О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 336
София, 01.12.2016 г.
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение в закрито заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ : ДИЯНА ЦЕНЕВА
СВЕТЛАНА КАЛИНОВА
разгледа докладваното от съдията Д. Ценева ч.гр.д. № 4550/2016 г. по описа на ВКС, І г.о. и за да се произнесе, взе предвид :
Производството е по чл. 274, ал. 3 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба вх. № 3517 от 05.08.2016 г., подадена от П. М. Ц. [населено място] срещу определение № 265 от 13.07.2016 г. по ч.гр.д. № 317/2016 г. на Великотърновския апелативен съд. С него е потвърдено определение № 625 от 18.05.2016 г. по гр.д. № 762/2013 г. на Русенския окръжен съд, с което производството по делото е прекратено в частта по предявения от нея против А. И. К. иск с правно основание чл. 45 ЗЗД поради наличие на сила на присъдено нещо.
Жалбоподателката счита, че определението е неправилно по подробно изложени в частната жалба съображения и моли да бъде отменено. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се сочи, че са налице предпоставките на чл. 280, ал. 1, т. 1, 2 и 3 ГПК за допускане на касационно обжалване по поставения въпрос: Относно предпоставките, при които е налице сила на пресъдено нещо по чл. 299 ГПК, и конкретно: налице ли е тъждественост между петитума на ИМ, по повод на която е образувано делото, и диспозитива на решението по предходното дело, по които претенциите са за различни частично съвпадащи периоди време, както и са различни претендираните с ИМ и вписаните в диспозитива суми за имуществени и неимуществени вреди?“ Позовава се и на задължителните разяснения дадени в т. 18 от ТР № 1 от 04.01.2001 г. по тълк. гр.д. № 1/2000 г. на ОСГК на ВКС, както и на решение № 136/22.05.2016 г. по гр. дело № 1872/2015 г. на ВКС, III г.о. и решение № 69/24.06.2011 г. по гр. дело № 584/2010 г. на ВКС, III г.о., постановени по реда на чл. 290 ГПК.
Ответницата по частната жалба А. И. К. не изразява становище по същата.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, за да се произнесе по частната касационна жалба, взе предвид следното:
С обжалваното въззивно определение е потвърдено определение № 625 от 18.05.2016 г. по гр. д. № 762/2013 г. на Русенския районен съд, с което производството по делото е прекратено на основание чл. 299, ал. 2 ГПК в частта по предявения иск с правно основание чл. 45 ЗЗД. Прието е, че предявеният от П. М. Ц. против А. И. К. иск за обезщетение за имуществени и неимуществени вреди, които са „пряка“ последица от немарливо изпълнение на задълженията на ответницата като лекар, и довели до влошаване здравословното й състояние, е недопустим, тъй като този спор не може да бъде пререшаван в последващ процес между същите страни, поради това, че вече има влязло в сила решение № 671/16.11.2012 г. по гр. д. № 732/2011 г. на Русенския окръжен съд, с което са отхвърлени предявените от П. М. Ц. против А. И. К. искове с правно основание чл. 45 от ЗЗД за сумата 30 000 лв., представляващи обезщетение за причинени неимуществени вреди от непозволено увреждане, изразяващо се в поставяне на грешна диагноза, грешен ход на лечение и инвалидност, причинени от ответницата в качеството й на лекар, за периода от 18.08.2008 г. до 31.12.2011 г., ведно със законната лихва от датата на увреждането; сумата 4 618 лв. обезщетение за претърпени имуществени вреди за периода 04.08.2008 год. до 31.12.2011 год., както и за сумата 25 834 лв. обезщетение за имуществена загуба, изразяваща се в невъзможност да започне работа поради влошено здравословно състояние и да получава трудово възнаграждение за периода от 01.08.2008 год. до 31.12.2011 г. в резултат на непозволеното увреждане. Изводът е обоснован с това, че в исковата молба, по която е образувано това производство и в допълнителна молба от 21.11.2011 г., ищцата е описала същата фактическа обстановка – прегледа при д-р А. И. К. и последвалата операция. Изложила е доводи за поставената от нея диагноза без да са направени необходимите изследвания, предвидени в Закона за народното здраве, и без да са спазени утвърдените медицински стандарти, в резултат на което е извършена операцията. Изложени са твърдения за немарливи и непрофесионални действия по лечението й, извършени от ответницата. Предметът и на двете производства е ангажиране отговорността на ответницата д-р А. И. К. по чл. 45 от ЗЗД за вреди в резултат на нейно неправомерно поведение по поставяне на диагноза и лечение на ищцата. Независимо, че формално са изложени различни описания на неправомерното поведение, в действителност твърденията и в двете съдебни производства се свеждат до едни и същи действия на ответницата, свързани с неспазване на задължителните медицински стандарти и нормативни правила при поставяне на диагноза. Твърдяните вреди – имуществени и неимуществени, причинени от това поведение, също се припокриват.
Не са налице предпоставките на чл. 280, ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение по повдигнатия от частния жалбоподател правен въпрос. Този въпрос обуславя решаващите изводи на въззивния съд, но не е разрешен в противоречие с практиката на ВКС. С т. 18 от ТР № 1 от 04.01.2001 г по тълк. дело № 1/2000 г. на ОСГК на ВКС, решение № 136/2015 г. по гр. дело № 1872/2015 г. на ВКС, III г.о., решение № 69/2011 г. по гр. дело № 584/2010 г. на ВКС, III г.о., на които се позовава жалбоподателката, е прието, че със сила на пресъдено нещо се ползва само решението по отношение на спорното материално право, въведено с основанието и петитума на иска като предмет на делото, като петитумът определя вида и размера на търсената защита; че с решението си съдът подвежда фактите под правната норма и ги обявява в диспозитива като правни последици, които се ползват със сила на пресъдено нещо, и поради това диспозитивът на решението представлява източникът на силата на пресъдено нещо. Разрешението на въззивния съд е в съответствие с установената практика, според която обективните предели на формираната сила на пресъдено нещо се разпростират върху тези обстоятелства, които са разгледани като основания за противоправност, като елемент от фактическия състав на непозволеното увреждане по чл. 45 ЗЗД. Същото се отнася и до другите наведени и разгледани елементи от фактическия състав на иска – вреда и причинна връзка между противоправните действия и вредата. Силата на пресъдено нещо на влезлите в сила решения, с които са отхвърлени искове по чл. 45 ЗЗД поради липсата на някой от изброените елементи, е процесуална пречка за бъдещи искове, основани на същите фактически твърдения, независимо от това дали е посочен следващ /различен/ период, през който са търпени вреди от същите действия или от размера на търсеното парично обезщетение /цената на исковете/.
В случая въззивният съд е съобразил установената практика, като след съпоставка на страните и на предмета на двете дела, очертан чрез заявените от ищцата обстоятелства и петитум, е направил извод, че претенцията за ангажиране отговорността на ответницата д-р А. К. за вреди по чл. 45 ЗЗД, предмет на настоящото дело, се основава на същите фактически твърдения за нейни неправомерни действия и бездействия, довели до настъпването на вредоносния резултат, които са били заявени като основание на иска по чл. 45 ЗЗД, предмет на гр. д. № 732/2011 г. на Русенския окръжен съд. Наличието на влязло в сила решение по това дело, с което в отношенията между страните със сила на пресъдено нещо е отречено осъществяването на правопораждащия отговорността за вреди фактически състав по чл. 45 ЗЗД, съставлява процесуална пречка в нов процес между същите страни да се претендира обезщетение за вреди от същия деликт.
По изложените съображения не следва да се допуска касационно обжалване на атакуваното въззивно определение.
Водим от гореизложеното съдът,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 265 от 13.07.2016 г. по ч.гр.д. № 317/2016 г. на Великотърновския апелативен съд по частната касационна жалба на П. М. Ц. [населено място] Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: