О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 102
София, 06.06.2018 г.
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение в закрито заседание , в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ : ДИЯНА ЦЕНЕВА
ВАНЯ АТАНАСОВА
разгледа докладваното от съдията Д. Ценева ч.гр.д. № 899/2018 г. по описа на ВКС, І г.о. и за да се произнесе, взе предвид :
Производството е по чл. 274, ал.3 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба, подадена от А. А. А. против определение № 3810 от 21.11.2017 г. по ч.гр.д. № 4526/2017 г. на Софийски апелативен съд. В жалбата са изложени доводи за неправилност на същото и се иска неговата отмяна.
Ответната страна Д. Н. Д., действаща като [фирма] не е взела становище.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, за да се произнесе, взе предвид следното:
С обжалваното въззивно определение е потвърдено определение на Софийски градски съд, постановено в открито съдебно заседание на 04.05.2017 г. по гр.д. № 16764/2013 г., с което на основание чл. 299, ал.1 ГПК е прекратено производството по делото в частта по предявения от А. А. против Д. Д. иск с петитум „за осъждане на ответницата да се преустанови действията по предаване на владението на процесния недвижим имот”.
За да постанови този резултат въззивният съд е приел, че с влязло в сила решение по гр.д. № 3324/2001 г. по описа на Софийски градски съд, А. Н. А. е била осъдена на основание чл. 76 ЗС да предаде на Д. Н. Д., действаща като [фирма] фактическата власт върху недвижим имот, представляващ първи жилищен етаж с площ 145 кв.м от четириетажната жилищна сграда, находяща се в [населено място], [улица], парцел ХІІІ-638 в кв. 230 по плана на [населено място], м. „Г. М.- П.- Р.”. Въз основа на влязлото в сила решение е издаден изпълнителен лист и е образувано изп. дело № 20097830400079 по описа на ЧСИ с рег. № 783 на КЧСИ, за извършване на въвод в имота на [фирма]. С оглед тези данни е приел, че предявеният от А. А. А. иск за осъждане на ответника [фирма] да преустанови неоснователните си действия и претенции, с които пречи на ищцата да упражнява правото си на собственост, предмет на настоящото дело, цели пререшаване на вече разрешения спор относно владението върху спорния имот, поради което на основание чл. 299, ал.1 ГПК е недопустим.
Съгласно разпоредбата на чл. 274, ал.3 ГПК, въззивните определения, с които се оставят без уважение частни жалби срещу определения, преграждащи по-нататъшното развитие на делото, подлежат на обжалване пред ВКС при наличие на предпоставките на чл. 280, ал.1, т.1-3 ГПК. Съгласно разясненията, дадени в ТР № 1/2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г., ОСГТК на ВКС, за да бъде допуснато касационно обжалване, касаторът следва да формулира правен въпрос, по който въззивният съд се е произнесъл, включен е в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда, като следва да обоснове и съществуването на някое от допълнителните основание за допускане на касационно обжалване – въпросът да е разрешен в противоречие с практиката на ВКС, да е разрешаван противоречиво от съдилищата или да е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото.
В случая в частната касационна жалба липсва формулиран правен въпрос, по който да бъде допуснато касационно обжалване. Субективното разбиране на жалбоподателката, че обжалваното от нея определение е постановено за пръв път от въззивния съд, поради което не намират приложение разпоредбите на чл. 274, ал.3 във вр. с чл. 280, ал.1 ГПК, а подлежи на обжалване на общо основание, не съответства на данните по делото.
Непосочването на конкретен правен въпрос, чието разрешаване е обусловило изводите на въззивния съд, е достатъчно основание за недопускане на въззивното определение до касационен контрол.
Водим от гореизложеното съдът
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 3810/21.11.2017 г. по ч.гр.д. № 4526/2017 г. на Софийски апелативен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ: