О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 68
София, 20.03.2017 г.
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение в закрито заседание , в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ : ДИЯНА ЦЕНЕВА
СВЕТЛАНА КАЛИНОВА
разгледа докладваното от съдията Д. Ценева гр.д. №2868/2016 г. по описа на ВКС, І г.о. и за да се произнесе, взе предвид :
Производството е по чл. 248 ГПК.
Подадена е молба / неправилно наречена „Частна жалба”/ от адв. Р. Г. като пълномощник на Н. Н. В. и Г. М. И., за изменение на определение № 550 от 18.11.2016 г. по гр.д. № 2868/2016 г. по описа на ВКС, І г.о., в частта за разноските.
Молителите поддържат, че не са били налице предпоставките за присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение на ответната страна в касационното производство, тъй като с отговора на касационната жалба не бил представен списък по чл. 80 ГПК и в договора за правна помощ не бил посочен начинът за плащане на уговореното адвокатско възнаграждение, както и поради това, че в производството по съдебна делба страните дължат разноски по правилото на чл. 355 ГПК съобразно стойността на дяловете си, което изключва възможността за присъждане на разноски в първата фаза на делбата. Правят и възражение за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение с оглед фактическата и правна сложност на делото и молят същото да бъде намалено до предвидения в Наредба № 1 от 2004 г. за минималните възнаграждения за адвокатските възнаграждения минимален размер.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, за да се произнесе, взе предвид:
С определение № 550 от 18.11.2016 г. по гр.д. № 2868/2016 г. по описа на ВКС, І г.о., постановено по реда на чл. 288 ГПК, не е допуснато касационно обжалване по подадената от Н. Н. В. и Г. М. И. касационна жалба на решение № 2376 от 23.03.2016 г. по гр.д. № 5121/2015 г. на Софийски градски съд, с което е потвърдено решението от 08.12.2014 г. по гр.д. № 25782/2014 г. на Софийски районен съд, с което е допуснато извършване на съдебна делба на следния недвижим имот: апартамент № 74, находящ се в [населено място], район „Изгрев”,[жк], [жилищен адрес] с обща квадратура 56.48 кв.м, заедно със съответните идеални части от общите части на сградата, между съделителите Т. П. Б., Н. Н. В. и Г. М. И. при квоти: ? ид. част за Т. Б. и ? ид. част в режим на съпружеска имуществена общност за съделителите Н. В. и Г. И.. С това определение съдът се е произнесъл по отговорността за разноски, като е осъдил Н. В. и Г. И. да заплатят на Т. Б. разноски по делото за адвокатско възнаграждение за защита пред ВКС в размер на 2 000 лв.
Неоснователно е искането за изменение на определението в частта за разноските поради поради това, че ответницата по касация не е представила списък на разноските по чл. 80 ГПК. Съгласно задължителните указания, дадени в т. 2 от ТР № 6 от 06.11.2013 г. по тълк.д. № 6/ 2012 г. на ОСГТК на ВКС, непредставянето на списък по чл. 80 ГПК съставлява процесуална пречка да се иска изменение на решението в частта за разноските чрез пререшаване на въпроса за размера им, но не препятства възможността да бъдат присъдени разноски, когато искането за това е направено своевременно.
Неоснователен е и доводът за недоказаност на извършеното плащане на уговореното с договора за правна защита и съдействие адвокатско възнаграждение с оглед обстоятелството, че в него не бил посочен начинът на плащане. Видно от съдържанието на същия, договореното възнаграждение за защита пред ВКС е в размер на 2 000 лв., и е отбелязано, че същото е платено. Съгласно разясненията, дадени в т.1 от ТР № 6 от 06.11.2013 г. по тълк.д. № 6/2012 г. на ОСГТК/ на ВКС, така оформеният договор има характер на разписка, удостоверяваща получаването на уговорената сума. Доколкото в него не е предвидено плащането да бъде извършено по банков път, договорът доказва получаване на сумата в брой.
Неоснователно е и искането за изменение на определението поради това, че разноските за първата фаза на делбеното производство не следва да се присъждат, с оглед разпоредбата на чл. 355 ГПК. Направените пред касационната инстанция разноски се дължат на общо основание по реда на чл. 78 ГПК, тъй като са във връзка с повдигнат спор за законосъобразността на постановения от въззивната инстанция съдебен акт. Правилото на чл. 355 ГПК намира приложение в случаите, когато не е налице спор между страните относно обектите, които следва да се допуснат до делба, наличието на съсобственост и правата им, поради което и решението по допускане на делбата не е било предмет на последващ инстанционен контрол от въззивния, съответно от касационния съд.
Основателно е възражението за прекомерност по смисъла на чл. 78, ал.5 ГПК на заплатения адвокатски хонорар за защита пред касационната инстанция. Като взе предвид, че производството пред ВКС е било по чл. 288 ГПК, което има за предмет проверка за наличието на основания по чл. 280, ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване, без да се призовават страните и техните пълномощници и без спорът да се разглежда по същество и да се проверява правилността на решението, както и че осъщественото процесуалното представителство на ответницата по касация се изразява в изготвянето и подаването на отговор на касационната жалба, настоящият състав намира, че заплатеното адвокатско възнаграждение е прекомерно с оглед характера на производството и действителната фактическата и правна сложност на делото. Поради това и на основание чл. 78, ал.5 ГПК във връзка с чл.7, ал.4 и чл. 9, ал.3 от Наредба № 1/ 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения същото следва да бъде намалено до размера на сумата 1 200 лв.
Водим от гореизложеното съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ИЗМЕНЯ определение № 550 от 18.11.2016 г. по гр.д. № 2868/2016 г. по описа на ВКС, І г.о., в частта за разноските, като на основание чл. 78, ал.5 ГПК НАМАЛЯВА размера на присъдените в полза на Т. П. Б. разноски за адвокатска защита в производството пред ВКС от 2 000 лв. на 1 200 лв.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ: