О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 257
С., 17.05.2018 г.
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение в закрито заседание , в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ : ДИЯНА ЦЕНЕВА
ВАНЯ АТАНАСОВА
разгледа докладваното от съдията Д. Ценева гр.д. № 3732/2017 г. по описа на ВКС, І г.о. и за да се произнесе, взе предвид :
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба, подадена от М. В. М. и А. Р. М. чрез техния пълномощник адв. Ц. Б., против въззивно решение № 60 от 05.07.2017 г. по гр.д. № 150/2017 г. на Видинския окръжен съд. В жалбата са наведени доводи за недопустимост на въззивното решение, тъй като съдът е отказал да спре производството по делото при наличието на данни за образувано гражданско дело по иск на касаторите против В. М. П. с правно основание чл. 5 ЗЛС, решението по което според тях е обуславящо по отношение на иска за делба. На следващо място поддържат, че въззивното решение е неправилно поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, изразили се в необсъждане на всички относими към спора доказателства и доводи на страните, и немотивираност на съдебния акт.
Иска се въззивното решение да бъде допуснато до касационно обжалване на основание чл. 280, ал.1, т.1 и 3 ГПК по следните въпроси: 1/Относно правомощията на въззивната инстанция за мотивираност на съдебния акт, които следва да бъдат съблюдавани от въззивния съд; за необходимостта от самостоятелна преценка на доводите на страните и събраните по делото доказателства, включително и в случаите на препращане към мотивите на първоинстанционния съд. 2/ Относно приложното поле на чл. 34 ЗС за делба на недвижимия имот и правата на съделителите, чл. 33, ал.2 ЗС относно неизвършването на плащане в едномесечния срок от влизане в сила на решението за възлагане, чл. 108 ЗС относно дяловете на собственост на процесния имот. 3/ Задължен ли е въззивният съд да спре висящо пред него производство при наличието на преюдициален спор и/ или поради разкриване на престъпни обстоятелства. 4/ Следва ли съдът да спре производството, което е във фазата по допускане на делбата, при наличието на преюдициален спор или поради разкриване на престъпни обстоятелства, касаещи решението в първата фаза на делбата. 5/ Подлежи ли на спиране производството във фаза по допускане на делбата поради образувана прокурорска преписка с данни за извършено престъпление по чл. 209 и сл. НК относно недвижимия имот, предмет на делбата.
В отговор на касационната жалба ответниците по касация А. М. К. и Н. Л. К. изразяват становище, че жалбата е неоснователна, както и че не са налице предпоставките на чл. 280 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, за да се произнесе, взе предвид следното:
С обжалваното въззивно решение е потвърдено решение № 32 от 16.02.2017 г. по гр.д. № 1946/2016 г. на Районен съд- Видин, с което е допусната съдебна делба между А. М. К., Н. Л. К. и М. В. М. по отношение на следния недвижим имот: 1/2 ид. част от поземлен имот с идентификатор 10971.506.230 по кадастралната карта на [населено място], целият с площ 406 кв.м, както и на целия първи етаж от построената в този имот масивна двуетажна жилищна сграда, който първи етаж е с площ 110 кв.м и има идентификатор 10971.506.230.1.1, както и на 1/2 ид. част от общите части на сградата, от подпокривното пространство и от сутерена, при права за съделителите както следва: 3/8 ид. части за А. М. К., 3/8 ид. части за Н. Л. К. и 2/8 ид. части за М. В. М., като съдът е отхвърлил иска за делба по отношение на ответницата А. Р. М..
Установено е по делото, че недвижимият имот е бил собственост на В. М. П. и съпругата му П. П.. След нейната смърт имотът е станал съсобствен между преживелия съпруг В. М. и неговия син М. М.. С влязло в сила решение по гр.д. № 374/1999 г. по описа на Районен съд- Видин е извършена съдебна делба между тях, като на основание чл. 288, ал. 2 ГПК/ отм./ имотът е възложен на съпруга В. М. и същият е осъден в шестмесечен срок да заплати на съделителя М. М. определената от съда сума за уравнение на дела му. Поради неплащане на паричното уравнение в законовия срок, възлагателното решение е обезсилено по право.
С нотариален акт № 195 от 08.10.2004 г.В. М. П. продал имота на А. М. К..
С влязло в сила решение по гр.д. № 651/2007 г. на Видинския окръжен съд е уважен иск с правно основание чл. 33, ал.2 ЗС, като е постановено М. В. М. да встъпи в правата на купувача А. К. чрез изкупуване на 3/4 ид. части от имота, като заплати на купувача сумата 6 750 лв.
С влязло в сила решение по гр.д. № 1807/2009 г. на Видинския районен съд е признато за установено по отношение на касаторите М. В. М. и А. Л. М., че А. М. К. и Н. Л. К. са собственици на ѕ ид. части от имота, и касаторите са осъдени да им предадат владението върху тази идеална част. Прието е, че в едномесечния срок от влизане в сила на решението по чл. 33, ал.2 ЗС съсобственикът М. М. не е изплатил на купувача дължимата за изкупуване сума, поради което решението е обезсилено по право. За останалата 1/4 ид. част от прехвърления имот предявеният от А. и Н. К. иск за ревандикация е отхвърлен.
При тези данни въззивният съд е приел, че процесният имот е съсобствен между съпрузите А. и Н. К., и М. М., и следва да се допусне до делба при правата, установени с влязлото в сила в сила решение по чл. 108 ЗС.
Пред въззивната инстанция М. М. е направил искане за спиране на производството по делото за делба, като е представил доказателства, че пред Видинския окръжен съд е висящо гр.д. № 29/2017 г., образувано по молба на М. М. и А. М. за поставяне под запрещение на продавача по договора от 2004 г. В. М. П.. Въззивният съд е оставил това искане без уважение, като е приел, че между гр.д. № 29/2017 г. и делото за делба не е налице връзка на преюдициалност.
Отказът на въззивния съд да спре на основание чл. 229, ал.1,т.4 ГПК производството по делото за делба до приключването на гр.д. № 29/2017 г. по описа на Видинския окръжен съд, не сочи на вероятна недопустимост на обжалваното решение. Съгласно разясненията, дадени в т.6 от ППВС № 5/79 от 13.02.1980 г., решението за поставяне под запрещение лишава ответника от дееспособност от деня, когато е влязло в сила. Договор, сключен от лице, което не е могло да разбира и да ръководи действията си, но преди да бъде поставено под запрещение, не е нищожен, а унищожаем- чл. 31 ЗЗД. За разлика от нищожността, при унищожаемостта договорът поражда правно действие и обвързва страните, докато не бъде унищожен по съдебен ред. Следователно, дори производството по гр.д. № 29/2017 г. да приключи с постановяване на решение за поставяне под запрещение на продавача В. М., това обстоятелство само по себе си няма да доведе до отпадане на правата, които ответниците по касация са придобили от него преди поставянето му под запрещение, т.е. няма да се отрази върху наличието на съсобственост върху делбения имот, кръга на съсобствениците и правата им в съсобствеността. Поради това решението по иска за поставяне под запрещение не е обуславящо изхода на делото за делба и като е отказал спиране на делбеното дело на основание чл. 229, ал.1, т.4 ГПК, въззивният съд не е процедирал в противоречие с трайно установената практика на ВКС. Решенията на ВКС, на които се позовават касаторите – № 666 от 16.06.2014 г. по гр.д. № 5605/2013 г. на І г.о. и № 485 от 05.07.2010 г. по гр.д. № 1253/2009 г. на І г.о., се отнасят до връзката между делбеното дело и висящи дела с предмет, различен от този на иска за поставяне под запрещение, поради което не могат да обосноват основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал.1, т.1 ГПК.
Не са налице предпоставките на чл. 280, ал.1 и 3 ГПК за допускане на касационно обжалване по повдигнатите в изложението по чл. 284, ал.3, т.1 ГПК въпроси, касаещи задължението на съда да обсъди всички доказателства и доводи на страните, които са от значение за спорното право, както и да мотивира съдебния акт. Тези въпроси не са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото, доколкото по тях е налице трайно установена съдебна практика, с която в случая въззивният съд се е съобразил. При постановяване на своето решение съдът е взел предвид, че спорът за собственост между страните е разрешен със сила на пресъдено нещо в производството по гр.д. № 1807/2009 г. по описа на Видинския районен съд, по което касаторите са били ответници, като по отношение на тях е признато правото на собственост на А. и Н. К. върху ѕ ид. части от делбения имот, придобито на основание сключен договор с В. М.. На основание чл. 297 и чл. 298 ГПК влязлото в сила решение е задължително за страните по него и за съда, и това изключва възможността за пререшаване в делбеното производство на въпроса за собствеността и правата на страните в съсобствения имот. С влизане в сила на това решение възражението на касаторите, че на основание чл. 33, ал.2 ЗС са придобили правата на купувачите по сделката, тъй като са заплатили в срок дължимата поради изкупуването сума, е преклудирано от силата на пресъдено нещо и те не могат да се позовават на същия факт в нов процес.
По тези съображения въззивното решение не следва да се допуска до касационно обжалване.
С отговора на касационната жалба, подаден от ответниците, няма заявено искане за присъждане на разноски, поради което такива не се присъждат.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 60 от 05.07.2017 г. по гр.д. № 150/2017 г. на Видинския окръжен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ: