О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 135
София, 16.02.2012 г.
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение в закрито заседание на 14 февруари 2012 година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ : ДИЯНА ЦЕНЕВА
ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
разгледа докладваното от съдията Д. Ценева гр.д. № 588/2011 година по описа на ВКС, І г.о. и за да се произнесе, взе предвид :
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба, подадена от С. Ш. С. и В. Ш. С., представлявани от адв. Н. Т., против решение № 228 от 08.03.2011 г. по гр.д. № 1463/2010 г. на Варненския окръжен съд. В жалбата са изложени доводи за неправилност на решението поради съществени нарушения на съдопроизводствените правила и на материалния закон.
В изложението по чл. 284, ал.3, т.1 ГПК на основанията за допускане на касационно обжалване касаторите сочат, че въззивният съд се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС по въпроса относно разпределянето на доказателствената тежест при оспорване на индивидуални административни актове от страна на лица, които не са участвували в производството по тяхното издаване, в хипотезата на конкуренция на права между собственици по реституция по ЗСПЗЗ и заварените в имотите им ползватели и по въпроса относно приложимите норми, по които застрояването в предоставения за ползуване имот следва да се преценява като “сграда” по смисъла на § 4а, ал.1 ПЗР на ЗСПЗЗ. Позовават се на ТР № 1/1997 г. на ОСГК на ВКС, решение № 122 от 17.03.2006 г. по гр.д. № 2436/04 г. на ВКС, ІV А г.о., решение № 952 от 20.09. 2007 г. по гр.д. № 999/06 г. на ВКС, ІІІ г.о., решение № 971 от 27.10.2008 г. по гр.д. № 3343/07 г. на ВКС, І г.о., решение № 1082 от 05.12.2008 г. по гр.д. № 2570807 г. на ВКС, ІІ г.о. и др.
В писмен отговор ответниците по касация М. Н. К. и К. Н. М. изразяват становище, че не са налице сочените от касаторите предпоставки по чл. 280, ал.1 ГПК.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, за да се произнесе по допускане на въззивното решение до касационно обжалване, взе предвид следното:
С обжалваното въззивно решение е оставено в сила решение № 1686 от 20.05.2010 г. по гр.д. № 9733/07 г. на Варненския районен съд, с което са отхвърлени предявените от С. Ш. С. и В. Ш. С. против М. Н. К. и К. Н. М. искове с правно основание чл. 108 ЗС за предаване владението върху ПИ № 1016 с площ 1 250 кв.м и на ПИ № 1017 с площ 870 кв.м по КП “Б. и Д.”, очертани в жълт цвят на приложената на л.22 от делото скица. Установено е по делото, че с решение № 488 от 07.04.1998 г. на ПК – В. на наследниците на А. Ш. е възстановено правото на собственост в съществуващи /възстановими/ стари реални граници върху нива с площ 5.200 дка, находяща се в терен по § 4 на В., м.”М.”, представляваща имот № 7096 по КП от 1956 г., идентичен с имоти и части от имоти по КП “Б. Д.”, в това число и процесните имоти пл.№ 1016 и 1017. Ответниците М. К. и К. М. са наследници на В. К. М., на която през 1968 г. е била предоставена за ползуване земя с площ 0.8 дка в м.”М.”. С нотариален акт № 137, т.ХІV, дело № 9274/95 г. същата била призната за собственик на основание § 4 ПЗР на ЗСПЗЗ на място с площ 800 кв.м., съставляващо имот пл.№ 1415 по проекто- плана на м.”М.”.
Въззивният съд е приел, че решението на ПК, на което са основали правата си ищците, не ги легитимира в качеството им на наследници на А. Ш. като собственици на спорните имоти, тъй като същите не са доказали по несъмнен начин наследодателката им да е била собственик на възстановения имот към момента на образуване на ТКЗС. Само поради това и без да се произнася по останалите елементи от фактическия състав на ревандикацията, съдът е отхвърлил предявения иск.
Въззивното решение следва да се допусне до касационно обжалване по поставения в изложението по чл. 284, ал.3, т.1 ГПК правен въпрос, свързан с предмета на доказване и разпределянето на доказателствената тежест при оспорване на индивидуални административни актове от страна на лица, които не са участвували в производството по тяхното издаване, в хипотезата на конкуренция на права между собственици по реституция по ЗСПЗЗ и заварените в имотите им ползватели. По настоящото дело този въпрос е обусловил крайния изход на спора, а разрешаването му от въззивния съд е в противоречие с приетото в решение № 122 от 17.03.2006 г. по гр.д. № 2436/04 г. на ІV А г.о. на ВКС, според което в производство по ревандикационен иск, основан на земеделска реституция, ответникът не може да оспорва легитимацията на ищците с възражението, че наследодателят им не е бил собственик на имота към момента на внасянето му в ТКЗС, ако самият той не заявява такива права към същия момент. В този смисъл е и формираната по реда на чл. 290 ГПК практика на ВКС / напр. решение № 426 от 21.07.2009 г. по гр.д. № 2713/08 г. на ІІ г.о.; решение № 185 от 28.05.2010 г. по гр.д. № 65/2010 г. на ІІ г.о. и др./, поради което касационното обжалване следва да се допусне на основание чл. 280, ал.1,т.1 ГПК.
Въпросът относно приложимите норми, по които застрояването в предоставения за ползуване имот следва да се преценява като “сграда” по смисъла на § 4а, ал.1 ПЗР на ЗСПЗЗ, не може да обоснове достъп до касационно обжалване, тъй като въззивното решение не съдържа произнасяне по него. Въззивният съд е приел, че решението на ПК- В. не легитимира ищците като собственици на процесните имоти и това е достатъчно основание за отхвърляне на предявения от тях иск по чл. 108 ЗС, поради което не е обсъждал наличието на предвидените в закона предпоставки за трансформиране на правото на ползуване, предоставено на тяхната праводателка, в право на собственост по реда на § 4а ПЗР на ЗСПЗЗ. Следователно, въпросът не е обуславящ изхода на спора и съгласно разясненията, дадени в ТР № 1/ 2009 г. на ОСГТК на ВКС, не се обхваща от приложното поле на чл. 280, ал.1 ГПК.
Водим от гореизложеното съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 228 от 08.03.2011 г. по гр.д. № 1463/2010 г. на Варненския окръжен съд.
УКАЗВА на касаторите в едноседмичен срок от получаване на съобщението да внесат по сметка на ВКС държавна такса за касационно обжалване в размер на 159 лв. и представят доказателства за това в съда.
След изпълнение на дадените указания делото да се докладва на председателя на първо гражданско отделение за насрочване в открито съдебно заседание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ: