О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 487
София, 20.10.2016 г.
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение в закрито заседание , в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ : ДИЯНА ЦЕНЕВА
ГЕНОВЕВА НИКОЛАЕВА
разгледа докладваното от съдията Д. Ценева гр.д. № 2624/2016 г. по описа на ВКС, І г.о. и за да се произнесе, взе предвид :
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба, подадена от М. А. И. и И. А. И. чрез техния процесуален представител адв. Св. Б., против решение № 372 от 30.10.2015 г. по гр.д. № 676/2014 г. на Софийски окръжен съд. В жалбата са изложени доводи за неправилност на обжалваното въззивно решение поради нарушение на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Жалбоподателите поддържат, че въззивният съд неправилно е тълкувал и приложил разпоредбата на чл. 91а ЗН, в резултат на което неправилно е допуснал съдебна делба на трите земеделски имота – ниви в м.” Дживирица” в землището на [населено място] между наследниците на общия наследодател И. С. С., поч. през 1954 г.
В изложението по чл. 284, ал.3, т.1 ГПК на основанията за допускане на касационно обжалване се сочи, са налице предпоставките на чл. 280, ал.1, т.1 и 3 ГПК за допускане на касационна проверка на въззивното решение по следния въпрос: От кой момент се счита, че е налице новооткрито наследство за имоти, по отношение на които не е отнета собствеността, а са били включени в ТКЗС и подлежат на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ – от момента на влизане в сила на ЗСПЗЗ или на административния акт за възстановяване на собствеността. Твърдението е, че този въпрос е разрешен в противоречие с ТР № 1/1998 г. на ОСГК на ВКС.
В писмен отговор на касационната жалба ответниците П. Д. С. и Д. Д. С. изразяват становище, че не са налице сочените от касаторите основания за допускане на касационно обжалване.
Останалите ответници не са взели становище.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, за да се произнесе, взе предвид следното:
С обжалваното въззивно решение е потвърдено решение № 7 от 15.01.2014 г. по гр.д. № 712/2012 г. на Районен съд- [населено място], с което е допуснато да се извърши съдебна делба на следните недвижими имоти в землището на [населено място], м.” Дживирица”: нива с площ 3.00 дка, съставляваща имот № 890, парцел ІІ от кадастрален план, изработен през 1985 г.; нива с площ 3.00 дка, имот № 891, парцел ІІ по кадастрален план от 1985 г. и нива с площ 1.300 дка, съставляваща имот № 889, парцел ІІ по кадастрален план от 1985 г., между съделителите П. Д. С., Д. Д. Я., Л. Ц. Ю., К. Ц. И., М. К. И., Ц. С. М., М. С. А., Й. С. Д., Г. Б. Ш., Ц. И. Г., М. П. Н., Б. П. Ю., Ц. С. Н., В. Н. П., Р. Н. С., Й. П. Т., Т. П. Т., Д. Т. Ц., С. Т. М., В. Ц. Х., Д. Ц. З., Ц. Ц. И., С. Н. С., Х. Н. С., И. А. И. и М. А. И. при посочени в диспозитива на решението квоти за всеки от съделителите.
По делото е установено и не е било спорно между страните, че тези имоти са били възстановени в стари реални граници на наследниците на И. С. С., поч. през 1954 г., с решение № 1009 от 06.08.2008 г. на О.- [населено място]. В периода 2003-2007 г. откази от наследството на И. С. С. и съпругата му П. И. С. са направили част от техни наследници, с изключение на касаторите М. А. И. и И. А. И.. Въззивният съд е приел, че тези откази не са произвели правно действие за процесните имоти по аргумент от чл. 91а ЗН, тъй като са направени преди правото на собственост върху тях да е било възстановено по предвидения в ЗСПЗЗ административен ред с влязло в сила решение на ОСЗГ. Тези имоти се смятат за новооткрито наследство и подлежат на делба между всички съделители като наследници по закон на общия наследодател И. С. С. при квоти, определени по правилата на чл. 5-10 ЗН.
Повдигнатият от касаторите правен въпрос, касаещ приложението на чл. 91а ЗН, е обуславящ изхода на делото, но не е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото по смисъла на чл. 280, ал.1, т.3 ГПК и с оглед разясненията във връзка с наличието на това специално основание за допускане на касационно обжалване, дадени в т.4 от ТР № 1/19.02.2010 г. по тълк.д. № 1/ 2009 г. на ОСГТК на ВКС. Този въпрос е намерил отговор във формираната по реда на чл. 290 ГПК практика на ВКС, която приема, че за приложението на чл. 91а ЗН е необходима кумулативната даденост на две предпоставки:1/ отказът от наследство да е направен след като недвижимите имоти са били одържавени или внесени в ТКЗС или други образувани въз основа на тях селскостопански организации, и 2/ да предхожда възстановяването на собствеността върху отчуждените или обобществени имоти. В съдебната практика безпротиворечиво се приема, че собствеността върху земеделски земи, независимо дали са били включени в ТКЗС, не се възстановява по силата на закона – ЗСПЗЗ, а след провеждане на специална административна процедура, която приключва с постановяване на решение по чл. 14, ал.1 и 2 ЗСПЗЗ или с издаване на заповед по § 4к, ал.7 ПЗР на ЗСПЗЗ, както и че тези актове имат конститутивно действие, тъй като с тях се извършва индивидуализацията на обектите на собственост чрез посочване на тяхното местоположение, граници и площ. Поради това когато „новооткритото наследство“ съставлява възстановено право на собственост върху земеделски земи, възможността същото да бъде прието с конклудентни действия или да се извърши валиден отказ, възниква от момента на реалното възстановяване на имотите с влязло в сила решение на органа по поземлена собственост. В този смисъл решение № 292 от 21.11.2011 г. по гр.д. № 329/2011 г. на ВКС, ІІ г.о., решение № 46 от 25.03.2013 г. по гр.д. № 765/2012 г. на ВКС, І г.о., решение № 525 от 17.09.2001 г. по гр.д. № 806/2000 г. на ВКС, І г.о. и др. При постановяване на обжалваното решение въззивният съд се е съобразил с тази практика, като е взел предвид, че направените от част от наследниците откази от наследството на И. С. и съпругата му П. С. предхождат по време постановяването на решение № 1009 от 06.08.2008 г. на О.- [населено място]. Изводът му, че поради това отказите не са произвели действие по отношение възстановените с това решение земеделски земи, е направен при точно приложение на нормата на чл. 91а ЗН.
Неоснователни са доводите на касаторите за разрешаване на повдигнатия правен въпрос в противоречие с т.5 от ТР № 1/ 1998 г. от тълк.д. № 1/1998 г. на ОСГК на ВКС. В нея се дава положителен отговор на въпроса дали се считат за новооткрито наследство движимите и недвижими имущества, които са включени или ще бъдат включени в обхвата на реституцията с изменението на вече приети реституционни закони или с приемането на нови такива, и е направен извод, че по отношение на тези имущества, собствеността върху които се възстановява след като наследството вече е било открито, намират приложение специалните правила за наследяване, тъй като за тези имущества правото на наследяване се поражда в по- късен момент – този, посочен в съответния закон. Реституционният закон регламентира кога, при какви предпоставки и по какъв ред се възстановява собствеността върху тях и неговите разпоредби са определящи по отношение приложението на специалните норми на чл. 9а, 90а и 91а ЗН.
По тези съображения настоящият състав намира, че не са налице предпоставките на чл. 280, ал.1, т.1 и 3 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.
Водим от гореизложеното съдът
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 372 от 30.10.2015 г. по гр.д. № 676/2014 г. на Софийски окръжен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ: