5
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 127
София, 10.07.2018 г.
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение в закрито заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ : ДИЯНА ЦЕНЕВА
ВАНЯ АТАНАСОВА
разгледа докладваното от съдията Д. Ценева ч.гр.д. № 1396/2018 г. по описа на ВКС, І г.о. и за да се произнесе, взе предвид :
Производството е по чл. 274, ал.3 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба, подадена от Я. Г. К., Г. К. Г., Г. Й. Г. и А. Й. Г. чрез техния процесуален представител адв. М. В. против определение № 50 от 24.01.2018 г. по в.ч.гр.д. № 24/2018 г. на Окръжен съд – Добрич. В жалбата са наведени доводи за нищожност на обжалваното определение, евентуално за неправилност поради нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост.
Иска се въззивното определение да бъде допуснато до касационно обжалване за проверка на неговата валидност, евентуално по поставените в изложението по чл. 284, ал.3, т.1 ГПК материалноправни и процесуалноправни въпроси, за които се твърди да са разрешени в противоречие с практиката на ВКС, с актове на Конституционния съд или на Съда на Европейския съюз, както и да са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото.
Върховният касационен съд, състав на първа гражданско отделение, за да се произнесе, взе предвид следното:
С обжалваното въззивно определение е потвърдено определение № 416 от 03.11.2017 г. по гр.д. № 228/2016 г. по описа на Районен съд Каварна, с което производството по делото е прекратено поради липса на правен интерес от предявения положителен установителен иск за собственост. За да постанови този резултат въззивният съд е приел, че ищците са предявили против [община] положителен установителен иск за собственост на недвижим имот, находящ се в [населено място], представляващ дворно място с площ 3 530 кв.м – имот пл.№ 135 от кв. 8 по плана на селото, ведно с построените в него жилищна сграда и стопанска постройка, като са твърдяли, че ответникът е издал удостоверение, според което този имот е общинска собственост. Това удостоверение върху молба- декларация за признаване на право на собственост върху недвижим имот чрез обстоятелствена проверка е приложено от тях, и от съдържанието му е видно, противно на твърденията в исковата молба, че длъжностното лице е удостоверило, че имотът не е общинска собственост. В отговора на исковата молба ответникът [община] е заявил, че не е оспорвал правото на собственост на ищците, напротив, издал е удостоверение, в което сочи, че спорният имот не е общинска собственост. В подкрепа на твърдението си е представил заверено копие от регистър на заверените молби- декларации в отдел „Общинска собственост”, в който се вписва името на молителя и установеното от длъжностното лице обстоятелство, и в който молителят се подписва саморъчно при получаване на удостоверението. Назначената по делото съдебно- техническа експертиза е установила, че по всички регистри и разписни лиси към плановете на [населено място] имотът бил записан на името на наследодателя на ищците, както и че за него никога е бил издаван акт за общинска собственост. Всички тези обстоятелства са мотивирали въззивния съд да направи извод, че между страните няма спор за собственост, а с действията си ответникът не нарушава и не застрашава правото на собственост на ищците, поради което за последните липсва правен интерес от предявения установителен иск за собственост. Обстоятелството, че имотът е бил изключен от регулация не сочи на такъв интерес, тъй като целта на ищците- имотът да бъде включен в регулация, може да бъде реализирана чрез искане за изменение на ПУП на селото.
Не са налице данни за вероятна нищожност на обжалваното определение. Твърдението, че волята на съда е неясно изразена, липсват мотиви, а само е възпроизведено становището на първоинстанционния съд, не се подкрепя от съдържанието на обжалвания съдебен акт. Определението е подробно мотивирано и дава отговор на заявените с частната жалба оплаквания срещу прекратителното определение на първоинстанционния съд. Направените от въззивния съд фактически и правни изводи са изложени свързано и обосновано, включително и чрез позоваване на практика на ВКС по въпроса за правния интерес от предявяване на положителен установителен иск за собственост. Поради това няма основание за допускане на касационно обжалване на определението за проверка на неговата валидност.
Правните въпроси, по които се иска допускане на касационно обжалване са следните: 1/ Процесуално нарушение ли е съдът да се произнесе по допустимостта на иска след приключване на производството по същество, дори и след възобновяването му след спиране по общо съгласие на страните. 2/ Процесуално нарушение ли е съдът да дава указания само на едната страна по делото да иска изменение на ПУП по административен ред, което се заплаща съответно, а такива указания не дава на другата страна – общината, която, както е извършила изменението, така може да направи същото, за да се възстанови имота и не биха се натоварили финансово собствениците на имота. 3/ Допустимо ли е съдът да дава указания на ищците да си търсят правата, като поискат изменение на ПУП , а такова указание не е дадено на ответника – [община] да предприеме мерки за изменението на плана, след като е установено, че за изменението на регулационния план на [населено място] липсва заповед и други доказателства. 4/ Може ли да бъде издаден констативен нотариален акт за собственост по обстоятелствена проверка за процесния имот с неизяснен статут, съобразно събраните доказателства, видно от които имотът се намира в строителните граници на населеното място и не е включен в КВС и списъка по чл. 19 ЗСПЗЗ. 5/ Указанието на съда към ищците да извършат действие за изменение на ПУП, при липса на такива твърдения от страните в хода на делото, по което по никакъв начин не е ставало въпрос за предложение или за дадено указания за изменение на ПУП, представлява ли отклонение от предмета на делото и прави ли недопустимо обжалваното определение. 6/ Какъв е статута на имот, за който в регулационния план на селото е отразено ”за залесяване”, зечертано и записано ”изключено”, а от заключението на вещото лице е видно, че имотът се намира в строителните граници на селото, не е включван в ТКЗС и в списъка по чл. 19 ЗСПЗЗ. Това създава ли ненужно затруднение за собственика и сочи ли на незаконосъобразно дворищна регулация. 7/ Извършените изменения от страна на общината на ПУП без знанието на собственика и без наличие на заповед или решение на общинския съвет представлява ли отчуждително действие, независимо, че с отговора на исковата молба ответната община е заявила, че няма претенции за имота. Тези действия представляват ли конклудентни действия за посегателство спрямо имота, застрашаващи собствеността и противоречат ли на устните заявления за извършените действия. Това обуславя ли правен интерес от установителен иск за собственост по чл. 124, ал.1 ГПК. 8/ Приложението на дворищната регулация от съществено значение ли е за изясняване режима на собственост за имотите по кадастралния план. 9/ Издадена скица с отразяване ”за залесяване”, зачертано и записано ”изключено” представлява ли отчуждително действие и годно доказателство ли е пред нотариуса за снабдяване с констативен нотариален акт. Ако не е годно доказателство, допустим ли е предявения иск. 10/ Така оформената молба – декларация може ли да удостовери дали имотът е общински или не, и дали е годно доказателство за нотариуса при издаване на констативен нотариален акт по обстоятелствена проверка. 11/ Действията на общината, изразяващи се в изменение на статута на имота чрез отреждането му за други цели – залесяване, изключване от регулация без наличие на административен акт и без да бъде уведомен собственика, нарушава ли неприкосновеността на личната собственост, застрашават ли правото на собственост, като собствениците не са получи дори обезщетение.
От така формулираните въпроси обуславящ изхода на спора е само първият въпрос, но той не е разрешен в противоречие с практиката на ВКС, поради което по отношение на него не е налице соченото от жалбоподателите основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал.1, т.1 ГПК. Известно е от правната теория и от трайно установената съдебна практика, че наличието на правен интерес е абсолютна процесуална предпоставка за надлежно упражняване на правото на иск, за която съдът следи служебно във всяко положение на делото. Ако страната не е имала правен интерес от сезирането на съда, или ако той е отпаднал в хода на делото, искът се явява недопустим и съдът следва да прекрати производството по него, защото в противен случай ще постанови недопустимо решение.
Правният интерес при установителните искове за собственост се обуславя от съществуването на гражданско-правен спор между страните относно принадлежността на правото на собственост върху конкретен имот. Такъв интерес не е налице, когато с поведението извън процеса и в хода на делото ответникът не е оспорвал и не е отричал претендираното от ищеца право, както е в настоящия случай. Преценката за наличие на правен интерес е винаги конкретна и се основава на конкретно установени по всяко дело факти и обстоятелства. По настоящото дело въззивният съд е извършил необходимата преценка. Установено е, че твърдението на ищците, че ответникът оспорва правото им на собственост върху недвижимия имот, предмет на иска по чл. 124, ал.1 ГПК, се основана на неправилен прочит на удостовереното в молбата – декларация обстоятелство относно собствеността върху дворното място и сградите – отразеното в него, че същите не са общинска собственост, е възприето от ищците като записване, че имотите са общинска собственост. При данните по делото, че имотът не е отчуждаван или завзет от ответника; че за него няма съставени актове за държавна или общинска собственост; че в разписния лист към плана имотът е записан на името на наследодателя на ищците; че ответникът не оспорва правото на собственост на ищците и не заявява свои права върху него; че не е създал пречки за снабдяването им с констативен нотариален акт за собственост, като е издал скица и удостоверение за това, че имотът не е общинска собственост, изводът на въззивния съд за недопустимост на предявения установителен иск поради липса на правен интерес, не е в противоречие със закона и трайно установената практика на ВКС.
Останалите въпроси, формулирани в изложението, не осъществяват общото изискване на чл. 280, ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване. Част от тях / № 2, 3 и 5/ се основават на превратно интерпретиране на мотивите на обжалвания съдебен акт. Обстоятелството, че съдът е посочил, че целият от ищците резултат- включване на имота в регулация, не може да бъде постигнат чрез предявения установителен иск за собственост, а чрез провеждане на процедура по изменение на ПУП, не вменява в задължение на ищците да инициират тази процедура.
Въпроси №№ 4, 6, 7, 8 и 10 са изцяло неотносими към изхода на делото. Разрешаването им в настоящото производство би представлявало предоставяне на правни консултации и съвети относно проектирани от страната бъдещи правни действия, каквито съдът не може да дава.
Неотносими към към процесуалния спор, който поставя настоящото дело, относно наличието на правен интерес от предявения установителен иск, са и въпроси №№ 9 и 11. Няма спор между страните, че имотът не е бил отчуждаван, не е завзет от общината, не актуван като държавна или общинска собственост и че ответникът няма никакви претенции да е придобил правото на собственост върху него .
По тези съображения обжалваното определение не следва да се допуска до касационно обжалване.
Водим от гореизложеното съдът
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 50 от 24.01.2018 г. по в.ч.гр.д. № 24/2018 г. на Окръжен съд- Добрич.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ: