О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 215
София, 26.04.2018 г.
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение в закрито заседание , в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ : ДИЯНА ЦЕНЕВА
ВАНЯ АТАНАСОВА
разгледа докладваното от съдията Д. Ценева гр.д. № 3527/2017 г. по описа на ВКС, І г.о. и за да се произнесе, взе предвид :
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба, подадена от Г. Х. К. чрез неговия пълномощник адв. Я. Я., против решение № 90 от 11.05.2017 г. по в.гр.д. № 170/2017 г. на Окръжен съд – Ловеч. В жалбата са изложени доводи за неправилност на решението поради съществени нарушения на съдопроизводствените правила и нарушения на материалния закон. Жалбоподателят счита за неправилни изводите на въззивния съд относно липсата на съсобственост върху заявените за делба сгради №№ 2, 3, 4, 5 и 6, като поддържа, че по приращение те са съсобствени на съсобствениците на дворното място.
Иска се въззивното решение да бъде допуснато до касационно обжалване на основание чл. 280, ал.1, т.3 ГПК, тъй като с него въззивният съд се е произнесъл по въпрос от значение за правилното решаване на делото.
Ответниците по касация И. П. Ц. и А. И. С. не са взели становище по касационната жалба.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, за да се произнесе, взе предвид следното:
С обжалваното въззивно решение е потвърдено решение № 5 от 11.01.2016 г. по гр.д. № 236/2015 г. на Районен съд – Ловеч, с което е отхвърлен предявеният от Г. Х. К. против А. И. С. и И. П. Ц. иск за делба на следните недвижими имоти: поземлен имот с идентификатор 44327.502.2235 по кадастралната карта и кадастралните регистри на [населено място], одобрени през 2008 г., с площ 316 кв.м, с номер по предходен план 2235, ведно с построените в имота масивна двуетажна жилищна сграда с идентификатор 22327.502.2235.2, обозначена като сграда № 2, както и на сграда № 3-представляваща сграда, изградена между жилищната сграда и лятната кухня, сграда № 4 – навес, затворен отпред с дъсчена стена, сграда № 5- външна тоалетна, и сграда № 6- паянтов навес за отоплителни материали, всички обозначени на комбинираната скица към заключението на в.л. арх. К., представляващо неразделна част от решението.
По делото е установено, че с нотариален акт № 119 от 21.12.1968 г. Надежда Й. К., Ц. Й. А., Т. Й. Й. и П. Й. Г. продали на П. Г. С. недвижим имот, представляващ 1/2 ид. част от дворно място в [населено място], цялото с площ 300 кв.м, съставляващо парцел ХІV-517, ведно с постройките в него и жилищната сграда без югозападния дюкян в нея. Своето право на собственост продавачите удостоверили с нотариален акт № 915 от 1919 г.
С нотариален акт № 124 , т.І., дело № 326/07.11.2003 г. , А. П. А., лично и като пълномощник на Н. Н. К., С. Н. М., Л. Н. К., Й. Г. Г., Е. Г. Г., М. Й. Й. , Н. А. П. и Г. А. Д. продал на Г. Х. К. 1/2 ид. част от УПИ ХІІІ-2235, целият с площ 315 кв.м, заедно с целия дюкан, находящ се на първи етаж в двуетажната масивна жилищна сграда, както и всички подобрения и трайни насаждения.
Ответниците по иска за делба А. И. С. и И. П. Ц. са наследници на П. Г. С., починал през 1986 г.
Твърдението на ищеца К. е било, че като съсобственик на 1/2 ид. част от дворното място е придобил по приращение и 1/2 ид. част от построените в него сгради, обозначени на скицата на вещото лице с №№ 2, 3, 4, 5 и 6.
Назначената по делото съдебно- техническа експертиза е установила, че в нотариален акт № 119/1968 г. имотът е описан съгласно регулационен план на [населено място] от 1964 г. По този план в имота са нанесени двуетажна паянтова жилищна сграда, едноетажна полумасивна жилищна сграда, и два навеса от двете страни на едноетажната жилищна сграда, като всички сгради са разположени на северозападната регулационна граница на имота.
В плана, одобрен през 1998 г., е отразено същото застрояване в имота, с изключение на един навес, който не е нанесен.
В одобрената през 2008 г. кадастрална карта са нанесени:
– сграда № 1- масивна двуетажна еднофамилна, в първия етаж на която са разположени двата дюкяна, единият от които собственост на ищеца;
– сграда № 2- масивна едноетажна сграда, която се състои от две стаи и санитарен възел, и представлява лятна кухня. Сградата е ремонтирана, без да е променена в хоризонтално и вертикално отношение;
– сграда № 3- изградена между жилищната сграда и лятната кухня, без собствени ограждащи стени. Три от стените и представляват стените на съществуващите сгради и плътна ограда, а четвъртата стена е оформена с плъзгащи витрини от РВС дограма. Когато витрините са отворени, постройката представлява навес, който се ползва за приготвяне на храна и хранене;
– сграда № 4- нанесена в регулационните планове от 1964 г. и 1998 г. като навес. В момента представлява стопанска постройка с дъсчена врата, която не е нанесена в кадастралната карта;
– сграда № 5-външна тоалетна, която не е нанесена в кадастралните планове от 1964 г. и 1998 г., както и в кадастралната карта;
-постройка № 6- паянтов навес, разположен между външната тоалетна и североизточната граница на имота. Служи за складиране на отоплителни материали.
За изясняване на обстоятелството кога са били изградени сградите и постройките в имота, са разпитани и свидетели, които безпротиворечиво са установили, че всички постройки са съществували много години преди ищецът за закупи част от имота, и са били ремонтирани от ответницата Ц. и нейния съпруг.
При така събраните по делото доказателства въззивният съд е приел, че искът за делба на сгради и постройки от № 2 до № 6 включително е неоснователен, тъй като същите не са съсобствени между страните. Приел е, че те са били продадени през 1968 г. на наследодателя на ответниците П. С., поради което през 2003 г. не са били собственост на продавачите и касаторът не е могъл да придобие собствеността върху тях на основание сключения договор за покупко- продажба. По отношение на поземления имот е приел, че искът за делба следва да бъде отхвърлен поради това, че същият е със статут на обща част по смисъла на чл. 38, ал.1 ЗС и по аргумент от ал.3 на същата разпоредба, делбата е недопустима.
В изложението по чл. 284, ал.3, т.1 ГПК касаторът не е формулирал конкретен правен въпрос, разрешен от въззивния съд и обусловил крайния резултат по делото, спрямо който да се преценява наличието на посоченото основание по чл. 280, ал.1, т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване. В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване са преповторени доводите за неправилност на въззивното решение поради необоснованост на изводите на въззивния съд относно това, че сградите в имота не са новопостроени и били предмет на договора за продажба, от който черпят права ответниците. Тези доводи не могат да обосноват достъп до касационно обжалване, тъй като неправилността на решението не е сред визираните в чл. 280, ал.1 ГПК основания за това. Те не могат и да бъдат обсъждани в настоящата фаза на касационното производство, чийто предмет е ограничен до проверка за наличието на основанията за допускане на касационно обжалване.
Непосочването на правния въпрос, който е от значение за изхода по конкретното дело, е основание за недопускане на касационно обжалване – т. 1 от ТР № 1/ 2010 г. по тълк.д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС.
Водим от гореизложеното съдът
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 90 от 11.05.2017 г. по в.гр.д. № 170/2017 г. на Окръжен съд – Ловеч.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ: