О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 57
София, 09.02.2018 г.
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение в закрито заседание , в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ : ДИЯНА ЦЕНЕВА
ВАНЯ АТАНАСОВА
разгледа докладваното от съдията Д. Ценева гр.д. № 1923/2017 г. по описа на ВКС, І г.о. и за да се произнесе, взе предвид :
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба, подадена от П. Г. М. и А. Г. М. чрез техния процесуален представител адв. Сн. Л., против въззивно решение № 1443 от 17.11.2016 г. по в.гр.д. № 840/2016 г. на Варненския окръжен съд. В жалбата са изложени доводи за неправилност на решението поради необоснованост, нарушение на материалния закон и допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила.
Иска се допускане на касационно обжалване на въззивното решение по следните въпроси: 1/ Кога следва да се приеме, че е началото на давностно владение за придобиване на недвижим имот, когато правото на ползване в терени по § 4 ПЗР на ЗСПЗЗ не се е трансформирало в право на собственост поради голямото забавяне на процедурите по ЗСПЗЗ по изработване и влизане в сила на плана на новообразуваните имоти, което се явява пречка за течение на давността според съдебната практика. 2/ Следва ли да се прилага създадената практика, според която началото на давностно владение при имоти в терени по § 4 ПЗР на ЗСПЗЗ да започва да тече от датата на влизане в сила на плана на новообразуваните имоти, когато спорът е между наследници на ползвател, имащ право да изкупи земята, при липса на претенции на други лица. 3/ Придобива ли се по давност недвижим имот, находящ се в терен по § 4 ПЗР на ЗСПЗЗ, когато отношенията между наследодателя и наследника са уредени с предварителен договор за покупко- продажба, и давността е изтекла преди влизане в сила на плана на новообразуваните имоти. 4/ Кой придобива собствеността, когато ползвател, имащ право да изкупи земята, е починал и заплащането се извършва от един от наследниците му, а не от всички. В този случай кой е способът за придобиване на право на собственост- наследявяване или придобиване по § 4 ПЗР на ЗСПЗЗ. Според жалбоподателите тези въпроси обуславят наличието на основание по чл. 280, ал.1,т.3 ГПК, тъй като с формираната досега съдебна практика се променя смисълът на разпоредбата на чл. 79, ал.1 ЗС.
В писмен отговор на касационната жалба ответницата по касация М. Г. Й. чрез своя пълномощник адв. А. А. изразява становище, че не са налице сочените от жалбоподателите основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, за да се произнесе, взе предвид следното:
С обжалваното въззивно решение е потвърдено решение № 838 от 07.03.2016 г. по гр.д. № 13172/2014 г. на Варненския районен съд, с което е признато за установено по отношение на П. Г. М. и А. Г. М., че М. Г. Й. е собственик на ? ид. част от новообразуван поземлен имот № 49.119 по Плана на новообразуваните имоти, м.”М.”, в землището на [населено място], с площ 870 кв.м, заедно с построената в него едноетажна сграда със застроена площ 34 кв.м, и е отхвърлен предявеният от П. Г. М. и А. Г. М. против М. Г. Й. насрещен установителен иск за собственост за установяване, че ищците са собственици на ? ид. част от описания недвижим имот- терен и сграда, на основание изтекла в тяхна полза придобивна давност за периода от 1999 г. до 2014 г.
От фактическа страна по делото е установено, че страните по делото М. Г. Й. и П. Г. М. са наследници по закон на Г. П. Г., поч. на 01.10.1999 г. През 1989 г. на общия на страните наследодател и неговата съпруга Й. И. Г. е било предоставено право на ползване на основание ПМС № 26/87 г. върху земеделски имот – хавра, с площ 1000 кв.м, находяща се в землището на [населено място], м. ”М.”, при граници : А. С., Й. К. и път. Със Заповед № 154 от 24.08.1998 г. кметът на [община] е отказал да признае на Г. П. Г. правото да придобие по реда на § 4а ПЗР на ЗСПЗЗ собствеността върху предоставения му за ползване имот. С влязло в сила решение по адм.д. № 729/1998 г. на Варненския окръжен съд отказът е отменен и преписката върната на [община] за определяне на оценка на имота на основание § 4л ЗСПЗЗ. Със заповед от 06.07.2012 г. на кмета на [община] е утвърдена оценката на земеделска земя с площ 870 кв.м, представляваща новообразуван имот пл.№ 49.119 по влезлия в сила план на новообразуваните имоти. Определената сума е внесена по сметка на [община] от П. Г. М. с платежно нареждане от 07.07.2012 г. С платежно нареждане от 07.08.2012 г. същите суми са заплатени на [община] и от М. Г. Й..
С предварителен договор за продажба на недвижим имот с нотариална заверка на подписите от 27.09.1999 г. общият на страните наследодател Г. П. Г. е поел задължение да прехвърли на своята дъщеря П. М. правото на собственост върху лозе от 1000 кв.м в терен по § 4 ЗСПЗЗ в м.”М.” при граници: Д. Н., Й. К. и Ал. С., възстановен с решение на ПК- А. от 1992 г. в съществуващи стари реални граници, както и място от 1000 кв.м в землището на с. „А.”, м. ”М.”, ведно с построената в този имот сезонна постройка от 34 кв.м, придобит на основание § 4 ЗСПЗЗ и съдебно решение по гр.д. № 729/1998 г. на Варненския окръжен съд. С решение по гр.д. № 5891/2013 г. на Варненския районен съд е отхвърлен предявеният от П. Г. М. против М. Г. Й. иск с правно основание чл. 19, ал.3 ЗЗД за обявяване за окончателен на предварителния договор от 27.09.1999 г. в частта му относно недвижимия имот от 1000 кв.м в землището на [населено място], м. „М.”, заедно с построената в него сезонна постройка. Това решение е обезсилено частично до размер на ? ид. част от имота, а в останалата част е потвърдено от Варненския окръжен съд с решение, влязло в сила на 11.06.2014 г.
При така установените факти по делото въззивният съд е приел, че ищцата М. Г. Й. е собственик на 1/2 ид. част от недвижимия имот на основание наследяване от Г. П. Г.. Предоставеното на наследодателя право на ползване е трансформирано в право на собственост на основание § 4а ПЗР на ЗСПЗЗ, поради което ищцата и ответницата П. М. се легитимират като съсобственици на имота при равни права. Намерил е за неоснователно възражението на ответниците М. за придобиване на правото на собственост върху целия имот на основание придобивна давност по съображения, че до приключване на административното производство по § 4а ПЗР на ЗСПЗЗ наследниците на ползвателя, чието право на ползване е прекратено, са били държатели, а не владелци. Приел е, че ответницата П. М. не е имала качеството на владелец по предварителния договор, защото той не предоставя правомощия, произтичащи от правото на собственост, тъй като продавачът не е бил собственик. В подкрепа на извода си, че ответницата П. М. е била държател, а не владелец на имота, въззивният съд е посочил и това, че през 2013 г. същата е поискала обявяване на предварителния договор за окончателен, т.е. да придобие собствеността на производно основание. Нейното поведение сочи на отричане на правата на другия сънаследник в един по- късен момент, след 2012 г., но срокът на упражняваното владение след този момент до предявяване на иска за собственост не е достатъчен за придобиване на правото на собственост.
Не са налице предпоставките на чл. 280, ал.1, т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение по повдигнатите от жалбоподателите материалноправни въпроси. Макар да обуславят изхода на делото, същите не са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Предпоставките за придобиване на право на собственост от лица, на които е било предоставено право на ползване върху земеделски земи до влизане в сила на ЗСПЗЗ, са посочени в § 4а, ал.1 ПЗР на ЗСПЗЗ: правото на ползване да е било предоставено на основание актове по § 4 – на Президиума на Народното събрание, на Държавния съвет или на Министерския съвет, да са построили сграда върху земята до 31.03.1991 г. и да заплатят земята на собственика чрез общината в тримесечен срок от влизане в сила на заповедта на кмета, с която се определя оценката на земята. Разпоредбата на § 4а, ал.1 ПЗР на ЗСПЗЗ е ясна и прилагането й не поражда колебание в съдебната практика при разрешаване на въпроса от кой момент правото на ползване се трансформира в право на собственост, в която безпротиворечиво се приема, че фактическият състав на това придобивно основание завършва със заплащане на стойността на земята, което е предпоставка за издаване на заповед кмета на общината за придобиване на правото на собственост /заповед по § 4к, ал.7 ПЗР на ЗСПЗЗ/, с точно индивидуализиране на имота въз основа на влязъл в сила план на новообразуваните имоти. Съгласно чл. 28, ал.4 ППЗСПЗЗ с плана на новообразуваните имоти се установяват границите на имотите, правото на собственост върху които се придобива, съответно възстановява, при условията на § 4а, 4б и 4з от ПЗР на ЗСПЗЗ, т.е. влезлият в сила план на новообразуваните имоти има конститутивно действие по отношение на обекта на собственост- с него недвижимите имоти, собствеността върху които се придобива от ползватели, съответно се възстановява на собствениците, се индивидуализират юридически чрез посочване на тяхното местонахождение, площ и граници. Константна е практиката на ВКС, според която земеделски имот, подлежащ на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ, не може да бъде годен обект на придобивна давност преди да е приключила предвидената в закона административна процедура по възстановяването му, с която въззивният съд се е съобразил. Настоящият състав не намира основание да отстъпи от тази практика в случаите на спор за собственост между наследниците на ползвателя или когато реституционната процедура е продължила дълго във времето, тъй като във всички случаи владението, за да породи правните последици по чл. 79 ЗС, предполага съществуването на годен обект на правото на собственост.
По тези съображения въззивното решение не следва да се допуска до касационно обжалване.
С оглед този изход на делото касаторите следва да бъдат осъдени на основание чл. 78, ал.3 ГПК да заплатят на М. Г. Й. разноски по делото пред ВКС в размер на 600 лв., представляващи заплатено адвокатско възнаграждение, съобразно направеното с отговора на касационната жалба искане за присъждането му и представените доказателства за плащането му.
Водим от гореизложеното съдът
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 1443 от 17.11.2016 г. по в.гр.д. № 840/2016 г. на Варненския окръжен съд.
ОСЪЖДА П. Г. М. и А. Г. М. да заплатят на М. Г. Й. разноски по делото пред ВКС в размер на 600 / шестотин/ лв.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ: