О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 20
София, 01.02.2018 г.
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение в закрито заседание , в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ : ДИЯНА ЦЕНЕВА
ВАНЯ АТАНАСОВА
разгледа докладваното от съдията Д. Ценева ч.гр.д. № 4621/2017 г. по описа на ВКС, І г.о. и за да се произнесе, взе предвид :
Производството е по чл. 274, ал.2 ГПК.
Подадена е частна жалба от Р. Х. Б. и Д. А. К.-Б., действащи лично и като законни представители на Д. Р. Б., против определение № 182 от 18.10.2017 г. по гр.д. № 3898/2017 г. на ВКС, ІІ г.о., с което е оставена без разглеждане подадената от тях молба за отмяна на влязлото в сила решение № 354 от 28.07.2014 г. по гр.д. № 372/2014 г. на Софийския окръжен съд. В частната жалба са изложени доводи за неправилност на обжалваното определение и се иска неговата отмяна.
В отговор на частната жалба, подаден от адв. М. К. в качеството на пълномощник на ответниците В. М. Б. и С. М. З., се сочи, че определението е правилно и следва да бъде потвърдено.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, за да се произнесе, взе предвид следното:
Жалбоподателите в настоящото производство, действащи лично и като законни представители на малолетния си син Д. Р. Б., са подали молба за отмяна на влязлото в сила решение № 354 от 28.07.2014 г. по гр.д. № 372/2014 г. на Софийски окръжен съд, с което, след отмяна на първоинстанционното решение, е постановено друго по същество на спора, с което е отхвърлен предявеният от тях иск против С. М. З. и В. М. Б. за установяване, че на основание придобивна давност ищците са собственици на ? ид. част от поземлен имот с площ 752 кв.м, находящ се в [населено място], съставляващ УПИ ІІ- 1407 в кв. 125 по плана на града, ведно с построената в имота двуетажна жилищна сграда със застроена площ 58 кв.м. Молителите са се позовали на основанието за отмяна по чл. 303, ал.1, т.2 ГПК, като са твърдяли неистинност на свидетелските показания, въз основа на които е било постановено решението. В подкрепа на твърдението си са посочили Постановление на Районна прокуратура – Ботевград от 24.04.2017 г. по пр. пр. № 55/2017 г., с което е отказано образуване на досъдебно производство и преписката е била прекратена.
За да постанови обжалваното определение съставът на ВКС е приел, че молителите не твърдят и не сочат да са налице доказателства неистинността на свидетелските показания да е установена по надлежния съдебен ред, както изисква разпоредбата на чл. 303, ал.1,т.2 ГПК- с влязла в сила присъда на наказателния съд или с влязло в сила решение на гражданския съд по чл. 124, ал.5 ГПК. Приел е, че наведените в молбата доводи за противоречие и разминавания между показанията на разпитаните свидетели и тяхната грешна интерпретация, не удовлетворяват изискването за редовност на молбата за отмяна, тъй като по съществото си те представляват оплаквания за неправилност на решението, които не могат да бъдат обсъждани в това производство.
Обжалваното определение е правилно.
Съгласно чл. 306, ал.1 ГПК, молбата за отмяна следва да съдържа точно и мотивирано изложение на основанията за отмяна. В случаите, когато молбата се основава на твърдения за неистинност на документ, на показания на свидетел, на заключение на вещо лице, на престъпно действие на страна и/или на нейния представител, на член от състава на съда или на връчител във връзка с решаването на делото/ чл. 303, ал. 1, т. 2 ГПК/, молителят следва да представи и писмени доказателства за установяване на тези обстоятелства по надлежния съдебен ред – чрез влязла в сила присъда или влязло в сила съдебно решение по чл.124, ал.5 ГПК за установяване на престъпно обстоятелство. Общото твърдение, че показанията на свидетелите са били отчасти или изцяло неистински, или че са били неточно интерпретирани и записани в съдебния протокол и в решението, без да се представят доказателства неистиността им да е била установена по надлежния съдебен ред, не кореспондира с изискването на закона за редовност на молбата за отмяна. В този смисъл са и разясненията, дадени в т.10 от ТР № 7 от 31.07.2017 г. по тълк.д. № 7/ 2014 г. на ОСГТК на ВКС.
Постановяването на съдебен акт, с който молбата за отмяна се уважава или се оставя без уважение, предполага правото на отмяна да е било надлежно упражнено чрез подаване на молба, отговаряща на изискванията на чл. 306, ал.1 ГПК и в сроковете по чл. 305 ГПК. Само тогава за ВКС възниква задължение да разгледа молбата в открито съдебно заседание и да се произнесе с решение по нейната основателност.
По тези съображения обжалваното определение следва да бъде потвърдено.
Водим от гореизложеното съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение № 182 от 18.10.2017 г. по гр.д. № 3898/2017 г. на ВКС, ІІ г.о.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ: