О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 109
София, 08.06.2018 г.
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение в закрито заседание , в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ : ДИЯНА ЦЕНЕВА
ВАНЯ АТАНАСОВА
разгледа докладваното от съдията Д. Ценева ч.гр.д. № 914/2018 г. по описа на ВКС, І г.о. и за да се произнесе, взе предвид :
Производството е по чл. 274, ал.3, т.1 ГПК.
Образувано е по касационна жалба, подадена от адв.С П. като пълномощник на Н. М. М., против определение № 68 от 26.01.2018 г. по ч.гр.д. № 839/2017 г. на Хасковския окръжен съд. С него е потвърдено определение № 1457 от 17.11.2017 г. по гр.д. № 2661/2017 г. на Хасковския районен съд, с което е оставена без разглеждане молбата на Н. М. за вписване на отказа на Т. А. М.- Ч. от наследството на нейната майка Ф. А. М., обективиран в заявление до съда от 29.03.1975 г.
В жалбата са изложени доводи за неправилност на въззивното определение и се иска неговата отмяна. Жалбоподателката поддържа, че съдът неправилно е квалифицирал молбата й като такава за допълване на съдебен акт, за която е приложим установения в чл. 250 ГПК преклузивен срок, в който може да бъде направено искането за допълване.
Иска се въззивното определение да се допусне до касационно обжалване на основание чл. 280, ал.1, т.3 ГПК, тъй като се касае за решаване на въпрос от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото в сфера, в която почти липсва съдебна практика.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, за да се произнесе, взе предвид следното:
Видно от приложените по делото писмени доказателства, с молба вх. № 294 от 29.03.1975 г. с нотариална заверка на подписа, адресирана до Районен съд- Хасково, Т. А. М. – Ч. е заявила отказ от наследството на своите родители А. Д. М., поч. през 1957 г., и Ф. А. М., поч. през 1971 г. Данните по делото са, че в специалната книга по чл. 49, ал.1 ЗН е вписан само отказът от наследството на бащата А. М.. Липсва разпореждане на районния съдия за вписване на отказите от наследство, нито има данни да е постановен отказ да се извърши вписване на отказа от наследството на Ф. М..
Заявителката Т. А. М.- Ч. е починала на 20.10.2015 г. Нейни наследници по закон са съпругът й Р. В. Ч., който наследява при условията на чл. 9, ал.2 ЗН заедно Н. М. М. и Н. М. М., които заместват в наследяването починалата преди наследодателката нейна сестра М. А. М..
Н. М. М. е сезирала Районен съд – Хасково с искане да бъде вписан отказът на Т. М., обективиран в заявлението от 29.03.1975 г., от наследството на нейната майка Ф. М..
Въз основа на така установените обстоятелства съдът е приел, че подадената молба има характер на молба за допълване на съдебен акт по реда на чл. 250 ГПК, но е преценил същата за недопустима като подадена след изтичане на едномесечнния преклузивен срок. Въззивният съд е споделил тези изводи, поради което е потвърдил определението на районния съд.
В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване не е поставен конкретен правен въпрос, по отношение на който да се преценява наличието на предпоставките на чл. 280, ал.1, т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване. Изложените доводи, че съдът неправилно е квалифицирал молбата на жалбоподателката като искане по чл. 250 ГПК за допълване на съдебен акт, без да бъде съобразено, че тя не е била страна в охранителното производство по вписване на заявения от Т. М.- Ч. отказ от наследство и поради това не е била активно легитимирана да иска допълване на поставения охранителен акт; че искането на жалбоподателката за вписване в специалната книга по чл. 49, ал.1 ЗН на отказа на Т. М.- Ч. от наследството на нейната майка е направено на собствено основание, тъй като има правен интерес от това; че както ГПК/ отм./, който е бил в сила към 1975 г., така и сега действащия ГПК не поставят времеви граници за поправка или допълване на охранителните актове, по съществото си представляват оплакване за неправилност на въззивното решение, по което касационната инстанция дължи произнасяне само в случай, че установи наличието на основание по чл. 280, ал.1,т.1-3 ГПК за допускане на касационно обжалване. Според задължителните указания в Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. по т. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, посочването на значимия за изхода на делото правен въпрос по чл. 280, ал. 1 ГПК е задължение на касатора. В производството по чл. 288 ГПК Върховният касационен съд може само да уточни и квалифицира правния въпрос, когато той е поставен неясно, но няма правомощия да го извежда служебно от твърденията на касатора и от съдържащите се в жалбата и в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК факти и обстоятелства.
По тези съображения въззивното определение не следва да се допуска до касационно обжалване.
Водим от гореизложеното съдът
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 68 от 26.01.2018 г. по ч.гр.д. № 839/2017 г. на Хасковския окръжен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ: