКС, според които в производството на пряко административно правораздаване, макар и да не се разрешава спор за собственост, се установява наличието на предпоставките за уважаване на реституционната претенция, и по този въпрос съдебното решение обвързва със сила на присъдено нещо страните по делото. В качеството си на орган, издал обжалвания административен акт, ОСЗ/ ПК/ е страна в производството по чл. 14, ал. 3 ЗСПЗЗ, което има състезателен характер, и може да ангажира доказателства за установяване на възприетите от нея факти, както и да обоснове изводите си за това дали са били налице фактическите основания за издаването на акта. Решението на административния съд, постановено в производство на пряк съдебен контрол, е задължително за държавата и органите й, стопанисващи горите и земите от Д., както и земеделските земи, включени в ДПФ, поради което е недопустимо в производство по предявен иск за собственост на гори и земеделски земи от или срещу държавата, гражданският съд да упражни върху него косвен съдебен контрол за нищожност и материална незаконосъобразност.
Позоваването на решение № 142 от 06.01.2015 г. по гр.д. № 3121/2014 г. на ВКС, ІІ г.о. не може да обоснове допускане на касационно обжалване. Въпросът подлежал ли е на реституция имота с оглед разпоредбата на чл. 7, ал.4 ЗДС, е относим към правилността на постановеното по реда на чл. 14, ал.3 ЗСПЗЗ съдебно решение, което е влязло в сила и обвързва със сила на пресъдено нещо страните по него по въпроса за наличието на предпоставките на ЗСПЗЗ за възстановяване на правото на собственост върху заявения за възстановяване земеделски имот. Упражняването на косвен съдебен контрол върху него по последващ иск за собственост, предявен от министерството, на което имотът като държавен е бил предоставен за управление, явяващо се процесуален субституент на държавата, е недопустим, по аргумент от чл. 17, ал.2 ГПК.
Не сочат на противоречиво разрешаване на въпроса за правомощията на съда във връзка с проверката за допустимост на предявения иск представените от жалбоподателя две определения на ВКС, тъй като те не третират сходни хипотези. Наличието на влязло в сила решение по чл. 14, ал.3 ЗСПЗЗ, с което в полза на наследниците на П. Д. Г. е възстановено в стари реални граници правото на собственост върху процесния имот, не е било спорно между страните – твърдения в тази насока са изложени както от жалбоподателя -ищец в исковата молба, така и от ответника в подадения от него отговор, към който е приложен като доказателство и препис от решението. Поради това не може да се приеме, че в случая проверката за допустимост на предявения отрицателен установителен иск за собственост е направена само въз основа на твърденията на едната страна /ответника/, без на ищеца да е била дадена възможност да вземе становище по тях и същите да са били проверени по предвидения в ГПК ред.
По тези съображения въззивното определение не следва да се допуска до касационно обжалване.
Водим от гореизложеното съдът
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 784 от 25.04.2018 г. по ч.гр.д. № 470/2018 г. на Бургаския окръжен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ: