2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 582
София 29.11.2016 г.
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение в закрито заседание , в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ : ДИЯНА ЦЕНЕВА
ЕРИК ВАСИЛЕВ
разгледа докладваното от съдията Д. Ценева т.д. № 50026/2016 г. по описа на ВКС, І г.о. и за да се произнесе, взе предвид :
Производството е по чл. 288 ГПК.
С решение № 227 от 24.07.2015 г. по търг.д. № 268/2015 г. на Варненския апелативен съд е обезсилено решение № 198 от 28.11.2014 г. по търг.д. № 66/2014 г. на Окръжен съд – Добрич в частта, с която е признато за установено по отношение на [фирма], че Д. М. С. като съдлъжник дължи на ищеца солидарно с Д. М. С. като кредитополучател по Договор за бърз кредит за стартиращ бизнес № 1473 от 26.01.2009 г. и Анекс № 1 към него, във връзка с което е издадена заповед за незабавно изпълнение № 7 от 13.01.2014 г. по ч.гр.д. № 83/2014 г. по описа на Районен съд- Добрич и изпълнителен лист, следните суми: 48 540.98 лв., представляващи дължима просрочена главница по договора, ведно със законната лихва върху нея, считано от 10.01.2014 г. до окончателното й изплащане; сумата 10 001.53 лв., представляваща просрочена лихва по договора за периода 21.04.2012 г.- 09.01.2014 г., в това число договорна лихва по чл. 4.1 в размер на 4 209.01 лв., лихва по чл. 4.2 – в размер на 1 551.93 лв. и наказателна лихва по чл. 4.3 в размер на 4 240.59 лв.; сумата 470.61 лв. дължими незаплатени такси за управление по Тарифата на банката, и в тази част производството по делото е прекратено. Потвърдено е първоинстанционното решение в частта, с която е признато за установено по отношение на [фирма], че Д. М. С. като кредитополучател и С. И. С. като съдлъжник дължат солидарно на банката по Договор за бърз кредит за стартиращ бизнес № 1473 от 26.01.2009 г. и Анекс № 1 към него, във връзка с което е издадена заповед за незабавно изпълнение № 7 от 13.01.2014 г. по ч.гр.д. № 83/2014 г. по описа на Районен съд- Добрич и изпълнителен лист, следните суми: 48 540.98 лв., представляващи дължима просрочена главница по договора, ведно със законната лихва върху нея, считано от 10.01.2014 г. до окончателното й изплащане; сумата 10 001.53 лв., представляваща просрочена лихва по договора за периода 21.04.2012 г.- 09.01.2014 г., в това число договорна лихва по чл. 4.1 в размер на 4 209.01 лв., лихва по чл. 4.2 – в размер на 1 551.93 лв. и наказателна лихва по чл. 4.3 в размер на 4 240.59 лв.; сумата 470.61 лв. дължими незаплатени такси за управление по Тарифата на банката.
В срока по чл. 283 ГПК въззивното решение е обжалвано от Д. М. С. и С. И. С., действащи чрез техния пълномощник адв. С. Р.. На първо място касаторите поддържат оплакване за недопустимост на въззивното решение като постановено по нередовна искова молба, в която ищецът не е посочил по ясен и недвусмислен начин кога е настъпила предсрочната изискуемост на кредита, откога докога има редовно изпълнение на дълга/ главница, лихви, такси, комисионни/, от кой момент и за кои вземания е настъпила забава, както и поради това, че искът е бил насочен срещу Д. М. С. и в качеството й на частен земеделски производител, което обаче не й придава самостоятелна правосубектност, а едновременното насочване на иска срещу същата и в качеството й на физическо лице създава неяснота относно лицата, които ищецът иска да привлече като ответници. Алтернативно поддържат доводи за неправилност на въззивното решение поради необоснованост, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и на материалния закон.
В изложението по чл. 284, ал.3, т.1 ГПК към касационната жалба касаторите поставят няколко правни въпроса, за които твърдят да са обусловили изхода на делото: 1/ Предвижда ли материалният закон форма за действителност на акта, с който трето лице встъпва в дълг, обезпечен с ипотека, когато встъпването става едновременно с възникването на дълга. 2/ Каква е формата за действителност на анекс, обективиращ новация по договор за банков кредит, ако вземането е обезпечено с ипотека. 3/ Признава ли се право на кредитор по договор за банков кредит да обяви кредита за предсрочно изискуем и да лиши длъжника от предимствата на срока поради това, че длъжникът не е заплатил една или повече вноски по кредита, ако кредиторът също е неизправна страна по договора. 4/ Кога може да се приеме, че преструктурирането на дълга по съществуващ банков кредит представлява обективна новация по смисъла на чл. 107 ЗЗД. По първите три въпроса се поддържа наличие на основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал.1, т.3 ГПК- произнасянето на ВКС ще допринесе за еднаквото прилагане на закона от съдилищата и за развитието на правото. По отношение на четвъртият въпрос се твърди да е разрешен в противоречие с практиката на други съдилища в страната – основание за достъп до касационно обжалване по чл. 280, ал.1, т.2 ГПК.
В писмен отговор на касационната жалба ответникът по касация [фирма] изразява становище, че не са налице предпоставките на чл. 280, ал.1, т.1, 2 и 3 ГПК за допускане на касационно обжалване.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, за да се произнесе, взе предвид следното:
За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел, че на 26.01.2009 г. между [фирма] като кредитодател, частния земеделски производител Д. М. С. като кредитополучател и Д. М. С. и С. И. С. като съдлъжници е сключен Договор за бърз кредит за стартиращ бизнес /№ 1473/, с размер на кредита 50 000 лв., който кредитополучателят се е задължил да върне, ведно с дължимите по договора лихви, комисионни и разноски, в срок до 21.01.2019 г., съгласно погасителен план. По силата на този договор съдлъжниците са поели задължение да отговарят солидарно с кредитополучателя за изплащане на задълженията му по този договор в пълен размер. Задължението е обезпечено с договорна ипотека върху недвижим имот, учредена от трети лица. С молба от 02.03.2011 г. кредитополучателят Д. С. е поискала от банката поради необслужване на кредита същият да бъде преструктуриран, като се уговори едногодишен гратисен период, през който да е дължима само лихвата, без да се променя крайния срок за погасяване. Във връзка с това искане на 25.03.2011 г. е сключен Анекс № 1 към договора за бърз кредит. Въззивният съд е приел, че този анекс няма характеристиките на договор за обективна новация по смисъла на чл. 107 ЗЗД, тъй като с него съществуващите кредитни задължения, произтичащи от договора от 26.01.2009 г., не се заменят с нови, различни по основание и предмет- продължава да се дължи същата по вид престация / парична/, не се променят дължимите лихви и комисионни, както и крайния срок за издължаване на кредита. С извършеното реструктуриране неиздължената, просрочена и изискуема към датата на подписване на анекса част от главницата в размер на 6933.89 лв. и просрочената и изискуема лихва в размер на 2440.25 лв. са трансформирани в редовен дълг, който заедно с редовната главница към този момент / 39 166.84 лв./ е определен общо в размер на 48 523.09 лв., и е договорен 12 – месечен гратисен период за издължаване на главницата.
Четвъртият правен въпрос, повдигнат в изложението по чл. 284, ал.3, т.1 ГПК, е във връзка с тези решаващи изводи на въззивния съд, поради което като относим към предмета на спора осъществява общото изискване за достъп до касационно обжалване, но при съпоставка на обжалваното въззивно решение със съдебната практика, сочена от жалбоподателите, не се установява твърдяното от жалбоподателите противоречие. В решение № 80 от 08.10.2014 г. по търг.д. № 217/2014 г. на Бургаския апелативен съд е прието, че реструктурирането на дълга по съществуващ банков кредит само по себе си не води до новиране на задължението, без страните изрично да са заявили воля за подновяване, респ. че реструктурирането може да се счита за обективна новация, ако за това има изрично и недвусмислено изразена воля за това. Същото правно разрешение е дадено и от въззивния съд, който, тълкувайки отделните клаузи на Анекс № 1 от 25.03.2011 г., е приел, че в него липсва изразена воля за погасяване на породените от договора за банков кредит задължения и за поемане вместо тях на ново, различно по основание и предмет задължение, поради което този анекс няма характеристиките на новационен договор по смисъла на чл. 107 ЗЗД, т.е. различието в крайни изводи в двете решения по въпроса за наличието на обективна новация са резултат от конкретна за всяко дело преценка на съдържанието на обективираните в различните договори клаузи, а не на различно тълкуване и прилагане на закона. Налице е трайно установена практика на ВКС, формирана по реда на чл. 290 ГПК, че отсрочването, разсрочването или друго преструктуриране на задължение по банков кредит за облекчаване на съществуващия дълг, което не е съпроводено с ясно изразена воля на страните за погасяване на породените от договора задължения и за поемане в замяна на тях на ново задължение, различно по основание или предмет, не представлява обективна новация по смисъла на чл. 107 ГПК/ напр. решение № 175 от 25.02.2016 г. по търг.д. № 2602/2014 г. на ТК, ІІ т.о., решение № 138 от 22.08.2013 г. по търг.д. № 27/2012 г. на ТК, ІІ т.о. и др./. Поради това поставения от жалбоподателите под № 4 правен въпрос не осъществява хипотезите на чл. 280, ал.1, т.1 и 2 ГПК за допускане до касационно обжалване.
Не следва да се допуска касационно обжалване и по втория правен въпрос – относно формата за действителност на анекс, обективиращ новация по договор за банков кредит, ако вземането е обезпечено с ипотека, доколкото с оглед направения от въззивния съд извод, че анексът от 25.03.2011 г. не представлява новиране на задължението по банковия кредит, този въпрос се явява извън предмета на спора.
Неоснователно е и искането за допускане на въззивното решение до касационно обжалване на основание чл. 280, ал.1, т.3 ГПК по въпроса предвижда ли материалният закон форма за действителност на акта, с който трето лице встъпва в дълг, обезпечен с ипотека, когато встъпването става едновременно с възникването на дълга. Въпросът касае тълкуването на разпоредбата на чл. 171 ЗЗД, съгласно която прехвърлянето и залагането на вземане, което е обезпечено с ипотека, встъпването в такова вземане и налагането на запор върху него, както и подновяването и заместването в задължение, обезпечено с ипотека, за да имат действие трябва да бъдат извършени в писмена форма с нотариална заверка на подписите и вписани в имотния регистър. В съдебната практика, в това число и формираната по реда на чл. 290 ГПК, както и в правната доктрина, еднозначно се приема, че установената в чл. 171 ЗЗД писмена форма с нотариална заверка на подписите не е форма за действителност на съглашението за промяна съдържанието или на субектите на облигационното правоотношение /цесията, встъпването или заместването в дълг, залогът, по правило са неформални договори/, а има значение само за действието на ипотеката / напр. решение № 291 от 18.11.2014 г. по гр.д. № 2193/2014 г. на ВКС, ІV г.о., решение № 131 от 26.03.2012 г. по гр.д. № 720/2011 г. на ВКС, І г.о. и др./. В същия смисъл се е произнесъл и въззивният съд.
Не е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото и в този смисъл не може да обоснове достъп до касационно обжалване по чл. 280, ал.1,т.3 ГПК и въпросът за възможността кредитор по договор за банков кредит да обяви кредита за предсрочно изискуем поради неплащане от длъжника на една или повече вноски, ако кредиторът сам е неизправна по договора. Въпросът е изведен с оглед констатациите на вещото лице от назначената и приета по делото съдебно- счетоводна експертиза, че при изчисляване размера на лихвите по чл. 4.1, 4.2 и 4.3 от договора банката без основание е начислявала недоговорена премия. Въззивният съд е обсъдил това обстоятелство във връзка с възражението на ответниците и е приел, че то има значение само за размера на дължимите суми за тези задължения по договора за банков кредит и анекса към него, но не може да обоснове извод за липса на основание за обявяване на кредита за предсрочно изискуем. Това становище на въззивния съд кореспондира с разрешението, дадено в т. 8 от ТР № 4 от 18.06.2014 г. по тълк. д. № 4/2014 г. на ОСГТК на ВКС, според което предсрочната изискуемост представлява изменение на договора, което за разлика от общия принцип в чл. 20а ЗЗД, настъпва с волеизявление само на едната от страните и при наличието на две предпоставки- обективният факт на неплащането и упражненото от кредитора право да обяви кредита за предсрочно изискуем. В случая в съответствие със събраните по делото доказателства е прието, че тези предпоставки са били налице, доколкото е безспорно установено, че последното погасяване на задълженията по договора за банков кредит е направено на 21.03.2012 г. и от този момент до връчване на нотариалната покана на длъжниците, което е станало на 24.10.2013 г., обективираща уведомлението на кредитора по чл. 60, ал.2 ЗКИ, изобщо не са плащани вноски по кредита.
Неоснователно е искането за допускане на касационно обжалване на въззивното решение поради вероятна недопустимост на същото като постановено по нередовна искова молба. Доводите на касаторите, че в нея ищецът не е посочил по ясен и недвусмислен начин обстоятелствата, на които се основана претенцията му, не се подкрепят от данните по делото. Исковата молба съдържа подробно изложение на обстоятелствата, от които произтича претендираното вземане – сключен договор за банков кредит и анекс към него, размер на разрешения и на усвоения кредит, извършените от ответниците плащания за погасяване на главницата по кредита и дължимите лихви, спиране на плащанията, изпратените до длъжниците покани за доброволно изпълнение, уведомяването им, че кредитът е обявен за предсрочно изискуем.
Не може да обоснове извод за вероятна недопустимост на решението и обстоятелството, че първоначално искът е бил насочен и съответно уважен срещу Д. С. в качеството й на земеделски производител, тъй като в тази част първоинстанционното решение е обезсилено и производството по делото прекратено.
По тези съображения въззивното решение не следва да се допуска до касационно обжалване поради липса на някое от визираните в чл. 280, ал.1,т.1-3 ГПК основания за това.
В отговора на касационната жалба не е заявено искане за разноски, поради което такива не се присъждат.
Водим от гореизложеното съдът
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 227 от 24.07.2015 г. по търг.д. № 268/2015 г. на Варненския апелативен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ: