О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 63
София, 13.02.2012 г.
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение в закрито заседание на 10 февруари 2012 година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ : ДИЯНА ЦЕНЕВА
ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
разгледа докладваното от съдията Д. Ценева ч.гр.д. № 22/2012 година по описа на ВКС, І г.о. и за да се произнесе, взе предвид :
Производството е по чл. 274, ал.2 ГПК.
Образувано е по частна жалба, подадена от Ц. И. Р. и Е. Р. Д. чрез пълномощника им адв. А. К.- М., против определение № 386 от 25.11.2011 г. по гр.д. № 1109/2011 г. на ВКС, І г.о. С него е оставена без разглеждане като недопустима касационната жалба от Ц. И. Р. и Е. Р. Д. срещу решение № 322 от 20.07.2011 г. по гр.д. № 712/2010 г. на Благоевградския окръжен съд. В частната жалба са изложени доводи за неправилност на обжалваното определение, като се твърди, че същото е постановено в нарушение на процесуалния закон и не кореспондира с практиката на ВКС относно приложимостта на критерия по чл. 280, ал.2 ГПК за касационно обжалване на въззивните решение, постановени по искове за защита на вещни права върху недвижим имот.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, за да се произнесе по частната жалба, взе предвид следното:
За да постанови обжалваното определение, съставът на ВКС е приел, че въззивното решение е постановено по иск за собственост на недвижим имот с правно основание чл. 108 ЗС с цена на иска 8.90 лв., поради което, съгласно чл. 280, ал.2 ГПК, не подлежи на касационно обжалване.
Обжалваното определение е правилно. С разпоредбата на чл. 280, ал.2 ГПК след изменението от ДВ бр. 100/2010 г. са изключени от приложното поле на касационното обжалване въззивните решения по граждански дела с цена на иска до 5 000 лв. Законодателят не е предвидил изключения от ограничението по чл. 280, ал.2 ГПК по предметен критерий, поради което то е приложимо и към въззивните решения, постановени по искове за собственост или други вещни права върху недвижими имоти. Новата редакция на чл. 280, ал.2 ГПК еднозначно определя цената на иска като критерий за обжалваемост на въззивните решения. Съгласно чл. 69, ал.1, т.2 ГПК, размерът на цената на исковете за собственост и други вещни права върху недвижими имоти е равен на тяхната данъчна оценка, а ако няма такава – на пазарната цена на вещното право. Цената на иска се посочва от ищеца, а въпросът за нея може да бъде повдигнат от ответника или служебно от съда най- късно в първото заседание за разглеждане на делото. След този момент посочената от ищеца или определената от съда цена на иска става окончателна и не може да бъде променяна, освен в случай на изменение на размера на иска по реда на чл. 214 ГПК. Настъпилите в течение на процеса промени в данъчната или в пазарната оценка на спорното право, не влияят върху цената на иска. Поради това обстоятелството, че след завеждане на делото е изминал период, през който както данъчната, така и пазарната оценка на имота са били значително завишени, не може да обоснове извод за допустимост на касационното обжалване.
В случая искът за собственост е предявен на 22.05.2008 г. при действието на ГПК от 2007 г. и има за предмет ревандикация на недвижим имот- нива с площ 0.567 дка в м.” Мише Б.” в землището на [населено място]. При постановяване на обжалваното определение тричленният състав на ВКС е изхождал от размера на цената на иска, определена съобразно правилата на ГПК- чл. 69, ал.1, т.2 ГПК, която, видно от представеното пред първата инстанция удостоверение за данъчна оценка /л. 6/ е в размер на 8.90 лв. Това е цената на иска, възприета от съда, върху която е внесена и дължимата за производството държавна такса. Относно определянето на цената на иска процесуалният закон – чл. 70 ГПК, е предвидил специални правила, които в достатъчна степен гарантират защита на интересите на страните. От страна на жалбоподателите, ответниците по иска за ревандикация, до приключване на първото по делото заседание пред първоинстанционния съд, не е повдиган спор за цената на иска. Липсва правна възможност този спор да бъде повдиган за пръв път едва в настоящото производство, поради което представените с частната жалба писмени доказателства – удостоверение за данъчна оценка, издадено на 14.12.2011 г. и квитанции за платен местен данък, не могат да бъде обсъждани.
По изложените съображения обжалваното определение следва да бъде оставено в сила.
Водим от гореизложеното съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ В СИЛА определение № 386 от 25.11.2011 г. по гр.д. № 1109/2011 г. на ВКС, І г.о.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ: