О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 299
София, 06.06.2018 г.
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение в закрито заседание , в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ : ДИЯНА ЦЕНЕВА
ВАНЯ АТАНАСОВА
разгледа докладваното от съдията Д. Ценева гр.д. № 3581/2017 г. по описа на ВКС, І г.о. и за да се произнесе, взе предвид :
Производството е по чл. 288 ГПК.
С решение № 150 от 06.06.2017 г. по в.гр.д. № 108/2017 г. на Окръжен съд- Добрич, е отменено решение № 72 от 20.01.2017 г. по гр.д. № 3978/2015 г. на Районен съд – Добрич в частта, с която е допусната съдебна делба между Р. Е. и Т. Е. по отношение на дворно място с площ 850 кв.м, включено в парцел ХХ – 144 в кв.12 по регулационния план на [населено място], общ. Балчик, съставляващо имот с идентификатор 23769.501.179 с площ 1 232 кв.м по кадастралната карта на [населено място], и в тази част е постановено друго, с което искът за делба на този имот е отхвърлен. Първоинстанционното решение е потвърдено в частта, с която е допуснато да се извърши съдебна делба между Р. Е. и Н. И. Е. на недвижим имот, представляващ къща от две стаи и кухня със застроена площ 75 кв.м, и изба с площ 9 кв.м, ведно с отстъпеното право на строеж върху държавно дворно място с пл.№ 589, включен в парцел І с пл.№ 588 и 589 в кв.2 по плана на [населено място], при квоти по 1/2 ид. част за Р. Е. и за Н. Е., както и в частта, с която е допуснато да се извърши съдебна делба между Р. Е. и Т. Е. по отношение на апартамент № 16, находящ се в [населено място], обл. Добрич,[жк], [жилищен адрес] с идентификатор 02508.77.45.1.40 по кадастралната карта на [населено място], с площ на жилището 67.12 кв.м, заедно с принадлежащите му идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж, и по отношение на къщата от три стаи, със застроена площ 90 кв.м, съставляваща имот с идентификатор 23769.501.179.1 по кадастралната карта на [населено място], при равни права- по 1/2 ид. част за всеки от двамата съделители.
Въззивното решение в частта, с която е допусната съдебна делба, е обжалвано с касационна жалба от Н. Е. и Т. Е. чрез техния пълномощник адв. Й. К.. Изложени са доводи за неправилност на същото поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и на материалния закон. Жалбоподателите поддържат, че въззивният съд неправилно е определил приложимият, съгласно чл. 79 КМЧП закон, поради което е направил необоснован и незаконосъобразен извод относно придобиването на делбените имоти в режим на съпружеска имуществена общност от бившите съпрузи Н. Е. и Р. Е., а оттук- и за наличие на съсобственост между тях.
Ответникът Р. Е. не е взел становище.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, за да се произнесе, взе предвид следното:
Съделителите по делото Н. Е. и Р. Е. са бивши съпрузи. Сключеният между тях гражданско брак на 18.11.1993 г. във Федерална република Германия е прекратен с развод с решение /присъда/ от 21.10.2009 г. на Районен съд Мюнхен. Н. Е. е български гражданин, а Р. Е.- немски гражданин. След сключване на брака и към настоящия момент двамата имат обичайно пребиваване на територията на Република Германия.
Съделителката Т. Е. е дъщеря на Н. Е. и е осиновена от Р. Е. като общо дете на съпрузите през 2000 г.
Недвижимите имоти, предмет на иска за делба, са придобити през 2003 г. и 2004 г. чрез три договора за покупко- продажба, сключени само от съпругата Н. Е..
Установено е по делото, че през 2014 г. след прекратяване на брака, Н. Е. дарила на дъщеря си Т. Е. апартамента в [населено място] и недвижимия имот- дворно място и сграда, находящи се в [населено място].
За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел, че при разрешаване на въпроса дали ищецът- чужд гражданин, който не е страна по договорите за покупко- продажба, е придобил вещно право на собственост върху делбените имоти, на основание чл. 65, ал.1 КМЧП следва да намери приложение българското право като право на държавата, където се намират недвижимите имоти. С оглед момента на придобиване на имотите – 2003 г. и 2004 г., е приел, че имуществените отношения между съпрузите, единият от които е български гражданин са подчинени на разпоредбите на Семейния кодекс от 1985 г./ отм./, съгласно нормата на чл. 133 от същия. Оттук е направил извод, че ищецът Р. Е. е придобил право на собственост върху делбените имоти/ без дворното място в [населено място]/, независимо, че не е бил страна по договорите за покупко- продажба, тъй като съгласно чл. 19, ал.1 СК/ отм./ вещите и правата върху вещи, придобити от съпрузите през време на брака в резултат на съвместен принос, принадлежат на двамата съпрузи, независимо от това на чие име са придобити. След прекратяване на брака бездяловата имуществена общност се е трансформирала в обикновена съсобственост между двамата съпрузи при равни права- по 1/2 ид. част.
При разглеждане на делото в двете инстанции касаторите са поддържали , че в случая разпоредбите на Семейния кодекс относно имуществените отношения между съпрузите са неприложими, защото те са избрали тези отношения да се уреждат по немското право. С оглед на това считат, че въззивното решение следва да се допусне до касационно обжалване по въпроса дали изявление пред съд и нотариус в друга европейска държава, направено от съпрузи, единият от които е български гражданин, свързан с имуществените им отношения, обвързва българския съд относно приложимото право към тези отношения. Твърди се, че този въпрос е разрешен в противоречие с практиката на ВКС, обективирана в решение № 453 от 09.12.2011 г. по гр.д. № 1411/2010 г. на І г.о., решение № 426 от 21.11.2011 г. по гр.д. № 74/2011 г. на ВКС, І г.о. и решение 1106 от 03.12.2008 г. по гр.д. № 4201/2007 г. на ВКС, І г.о.
Настоящият състав намира, че не са налице предпоставките на чл. 280, ал.1,т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване по така поставеният въпрос. Въззивният съд не се е произнасял по него и в този смисъл въпросът не може да се счете като обуславящ изхода на спора. Съдът е приел, че спорът между бившите съпрузи относно собствеността върху придобитите през време на брака недвижими имоти има вещноправен характер, поради което меродавният критерий за определяне на приложимото материално право, съгласно чл. 65 КМЧП, е местонахождението на недвижимия имот. Когато въпросът за приложимото право към частноправни отношения с международен елемент е повдигнат пред въззивния съд и същият е изложил съображения за това правото на коя държава определя като приложимо, преценката му подлежи на проверка от касационната инстанция при наличието на някой от специалните предпоставки на чл. 280, ал.1, т.1-3 ГПК. В случая правен въпрос относно критериите за определяне на приложимото право към имуществените отношения между съпрузи с различно гражданство не е поставен от касаторите, нито е обосновано наличието на някое от предвидените в чл. 280, ал.1, т.1-3 ГПК основания за допускане на касационно обжалване по него. Касационната инстанция не може да формулира правните въпроси, като ги извлича от съдържанието на касационната жалба или на обжалваното въззивно решение.
Не са налице предпоставките на чл. 280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на касационнно обжалване и по поставения от жалбоподателите процесуалноправен въпрос относно задължението на съда да определи правилно предмета на спора и обстоятелствата, които подлежат на изясняване, като обсъди всички доказателства и доводите на страните; да прецени всички правнорелевантни факти, от които произтича спорното право; да обсъди в мотивите на решението доказателствата, въз основа на които намира едни от тях за установени, а други- за неосъществили се. Значението на поставения въпрос за изхода на делото се обосновава с необсъждане от страна на въззивния съд на представеното като писмено доказателство по делото Заявление за произнасяне от съда за осиновяване на дете от 23.02.2000 г. с № от Регистъра S 714/2000 г. на нотариуси М. и Щ., съдържащи изявлението на съпрузите Р. Е. и Н. Е., че относно брака си считат за приложим немския имуществен закон. Това изявление, доколкото би могло да се възприеме като споразумение по чл. 80 КМЧП за избор на приложимо право към личните и имуществени отношения между съпрузите, би било от значение в случай, че съдът е възприел като критерий за определяне на приложимото право към тези отношения правото на държавата, в която е общото обичайно местоприбиваване на съпрузите, а когато такова не е налице- правото на държавата, с която и двамата съпрузи са общо в най- тясна връзка/ чл. 79, ал.2 КМЧП/. По настоящото дело обаче съдът е приел, че придобиването на право на собственост върху недвижими имоти от съпрузи с различно гражданство е подчинено на правото на държавата, където се намира имотът- чл. 65 КМЧП. Доколкото тази норма не допуска възможност за избор на приложимо право, то преценката за неотносимост на това доказателство към спора за собственост се явява резултат от решаващата дейност на съда по приложение на материалния закон. Поради това, като предпоставен от правилността на извода на въззивния съд относно определяне на приложимото право, повдигнатият от касаторите въпрос има отношение законосъобразността на въззивното решение, но не би могъл да обоснове допускане на касационно обжалване, тъй като правилността на решението не подлежи на проверка в тази фаза на касационното производство.
По тези съображения въззивното решение не следва да се допуска до касационно обжалване.
По делото няма заявено искане за разноски, поради което такива не се присъждат.
Водим от гореизложеното съдът
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 150 от 06.06.2017 г. по в.гр.д. № 108/2017 г. на Окръжен съд- Добрич.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ: