О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 417
София, 01.08.2018 г.
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение в закрито заседание , в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ : ДИЯНА ЦЕНЕВА
ВАНЯ АТАНАСОВА
разгледа докладваното от съдията Д. Ценева гр.д. № 4848/2017 г. по описа на ВКС, І г.о. и за да се произнесе, взе предвид :
Производството е по чл. 288 ГПК.
Подадена е касационна жалба от [фирма] чрез процесуалния представител на дружеството адв. К. Ч. против въззивно решение № 1909 от 04.08.2017 г. по в.гр.д. № 5078/2016 г. на Софийския апелативен съд. В жалбата са развити подробни доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, необоснованост и съществени нарушения на съдопроизводствените правила.
Искането за допускане на въззивното решение до касационно обжалване е обосновано с твърдението, че с него въззивният съд се е произнесъл по правни въпроси, формулирани в изложението по чл. 284, ал.3, т.1 ГПК към касационната жалба, които са обусловили крайния резултат по спора и осъществяват съответно хипотезите на чл. 280, ал.1, т.1, 2 и 3 ГПК.
В отговор на касационната жалба ответникът по касация Българска академия на науките, представлявана от председателя Ю. Р., изразява становище, че не са налице сочените от касатора основания за допускане на касационно обжалване.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, за да се произнесе, взе предвид следното:
С обжалваното въззивно решение е потвърдено решение № 6588 от 08.08.2016 г. по гр.д. № 7359/2013 г. на Софийски градски съд, с което е отхвърлен предявеният от [фирма] против Българска академия на науките иск с правно основание чл. 108 ЗС за установяване правото на собственост на дружество върху недвижим имот, представляващ поземлен имот с идентификатор 68134.4083.723 по КККР, одобрени със заповед от 06.03.2009 г. на ИД на АГКК, с площ на имота 2 753 кв.м, и за осъждане на Българската академия на науките да му предаде владението върху този имот.
За да обоснове претендираното право на собственост, ищецът се е позовал на договор за покупко- продажба, обективиран в нотариален акт № 75, т.V, нот. дело № 65 от 29.01.2008 г. на нотариус И. Д., с който закупил имота от наследниците на Й. С. С., на които имотът е бил възстановен по реда на чл. 14, ал.1 ЗСПЗЗ и чл. 18 „ж” ППЗСПЗЗ с решение № 9539/496 от 13.12.2007 г. на ОбСЗ ”О. купел”.
Не е било спорно по делото, че Й. С. С. е бил собственик на нива с площ 5 320 кв.м в м.” Н. поле”, известна също и като „К.”, „К.”, „Новия кър”, „Д.”, съставляваща имот пл.№ 3899 от кадастрален план от 1939 г. Установено е по делото, че този имот попада в границите на недвижимите имоти по Указ № 128 от 29.12.1941 г. на Ц. Б. ІІІ, издаден на основание чл. 2, т.1, чл. 3, ал.2 и чл. 54 от Закона за отчуждаване на недвижими имоти за държавна и обществена полза /1885 г./, с който е прогласена обществена нужда от отчуждаването и спешност от завладяването им, за нуждите на Българо- немски институт за земеделски изследвания. Този Институт е закрит с ПМС от 15.11.1944 г., като е наредено земята, земеделските оръдия, машини, мебели, покъщнина и др. имущество да се предадат на Централния земеделско- изследователски институт в София, който впоследствие преминава към Отделението за селскостопански науки на Б.. С две разпореждания на МС съответно от 09.03.1956 г. и от 09.11.1959 г. за нуждите на Б. – Атомна научно- експериментална база и физически институт са отчуждени от ТКЗС- Г. срещу заплащане първоначално 76 дка, а впоследствие още 154 дка ниви.
Установено е по делото, че спорният имот е част от ограден терен, в който е изграден научния комплекс на Б., включващ сгради, съоръжения, вътрешноалейна мрежа и озеленяване. Възстановеният на наследниците на Й. С. имот попада върху вътрешни алеи, чрез които се осъществява достъпът на автомобили и пешеходци до сградата на Института по електроника, както и върху тревна площ.
След обсъждане на събраните по делото доказателства въззивният съд е направил извод, че ищецът не е придобил правото на собственост върху спорния имот на твърдяното от него деривативно основание, тъй имотът не е подлежал на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ и решението на ОбСЗ, на което основават правата си праводателите му, не ги легитимира като собственици. Като се позовал на практиката на ВКС, обективирана в решение № 601 от 29.09.2010 г. по гр.д. № 504/09 г. на ВКС, І г.о, според която отчуждаването по реда на ЗОНИДОП / отм./ преминава през няколко етапа/ издаване на закон или княжески указ, с който се прогласява обществената полза; издаване на акт на окръжния управител/областния директор/ за определяне на необходимите земи, ако това не е станало със закона или княжеския указ; издаване на заповед /приказ/ на окръжния управител за конкретните имоти, които се отчуждават; акт за „полюбовно съгласие“ с отчуждаването или съдебно решение, с което се прогласява това отчуждаване и се определят на оценките на имотите/ , въззивният съд е приел, че по отношение на имота на С. са били изпълнени едновременно първият и вторият етап на производството, но няма данни за издаване на административен акт или акт за полюбовно съгласие, от които по закон настъпва отчуждителния ефект. Приел е обаче, че имотът е бил завладян от държавата, което според цитираната съдебна практика е равностойно на отчуждаването му. Аргумент в подкрепа на извода за фактическо отчуждаване въззивният съд е извел от обстоятелството, че в представения по делото Списък- извлечение от 28.02.1955 г. за балансовите сметки и основните средства на Централния земеделски изследователски институт – София, правоприемник на активите на Българо-немския институт за земеделски изследвания, за чиито нужди е бил отчужден и имотът на С., са посочени 286.3 дка земеделски земи, колкото са по Указ № 128/ 29.12.1941 г., както и от обстоятелството, че в Р. от 09.03.1956 г. и в Р. от 09.11.1959 г. за отчуждаване на земеделски земи от ТКЗС- Г. за нуждите на Атомната научно-експериментална база и Физическия институт като граница на допълнително отчуждения имот е посочено „опитно поле“.
В отговор на доводите на касатора, че липсват категорични доказателства имотът да е бил завзет във връзка с отчуждителна процедура по ЗОНИДОП/ отм./ , тъй като няма решение на съда по чл. 17 от този закон, въззивният съд е посочил, че съдебната фаза не е задължителен елемент от отчуждителното производство.
На следващо място въззивният съд е приел, че спорният имот не е подлежал на възстановяване по ЗСПЗЗ и поради това, че в него е било извършено строителство, съставляващо пречка за реституция по смисъла на § 1в от ДР на ЗСПЗЗ – мероприятието, за което е извършено отчуждаване, е реализирано, научният комплекс на Б. е изграден и включва сгради, съоръжения и съпътстваща инфраструктура.
Правните въпроси, формулирани в изложението по чл. 284, ал.3, т.1 ГПК на основанията за допускане на касационно обжалване са следните: 1/ Може ли по отношения на имущества, предоставени на Б., респ. на някое от структурните му звена, да бъде осъществена реституция, ако имуществото е предоставено след фактическо отчуждаване на терена без да са спазени изискванията на действащия правен ред, както и ако не обслужва пряко целите и нуждите, за които е предоставен конкретния терен. 2/ При липса на издадено съдебно решение или на административен акт за „полюбовно съгласие” по смисъла на чл. 16 и 17 от ЗОНИДОП/ отм./ достатъчно ли е собственикът само да е положил подпис върху списъка с имоти, подлежащи на отчуждаване, за да се приеме, че същият се е съгласил с отчуждението. Представлява ли положен подпис на собственика елемент от фактическия състав на отчуждаването, който може да замести издаването на съдебно решение или административен акт за отчуждаване на имота. 3/ Представлява ли 30-то ПМС от 14.05.1943 г. пречка за завършване на започнала през 1942 г. процедура по отчуждаване на земя по ЗОНИДОП /отм./, при установена от фактическа страна липса на издадено съдебно решение или административен акт за „полюбовно съгласие” по чл. 16 и чл. 17 ЗОНИДОП. 4/ Може ли да се приеме, че има настъпило „фактическо завземане” на имот от държавата през 1942 г. само въз основа на записването на същия имот в баланса на държавното предприятие през 1955 г. 5./ Може ли са приеме, че има настъпило фактическо отчуждаване на имот от държавата през 1942 г. по силата на ЗОНИДОП /отм./ при положение, че същият имот е ползван необезпокоявано от собствениците- физически лица до влизане на имота в ТКЗС през 1955 г., както и че това ползване е било осъществено след отмяната на ЗОНИДОП през 1948 г. , и в тази връзка- следва ли фактическото отчуждаване да бъде осъществено преди отмяната на ЗОНИДОП, в какъвто смисъл е решение № 601 от 29.09.2010 г. по гр.д. № 504/2009 г. на ВКС, І г.о. 6/ Има ли чл. 10, ал.2 ЗБАН действие по отношение на земи, подлежащи на реституция по реда на ЗСПЗЗ, които не попадат в хипотезите на чл. 24 ЗСПЗЗ.
Първите пет въпроса са свързани с тълкуване на норми на ЗОНИДОП / отм./ и отразяват поддържаната от касатора теза, че имотът на наследодателя на неговите праводатели не е бил одържавен на основание посочения закон, тъй като отчуждителното производство не е приключило със съдебно решение по чл. 17 за провъзгласяване на отчуждаването за обществена полза, или с административен акт, съдържащ съгласието на собственика да се отчужди имота, поради което и собственикът е продължил да упражнява фактическа власт върху този имот до образуването на ТКЗС. На първо място следва да се посочи, че при поддържаната правна конструкция, според която към момента на образуване на ТКЗС имотът е принадлежал на наследодателя, разрешаването на поставените правни въпроси няма самостоятелно значение за изхода на спора, тъй като в тази хипотеза предпоставките за възстановяване на имота се преценяват с оглед изискванията на ЗСПЗЗ. По настоящото дело е установено, че имот пл.№ 3899 по плана от 1939 г. попада в обхвата на терените, определени с Указ 128 на Ц. Б. ІІІ за отчуждаване за нуждите на Българо – немския институт за земеделски изследвания; че предвиденото отчуждаване и оценката на земята са били съобщени на наследодателя, за което свидетелства обстоятелството, че същият се е подписал в Списъка на имотите, които се отчуждават за нуждите на БНИЗИ; че впоследствие през 1955 г. този терен е предаден за стопанисване и управление /заедно с цялото имущество на прекратения Българо- немски институт на земеделски изследвания/ на Централния земеделско – изследователски институт в София; че при отчуждаването през 1956 г. на земи от ТКЗС за нуждите на Б.- за Атомна научно- експериментална база и Физически институт като една от границите на отчуждения имот е посочено опитното поле на Б.; че към момента на влизане в сила на ЗСПЗЗ научният комплекс на Б. е изграден и включва сгради, съоръжения и съпътстваща инфраструктура- вътрешни алеи, чрез които се осъществява достъпът да отделните сгради, както и зелени площи; че върху възстановената на праводателите на ищеца част от б. имот пл.№ 3899 има изградени две алеи и тревна площ. Тези обстоятелства са съобразени от въззивния съд при упражнения от него косвен съдебен контрол за законосъобразност на реституционното решение по заявеното от ответника Б. възражение за наличие на пречки за реституция и въз основа на тях е направен извод, че имотът не е подлежал на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ, тъй като макар да не е застроен със сгради, е зает от вътрешни алеи и зелени площи, представляващи част от реализираното върху целия имот комплексно мероприятие. В този смисъл какъвто и отговор да бъде даден на поставените въпроси относно правното значение на положения от собственика подпис в списъка на имотите, които се отчуждават по реда на ЗОНИДОП/ отм./ , който списък освен индивидуализация на имота, съдържа и определената за заплащане оценка, за правното действие на ПМС № 30 от 14.05.1943 г., с което на основание Закон за гражданската мобилизация, е спрян въвода във владение върху недвижими имоти, отчуждени по ЗОНИДОП/ отм./ за държавна и обществена полза, и по Закона за благоустройство на населените места, както и производствата пред съда по оценка на тези имоти, той не би повлиял на крайния изход на делото.
Извън изложеното следва да се посочи, че даденото от въззивния съд разрешение на поставените въпроси във връзка с реда за отчуждаване на недвижими имоти по ЗОНИДОП/ отм./ не е в противоречие с практиката на ВКС. В редица решения на ВКС, постановени по реда на чл. 290 ГПК и на ГПК- отм. / решение № 601 от 29.09.2010 г. по гр.д. № 504/09/, решение по гр.д. № 3037 на ВКС, ІV г.о., решение № 57 от 27.06.2018 г. по гр.д. № 591/2017 г. на ВКС, ІІ г.о./са изяснени фазите, през които преминава отчуждителното производство по този закон, хипотезите, при които отчуждаването се извършва със съдебно решение, както и възможността за фактическо отчуждаване, при което отчуждителният ефект настъпва от момента на завземането на имота от администрацията. След като по делото е установено, че наследодателят С. е бил уведомен за отчуждаването на имота и за размера на определеното обезщетение, но няма данни да е обжалвал самото отчуждаване или оценката, направеният извод, че той се е съгласил с отчуждаването, не е в противоречие с цитираните от касатора решения на ВКС.
За пълнота на изложението следва да се посочи, че в практиката на ВКС до 1944 г. последователно се приема, че в този случай отчуждителното действие настъпва от момента на влизане в сила на протокола на оценителната комисия/ напр. решение № 124/ІІІ г.о. от 27.02.1935 г. по гр.д. № 335/32 г./
Последният въпрос- има ли чл. 10, ал.2 ЗБАН действие по отношение на земи, подлежащи на реституция по реда на ЗСПЗЗ, които не попадат в хипотезите на чл. 24 ЗСПЗЗ, не е обуславящ изхода на спора. Разрешаването му би било от значение, ако върху имота няма проведено мероприятие, съставляващо пречка по смисъла на чл. 10б ЗСПЗЗ и § 1в от ДР на ППЗСПЗЗ за възстановяване на собствеността на бившите собственици.
По тези съображения въззивното решение не следва да се допуска до касационно обжалване.
В отговора на касационната жалба не е направено искане за присъждане на разноски в полза на Б., поради което такива не се присъждат.
Водим от гореизложеното съдът
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 1909 от 04.08.2017 г. по в.гр.д. № 5078/2016 г. на Софийския апелативен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ: