О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 367
София, 06.07.2018 г.
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение в закрито заседание , в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ : ДИЯНА ЦЕНЕВА
ВАНЯ АТАНАСОВА
разгледа докладваното от съдията Д. Ценева гр.д. № 4137/2017 г. по описа на ВКС, І г.о. и за да се произнесе, взе предвид :
Производството е по чл. 288 ГПК.
С решение № 81 от 04.07.2017 г. по в.гр.д. № 84/2017 г. на Окръжен съд – Кърджали е потвърдено решение № 17 от 02.03.2017 г. по гр.д. № 318/2015 г. на Районен съд – Момчилград, с което допуснатият до делба недвижим имот, представляващ приземен етаж от южната половина на масивна жилищна сграда на един етаж с призем, построена в УПИ ХІІ-312 в кв. 9 по РП на [населено място], е възложен на основание чл. 349, ал.1 ГПК на съделителката Д. Б. М., която е осъдена да заплати на останалите съделители парични суми за уравнение на дяловете им в шестмесечен срок от влизане на решението в сила.
Недоволен от въззивното решение е останал съделителят О. А. М., който обжалва същото в срока по чл. 283 ГПК чрез процесуалния си представител адв. А. С.. В касационната жалба са изложени доводи за неправилност на решението като постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и неправилно приложение на материалния закон. Жалбоподателят поддържа, че допуснатият до делба недвижим имот не отговаря на изискванията за жилище, визирани в чл. 40 и § 5, т.30 ЗУТ, както и на изискванията на т.38 от Строителните правила и норми, действали към момента на построяване на сградата, поради което по отношение на него избраният от съда в двете инстанции способ за извършване на делбата чрез възлагане на един от съделителите, е бил неприложим.
Иска се въззивното решение да бъде допуснато до касационно обжалване по следните правни въпроси: 1/ Следва ли съобразно правилата на ГПК въззивният съд да обсъди и прецени всички доводи и възражения на страните. 2/ Длъжен ли е съдът да приложи императивна материалноправна норма, когато нейното нарушение е въведено като основание за обжалване на първоинстанционното решение. 3/ Длъжен ли е съдът да се съобрази с назначената и приета в производството по делото съдебно- техническа експертиза, когато тя сама по себе си си противоречи. 4/ Отговаря ли складово помещение на определението за жилище по чл. 40 ЗУТ и § 5, т.30 ЗУТ, когато складовото помещение се намира на една и съща площ със санитарен възел и мивка. Твърдението е, че тези въпроси са разрешени в противоречие с практиката на ВКС и това обуславя наличие на основание за касационно обжалване по чл. 280, ал.1, т.1 ГПК.
В отговор на касационната жалба ответницата по касация Д. Б. М. изразява становище, че не са налице сочените от касатора предпоставки за допускане на касационно обжалване.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, за да се произнесе, взе предвид следното:
С влязло в сила решение № 18 от 27.01.2016 г. по гр.д. № 318/2015 г. на Районен съд- Момчилград е допусната съдебна делба на приземен етаж, намиращ се в южната половина на масивна жилищна сграда на един етаж с призем със застроена площ 84 кв.м, състоящ се от четири складови помещения, коридор и баня, която сграда е построена в южната половина на УПИ ХІІ-312 в кв. 9 по плана на [населено място], между съделителите Д. Б. М., О. А. М., Г. А. М. и Б. А. М., при квоти 5/8 ид. части за Д. Б. М. и по 1/8 ид. част за останалите съделители. Не е било спорно между страните, че през 1995 г. Д. Б. М. закупила 1/2 ид. част от дворно място, съставляващо парцел ХІІ -312 по плана на Момчилград, ведно с южната половина от построената в него масивна жилищна сграда на един етаж с призем, със застроена площ 84 кв.м, състояща се от четири складови помещения, коридор и баня на приземния етаж, и три стаи, кухня и коридор на първия етаж. През 1998 г. Д. Б. М. и съпругът й А. Х. М. продали на своя син О. А. М. само първия етаж от сградата. Съпругът А. Х. М. е починал през 2000 г.
След влизане в сила на решението по допускане на делбата съделителката Д. М. е направила искане за възлагане на приземния етаж, което е обосновала с твърдението, че етажът е пригоден за задоволяване на жилищни нужди и към момента на откриване на наследството тя е живяла заедно с наследодателя в него, както и че не притежава друго жилище.
Назначените по делото съдебно технически експертизи са установили, че приземният етаж има самостоятелен вход и се ползва за жилище. Състои се от две спални, кухня, коридор, баня и тоалетна и складово помещение, обособено в пространството под стълбите, електрифициран е, има прокарана вода и канализация. Приземът е с височина 2.30 м, като три от стаите са частично вкопани в земята по югоизточната фасада средно с 0.73 м, а югозападната фасада и четвъртата стая /кухня/ не е вкопана. Вещото лице е изчислило, че вкопаната част е с площ 8.76 м.
С въззивната жалба касаторът е релевирал оплакване, че допуснатият до делба имот не отговаря на изискванията за жилище, няма самостоятелен статут, поради което делбата не може да извърши чрез възлагане. В отговор на това оплакване въззивният съд е приел, че въпросът дали заявеният за делба недвижим имот представлява самостоятелен обект на собственост или има обслужващ характер по отношение на жилището на първия етаж, не може да бъде пререшаван във втората фаза на делбата. Приел е, че приземният етаж има самостоятелен вход и необходимите като вид и площ помещения за жилищен обект, съгласно изискванията на чл. 40 ЗУТ и на § 5, т.30 от ДР на ЗУТ, поради което и при наличието на останалите предпоставки, визирани в чл. 349, ал.1 ГПК делбата следва да бъде извършена чрез възлагането му на преживялата съпруга, а дяловете на останалите съделители да бъдат уравнени в пари, съгласно чл. 349, ал.5 ГПК.
Неоснователно е искането за допускане на касационно обжалване на въззивното решение по поставените в изложението по чл. 284, ал.3, т.1 ГПК процесуалноправни въпроси относно задължението на съда да обсъди всички доводи и възражения на страните, да приложи императивна правна норма, когато нейното нарушаване е въведено като основание за обжалване на първоинстанционното решение и задълженията му във връзка с преценката на приетата по делото съдебна експертиза. Въпросите са формулирани с оглед необсъждане доводите на касатора, с които обосновава тезата си, че допуснатият до делба приземен етаж не представлява самостоятелен обект на правото на собственост, тъй като не отговаря на строителните правила и норми за жилище. В съответствие с трайно установената съдебна практика въззивният съд е приел, че тези доводи не могат да бъдат обсъждани във фазата по извършване на съдебна делба, тъй като разрешаването на спор относно наличието или липсата на годен обект за делба е предмет на първата фаза на делбеното производство. В разглеждания случай касаторът е предявил иск за делба само на приземния етаж, като е твърдял, че същият е съсобствен между него и ответниците по силата на наследствено правоприемство от А. М., а първият етаж от сградата е негова индивидуална собственост по силата на разпоредителна сделка, сключена с родителите му през 1998 г. С влязло в сила решение приземният етаж е допуснат до делба, което предполага да е било установено по положителен начин, че той има самостоятелен, а не обслужващ характер по отношение жилището на първия етаж, и като такъв е годен обект на правни сделки и делба. Правилността на влязлото в сила решение по чл. 344 ГПК не може да се проверява във втората фаза на делбата. То обвързва съда и страните по въпросите кои са имотите, подлежащи на делба, кои са съсобствениците и техните права. Във втората фаза по извършване на съдебната делба е установено, че допуснатият до делба приземен етаж има самостоятелен вход и необходимите като вид и площ помещения за жилищен обект, съгласно изискванията на чл. 40 ЗУТ и на § 5, т.30 от ДР на ЗУТ, ползва се като жилище, и доколкото в нито един момент от разглеждане на делото касаторът или друг съделител не е навел твърдение този етаж да представлява друг самостоятелен обект на правото на собственост, различен от жилище / гараж, магазин, ателие, помещение за стопанска дейност и пр./ не може да се приеме, че при постановяване на обжалваното решение въззивният съд се е отклонил от практиката на ВКС, задължаваща го да обсъди всички доводи и възражения на страните, относими към предмета на делото в тази фаза. Поради това поставените по делото процесуалноправни въпроси не осъществяват предпоставките на чл. 280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване.
Неоснователно е искането за допускане на касационно обжалване на основание чл. 280, ал.1, т.1 ГПК и по четвъртия въпрос- изпълнено ли е изискването на строителните правила норми всяко жилище да има складово помещение, ако то е обособено върху същата площ, върху която са разположени санитарен възел и мивка. Твърдението, че този въпрос е разрешен в противоречие с практиката на ВКС, не е обосновано с посочване на конкретни съдебни решения, съдържащи произнасяне по него.
По тези съображения не са налице предпоставките на чл. 280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на въззивното решение до касационно обжалване.
С оглед този изход на делото касаторът следва да бъде осъден да заплати на основание чл. 78, ал.3 ГПК на ответницата по касация Д. Б. М. разноски за адвокатско възнаграждение за защита пред касационната инстанция в размер на 500 лв.
Водим от гореизложеното съдът
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 81 от 04.07.2017 г. по в.гр.д. № 84/2017 г. на Окръжен съд – Кърджали.
ОСЪЖДА О. А. М. да заплати на основание чл. 78, ал.3 ГПК на Д. Б. М. разноски за адвокатско възнаграждение за защита пред касационната инстанция в размер на 500 / петстотин/ лв.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ: